Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 19.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 30.09 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря К. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 1173/2009 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. С. П. чрез адвокат проф.д-р Д. Р. срещу Решение №769 от 25.06.2009 год. по гр.д.№544/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. предявеният от „К.” ООД/в несъстоятелност/, чрез синдика му, против касатора иск с правно основание чл.145 ТЗ е уважен частично за сумата 73 350 лв., представляваща парично обезщетение за вредите, причинени на дружеството от ответника-касатор, в качеството му на негов управител, за периода от 24.01.2000 год. до 02.10.2002 год., ведно със законната лихва начиная от 30.12.2004 год. до окончателното й изплащане, като е оставено в сила решението на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 213 893.93 лв. За да отхвърли изцяло иска с правно основание чл.145 ТЗ, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства, от които да е видно, че касаторът-ответник е извършил действия, с които е нарушил задълженията си към дружеството и от тях да са настъпили вреди за дружеството. Софийският апелативен съд в осъдителната част на решението си е приел, че изплащането от името на дружеството на сума в размер на 73 350 лв., без разходооправдателни документи, установено и от тройната счетоводна експертиза, представлява нарушение на задълженията на управителя, свързани със стопанската му отчетност, от които са последвали вреди за дружеството, поради което е уважил иска с правно основание чл.145 ТЗ в посочения по-горе размер. Касаторът П. С. П. твърди, че въззивното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е извършил действия или бездействия, с които е нарушил задълженията си към дружеството. Навежда довода, че направените разходи без разходнооправдателни документи, не представляват такова действие. С определение №371 от 14.05.2010 год. на основание чл.288 във вр.с чл.280, ал.1,т.3 ГПК във вр. с т.1 на ТР 1-2009-ОСГКТК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол само за произнасяне по въпроса за валидността на учреденото от синдика процесуално представителство по пълномощно на адвокат Р., без разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ. Обжалваното решение е недопустимо. Синдикът има материалноправна /макар и непълна-чл.662 ТЗ/ и процесуалноправна представителна власт по отношение на дружеството в несъстоятелност/чл.658, ал.1,т.1 ТЗ/, поради което искът с правно основание чл.145 ТЗ е редовно предявен от дружеството- „К. М.” ООД в несъстоятелност чрез синдика му И. Д. П., тъй като адвокат К. Р. е посочен в исковата молба само като съдебен адресат. Обжалваното въззивно решение, обаче, е недопустимо, защото въззивната жалба е подадена само от адвоката, който спрямо дружеството -въззивник се явява лице без представителна власт. Действието на упълномощаването зависи от правото на упълномощителя да извършва определени действия. Правомощията на синдика, произтичащи от законовото му представителство спрямо дружеството в несъстоятелност, не могат да бъдат прехвърляни на друго лице, освен по изрично разпореждане на съда- чл.660, ал.2 ТЗ. За учредяване на редовно пълномощно на адвокат, който да представлява дружеството в несъстоятелност в производството пред съда, е необходимо разрешение на съда по несъстоятелността. В случая, даденото с т.н. „решение” на сидника на „К. в несъстоятелност –И. Д. П. от 18.10.2004 год. пълномощно на адвокат Р. за водене на делото, е под условие, че ще бъде представено надлежно разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ/вж.стр.25 от гр.д.№928/2004 год. на Кюстендилския окръжен съд/. Към приложеното адвокатско пълномощно от 01.03.2005 год. на стр.30 от същото дело такова разрешение няма и не е представено до настоящия момент. Липсата на решение на съда по несъстоятелността за упълномощаване на адвокат Р., прави учреденото му от синдика процесуално представителство на дружеството по пълномощно с недовършен фактически състав. Съществуващата принципна забрана за упълномощаване на друго лице с представителните права на синдика не е преодоляна, поради което при подаване на въззивната жалба адвокат Р. е действал като лице без представителна власт. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да е в наличност по всяко време на процеса и за която съдът е бил длъжен да следи служебно, съобразно приложимата към момента на постановяване на решението правна норма на чл.25, ал.1 ГПК, отм. Въззивният съд е следвало да се произнесе по допустимостта на въззивната жалба с оглед представителната власт на адвокат Р./ арг. от чл.199, ал.1,б.”Б” ГПК, отм. Нередовността й по отношение на пълномощното на адвокат Р., се е отразила на допустимостта на обжалваното въззивно решение. След обезсилването му на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК, делото ще следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за извършване на необходимите действия по процесуалното представителство на въззивника „К. М.” ООД. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение №769 от 25.06.2009 год. по гр.д.№544/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която П. С. П. е осъден на основание чл.145 ТЗ да заплати на „К. М.” ООД/н/, гр.Кюстендил сумата 73 350 лв., представляваща парично обезщетение за вредите, причинени на дружеството от ответника. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: