11 Р Е Ш Е Н И Е № 60083/02.08.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2660 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е почл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Г. за отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 527/2017г. на САС, 8 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Молителят твърди, че след постановяване на определението по чл.288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с имейл от 09.01.2009г. от Д. В., с който се дават указания на изпълнителния директор на ответната банка за предприемане на определени действия спрямо молителя, и съобщения от пресата, от които е видно, че Д. В. и Б. П. /членове на съветите и представители на собствениците на ответната банка/ са били осъдени на лишаване от свобода за извършени престъпления по служба през м.май 2018г. в Словения. Молителят твърди, че в приложения имейл на ръководството на банката е дадено указание срещу него да бъдат предприети действия, които да предотвратят каквито и да е опити за „рефинансиране или изплащане”. Излага доводи, че в светлината на указанията, дадени с посочения имейл, се поставят под съмнения добросъвестността на банката и законността на всички действия, извършени от нея, като банката /като страна с по-силна позиция спрямо потребителя на услугите ѝ/ е предприела умишлено действия, за да му причини вреда. Сочи, че това явно е породено от виждането на самата банка, че „качеството на обезпечението”, предоставено от молителя, е твърде добро и е „харесано” от банката, за да започне внезапно и незабавно изпълнение срещу него. Намира за очевидно, че банката е имала намерение за „спечели“ повече пари, отколкото е бил кредитът му, т.е. извън сумата за удовлетворение по кредита, от реализирането на обезпечението е следвало да се получат някакви други допълнителни ползи. Твърди, че като се вземе предвид това доказателство, е незаконосъобразен изводът на апелативния съд в решението, чиято отмяна се иска, че отказът на банката да поиска спиране на принудително изпълнение, вкл. и по отношение на процесния ипотекиран имот, не представлява противоправно поведение. Сочи, че съдът е приел за правомерно бездействието на банката да изпълни законовото си задължение да предостави на молителя извлечение относно остатъчното му задължение, като е намерил, че банката нямала задължение за това, но счита, че с оглед представеното доказателство бездействието на банката очевидно е не просто упражняване на нейни права, а е целенасочено действие във вреда на интересите на клиента ѝ с цел увреждането му за сметка на облагодетелстване на трети лица /купувача в публичната продан, което е едно и също лице/. Въз основа на това поддържа, че банката е злоупотребила с правата си, като по този начин е нарушила изискването на чл.289 ТЗ. Сочи, че при тези обстоятелства изводите на съда в процесното решение за надлежно и законосъобразно упражняване на правата на банката, произтичащи от договора за банков кредит, се явяват незаконосъобразни. Поддържа, че въпреки сключения от него предварителен договор банката не е предприела каквито и да е действия, не се е свързала с потенциалния купувач, не е изискала данни относно възможността за извършване на плащания при посочените в договора условия, като вместо това е предпочела да продаде актива на многократно по-ниска цена, която не покрива изцяло задължението му, като по този начин го е увредила. Твърди, че посоченият факт е бил неизвестен на съда при решаване на спора, поради което счита, че решението следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав, който да го реши при съобразяване на разпоредбата на чл.289 ТЗ. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК молителят твърди, че от представените препечатки от пресата в Словения е видно, че към 23 май 2018г. Б. П. и Д. В. са били осъдени на лишаване от свобода за извършени престъпления – „злоупотреба с положение или доверие при търговска дейност“. Твърди, че тези присъди не са свързани с конкретното дело, но въпреки това показват отношението на г-н В. към служебните му задължения и, взети в съвкупност с приложения имейл, показват, че злоумишлено са били предприети действия за увреждане интересите му. Счита, че дори и присъдите да не могат да служат за основание за отмяна на процесното решение, тяхното съществуване следва да бъде взето предвид при произнасянето по искането за отмяна на първото основание. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с изрични указания производството пред въззивната инстанция да започне своя ход с надлежен доклад на съда, съобразно фактите и обстоятелствата по спорното материално право – претенции за вреди от противоправно поведение, при изрично съобразяване на императивната разпоредба на чл.289 ТЗ, според която упражняването на право по търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва молбата за отмяна. Счита молбата за отмяна за недопустима поради неспазване на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и неизлагане на твърдения, които да сочат на наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства. Сочи, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е недопустима поради липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на това основание за отмяна. По отношение на представения имейл поддържа, че преводът му е погрешен, както и че към датата на изпращане на имейла – 08.01.2009г., Д. В. е заличен като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката, като е напуснал състава на управителните и представителните органи на дружеството на 09.06.2008г. Поддържа, че липсват доказателства подобно електронно съобщение да е напуснало пощенската кутия на изпращача, а още повече, да е достигнало до лицето, за което е било предназначено, като липсва обяснение и какви са посочените електронни адреси и на кои лица принадлежат, доколкото към този момент, видно от извлечението от ТР, обявените електронни адреси на служители на банката са с друго разширение /westeastbank.com, а не westeastbank.bg/. Сочи още, че във всички публикувани годишни финансови отчети на банката като електронен адрес на Д. В. е бил посочен друг мейл адрес: DValencic@westeastbank.com. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че този имейл няма съществено значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. В тази връзка посочва, че съгласно направеното във въззивното производство уточнение и дадените от въззивния съд указания твърдяното от ищеца и относимо към спора неизпълнение на договорно задължение, за което той трябва да проведе пълно и главно доказване, е че ответната банка „не е изпълнила договорното си задължение да му окаже съдействие за сключване на окончателен договор за продажба на имота и да се удовлетвори от продажната цена” /определение на САС от з.з. на 06.02.2017г./. Сочи още, че в решението си въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал банката изобщо да е имала такова договорно задължение да преустанови отпочнатото принудително изпълнение, насочено срещу имота, да освобождава имота от наложените тежести и да съдейства на длъжника да го продаде на трето лице и извънсъдебно, както и е приел за недоказано, че купувачът по представения предварителен договор изобщо е имал средствата и намерението да закупила имота, а и предварителният договор не е бил доведен до знанието на банката преди насрочване на публичната продан при ЧСИ. Поддържа още, че съдържанието на имейла по никакъв начин не сочи, че на служители на банката са дадени указания да не съдействат за извънсъдебна продажба на имота в публична продан на цена, по-ниска от реалната му пазарна цена, а посоченият в имейла израз „да се предотврати рефинансиране и плащане” може би означава, че е било наложително бързото събиране на вземанията без допълнителни финансирания или плащания от Банката в полза на молителя като длъжник по кредитното правоотношение. Поддържа още, че документът няма достоверна дата, както и не следва да се цени като доказателство, тъй като не е доказано, че електронните пощи на подателя и получателя действително са съществували и посочените лица са имали достъп до тях. Прави искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски. С определение № 342 от 05.12.2019г. по настоящото дело молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е оставена без разглеждане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради подаването ѝ след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. От показанията на свидетелката С. С. се установява, че в края на януари 2019г. тя и съпругът ѝ са се срещнали с молителя и на тази среща съпругът ѝ е предал на молителя имейл от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, за да го копира. Свидетелката е видяла имейла, който е бил на сръбски или словенски език, и го е прочела. Свидетелства, че в горната част на имейла пишело името „Д.” и в него били посочени имена – Й. Г., нейното име и името на съпруга ѝ – Д. С., и доколкото е разбрала, пишело „да се обърне внимание”. Свидетелката потвърждава, че представеният по делото имейл е този, за който свидетелства. Свидетелства още, че съпругът ѝ се е познавал с тези, които оглавили банката, тъй като е съдействал за откриването ѝ, и че няма информация от кого той е получил имейлът, но знае, че е от банката. Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката, тъй като се основават на непосредствени впечатления и са конкретни, ясни и последователни. Този извод не се разколебава от противоречието на показанията на свидетелката с твърдението на молителя в молбата му от 13.01.2020г., че е получил имейла в началото на февруари 2019г., доколкото незначителното разминаване между твърденията им относно момента на предаване на документа е обяснимо с оглед изтеклия период от време до снемането на показанията. Поради това настоящият състав намира, че към момента на подаване на молбата за отмяна, постъпила в съда на 18.02.2019г., не е бил изтекъл предвиденият в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по гр.