4 Р Е Ш Е Н И Е №248 София07.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 79/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 962 от 15.06.2011 г. по т.д. № 1433/2011 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 5 състав, с което е обезсилено като недопустимо решението на Софийски градски съд, VІ-10 състав по гр.д. № 80033/2009 г. и е прекратено производството по делото, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. С определение № 471 от 25.06.2012 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, с оглед данните за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора за уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски. Ответникът по касация – Национален синдикат „Защита”, представляван от председателя К. М., чрез процесуалните си пълномощници, счита обжалваното решение за правилно. По съображения, подробно изложени в писмен отговор и в защита, поддържани в съдебно заседание, се иска потвърждаване на прекратителното въззивно решение, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел, че разпоредбата на § 2, ал.2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ има ограничено приложно поле – само по отношение на заварените искови производства за прекратяване на синдикални организации, в което приложно поле не попада настоящото производство. От друга страна е прието, че дадените от първоинстанционният съд указания към ищеца за излагане на обстоятелства, обуславящи правния интерес от воденето на делото, не са изпълнени, като е направен извод за липса на такъв интерес от предявените искове за прекратяване на синдикалната организация, на основанията по чл..13, ал.1, т.3, б.”а” и б.”б” ЗЮЛНЦ. Въззивното решение е процесуално недопустимо. Видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че тя съдържа твърдения на дружеството за невъзможността Национален синдикат „Защита” да бъде определен като синдикална организация, предвид противоречието между правната му природа на сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза и несъвместимите с тази правна природа цели и средства за осъществяването им, характерни за една синдикална организация. Предвид доводите за нарушения на предвидения законов ред при учредяване на ответното сдружение, е поискана отмяна на решение № 1 по ф.д. № 1288/2005 г. и заличаване вписването на сдружението от регистъра по ЗЮЛНЦ при СГС. Наред с това е поддържано, че извършваната от ответното сдружение формална синдикална дейност е в противоречие със закона и с добрите нрави. В хода на процеса пред първата инстанция, с подробно мотивирано определение от съдебно заседание на 23.02.2010 г. съдът е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречия между обстоятелствена част и петитум и липса на твърдяни от ищеца обстоятелства, обуславящи правен интерес от търсената защита. В изпълнение на дадените указания, с молба от 02.03.2010 г. е уточнен само искането, в смисъл: да се установи, че Национален синдикат „Защита” не е синдикална организация и да се прекрати сдружението, на основание чл.13, ал.1, т.3, б. а ЗЮЛНЦ – поради неучредяването му по законния ред и на основание чл.13, ал.1, т.3, б.”б” ЗЮЛНЦ – поради извършване на дейност в противоречие със закона и с добрите нрави, с произтичащите от прекратяването последици – вписване на прекратяването и назначаване на ликвидатор. Независимо от неизпълнение в цялост на указанията за отстраняване нередовността на исковата молба, първоинстанционният съд е не е предприел последващи процесуални действия, а е разгледал спора по същество и е постановил отхвърлително решение по предявените искове, квалифицирани по чл.13, ал.1, т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ – главен иск и евентуален иск по чл.13, ал.1, т.3, б.”б” ЗЮЛНЦ. При тези данни, въззивният съд правилно е констатирал, че ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за излагане на обстоятелства, свързани с интереса от търсената искова защита, но тази констатация неправилно е направена едва с решението. В тази насока следва да се има предвид, че съобразно очертаната активната легитимация по чл.13 ЗЮЛНЦ, този иск е предоставен на разположение на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, имащо интерес да иска прекратяване на сдружение, на посочените в чл.13 ЗЮЛНЦ основания. В тази насока е и практиката на ВКС – решение № 30 от 01.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г., І т.о. След като първоинстанционният съд не е приключил прецизно производството по проверка на исковата молба по чл.129, ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, а въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, също не е предприела действия за отстраняване нередовността на исковата молба, съобразно разрешенията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК, то въззивното решение е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Недопустимо е съдът да се произнася по неуточнена обстоятелствена част на искова молба, включително и да преценява доколко предявените искове са допустими. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да проведе производство по чл.129, ал.4, вр.с ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 т.4 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба. Едва след провеждане на това производство, съдът следва да се произнесе по същество по предявените искове, като вземе предвид, че липсата на специален закон по отношение на организациите, имащи за цел извършване на синдикална дейност, не може да доведе до извод, че е недопустимо прекратяване на сдружението по исков път, след като не се касае за заварено от ЗЮЛНЦ съдебно производство/ §2, ал.2 ПРЗ на ЗЮЛНЦ/. Тълкуване в тази насока би противоречало и на цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, както и решение № 462 от 06.07.2006 г. по т.д. № 70/2006 г., І т.о., в които е изразено принципно становище по допустимостта на иска за прекратяване на сдружение, на посочени в чл.13, ал.1 ЗЮЛНЦ основания. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 962 от 15.06.2011 г. по т.д. № 1433/2011 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, пети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: