Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 430   София, 25 март 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети октомври …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 442.. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение № 105 от 19.05.09 год. по ВНОХД № 161/09 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27 от 04.12.08 год. по НОХД № 26/08 год. на Смолянския окръжен съд. Сочат се касационните основание по чл. 348, ал.1, т. 2 и 1 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП, с молба да се уважи по изложените в него възражения срещу атакувания съдебен акт. Защитата на подсъдимия счита протеста за неоснователен и пледира за оставяне в сила на решението. Представя касационно възражение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводите на страните, намира следното: Касационният протест смислово преповтаря и доразвива пледоарията на прокурора от съдебното заседание пред апелативния съд, но съдържа доводи единствено за необоснованост. Изтъква се, че за да потвърди оправдателната присъда, въззивната инстанция е приела безрезервно извода на първоинстанциония съд, че подсъдимият Х е действал със съзнанието, че процесните фактури са редовни, т.е. не са налице субективните признаци на деянията по чл. 255 и 212 НК. Счита, че внимателния прочит на мотивите към оправдателната присъда на окръжния съд не води до извода, че доказателствения материал е подложен на задълбочен и всестранен анализ. Това не е сторил и апелативния съд, в противен случай не би приел, че въпросните две фирми, от чието име са издавани инкриминираните фактури, са осъществявали каквато и да е дейност и подсъдимият е действал със съзнанието, че същите са редовни. Твърдението за необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите се обвързва с нарушения на чл. 13 и 14 НПК. Същото не може да бъде споделено. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на протеста. Отговорила е на всички релевантни доводи. На базата на един и същ доказателствен материал инстанциите по фактите са стигнали до законосъобразен извод за отговорността на подсъдимия и субективното му отношение към инкриминираните фактури, различен от залегналия в обвинителния акт, в който само е прокламирано, без задълбочен анализ в тази насока, че Х. от обективна и субективна с. е осъществил съставите на престъпленията, в които е обвинен. В разрез със задължението си по чл. 246, ал.1 НПК, прокуратурата е обосновала изводите си освен на свидетелските показания и 18 -те бр. фактури и на заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, изготвена въз основа на ДРА на ТД на НАП и съдържащите се в преписката документи. Разпитан в съдебно заседание, обаче, експертът Р. Г. заявява, че не е извършила налагащата се насрещна проверка в счетоводството на подсъдимия. Тази празнота е наложила да се назначи в съдебно заседание допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражение от страните. Съгласно последната, доставените през инкриминирания период на Х. дървесни материали, записани в дневника и счетоводните книги се припокриват с реализираните количества. Приходите от продажбата на продукцията също са били осчетоводени и са намерили отражение в годишните данъчни декларации и за тях са платени данъци. Представените по делото трудови договори са заведени в НАП, по начина, по който са сключени и подписани от страните. По тях са внасяни осигуровки и дължимите данъци. Годишните данъчни основи за облагане отговарят на подадените данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ, както и че към 03.03.06 год. подсъдимият не е имал неразплатени задължения към доставчиците си по инкриминираните фактури. Тези изводи са съпоставени със свидетелските показания на П. относно редовността на фактурите от счетоводна гледна точка, графологическата експертиза по делото и уклончивите отговори на свидетелите С. При възприетото заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд правилно е приложил ТР № 1/09 год. на ВКС, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи и единичната съдебно-счетоводна експертиза, която не е направила задължителната насрещна проверка за нуждите на наказателното производство. На практика на Х. е повдигнато обвинение единствено на базата на инкриминираните фактури и съдебно-счетоводната експертиза, базирана на приложения по делото ДРА.становяването на всичко това обаче не води автоматично до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по инкриминираните обвинения по чл. 255 и чл. 212 НК, каквато в същината си е тезата на прокуратурата. По делото липсва необходимата степен на доказаност, посочените престъпления да са извършени от Х. от обективна и субективна страна. Прекият умисъл в случая не може да се предполага. Той следва да се докаже по реда, предвиден в НПК. Същият не може да се презумира единствено от извода, че двете фирми, издатели на фактурите, не са имали капацитета да извършват дърводобив и транспорт. Чрез издаването им е възможно те да са прикривали незаконна сеч и пласиране на дървения материал, който не би могъл да бъде реализиран, ако не се представят необходимите фактури. Не е задължение на купувача да следи за законосъобразния добив на дървения материал, конкретните обекти, от които е придобит, разрешителни за сеч или превозни билети, а на съответните служители от ИАГ /ДАГ/ към МЗХ по Закона за горите и правилника за приложението му. При тези съображения протестът е неоснователен и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 19.05.09 год. по ВНОХД № 161/09 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27 от 04.12.08 год. по НОХД № 26/08 год. на Смолянския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................