д. № 1446/2014г. на СГС, I-4 състав е образувано по предявен от Й. Е. Г. против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД иск за заплащане на сумата 5 007 869,70 лева – обезщетение за претърпени вреди от договорно неизпълнение на банката, както и на сумата 1 925 523,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.05.2010г. до 03.02.2014г. С решение № 2587 от 11.12.2017г. по гр.д. № 529/2017г. на САС, 8 състав, чиято отмяна се иска, е отменено изцяло постановеното по посоченото по-горе дело решение от 23.11.2015г. и са отхвърлени предявените от Й. Е. Г. против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 007 869,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от договорното неизпълнение на ответника да окаже необходимото съдействие при сключване на окончателния договор за продажба на ипотекиран имот от 01.02.2010г., служещ за реално /вещно/ обезпечение на поетите от кредитополучателя по договор за банков кредит от 27.12.2004г. парични задължения /разликата между уговорената продажна цена по предварителния договор и заплатената продажна цена на имота при извършване на публичната продан в образуваното индивидуално принудително изпълнително производство/, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2014г. до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сумата 1 925 523,13 лева, представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 10.05.2010г. до 03.02.2014г. Съдът е приел, че ищецът е обосновал предявения иск с твърдения, че банката не е изпълнила своето договорно задължение, уговорено в процесния договор за банков кредит, да окаже необходимото съдействие на длъжника по изпълнението за разпореждане с ипотекирания имот, срещу който са били насочени изпълнителни действия в образуваното изпълнително производство за удовлетворяване изпълняемото право на банката, а именно, че тя не е дала своето съгласие по чл. 7.1.5. от договора за банков кредит. Ищецът е изложил и твърдения, че вследствие на това ипотекираният имот е продаден на публична продан на значително по-ниска цена от тази, която е била уговорена в сключения между длъжника и „Ориент Табако“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба, вследствие на което в патримониума на ищеца не е постъпила една очаквана, но сигурна материална облага – в размер на исковата сума. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е изложил следните съображения: Приел е, че действително в чл.7.1.5. от процесния договор за банков кредит страните са постигнали съгласие кредитополучателят да не отчуждава и обременява ипотекираните имоти без изрично писмено съгласие на банката, но след тълкуване на волята на страните, е достигнал до извод, че целта на това задължение е насочена към обезпечаване интереса на кредитора, а именно, да не бъде намалено даденото обезпечение, като неизпълнението на това задължение на длъжника е основание за превръщане на разсрочения банков кредит в предсрочно изискуем съгласно чл.10.1.1 от договора за банков кредит. Изложил е съображения, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. насочване на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, дори и кредитополучателят да се разпореди с ипотекирания имот, не биха настъпили уговорените в чл.10.1.1. от договора за кредит неблагоприятни последици. В този смисъл е достигнал до извод, че ищецът не се е нуждаел от изричното писмено съгласие на банката за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на ипотекирания имот на стойност, неколкократно надвишаваща определената от съдебния изпълнител първоначална цена при насрочване на публичната продан. Поради това е заключил, че като не е дала това писмено съгласие, банката не е извършила твърдяното в исковата молба противоправно деяние – неоказване на необходимото съдействие на насрещната страна по договорното правоотношение да се разпореди със своя собствен, но обременен с ипотека имот. Намерил е още, че в образуваното изпълнително дело банката не е длъжна нито да отсрочва изпълнението чрез неговото спиране по реда на чл.432, т.2 ГПК, нито да изчаква длъжника по изпълнение възмездно да отчужди възбранения ипотекиран имот. Посочил е, че без съгласие на кредитора, каквото той не е длъжен да даде, изпълнителното производство може да се спре освен на предвидените в чл.432 ГПК основания, и по искане на длъжника при уредените в чл.454, ал.1 ГПК предпоставки – ако длъжникът внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Добавил е, че ищецът е могъл да продаде имота на третото лице – купувач по предварителния договор и с цената да изпълни породените парични задължения, обезпечени с учредената ипотека, като по този начин ипотечното право ще бъде прекратено, и в този смисъл правният интерес на купувача по предварителния договор ще бъде охранен. Въззивният съд е изложил и съображения, че предварителният договор е сключен при абсолютна симулация с цел, от една страна, да послужи като повод за отлагане по искане на взискателя на обявената публична продан на възбранения ипотекиран имот, а от друга, да се създаде „привидно” правно основание за пораждане имуществената отговорност на взискателя – кредитодателя. Този извод е обосновал с поведението на купувача по предварителния договор, който не се е явил нито на първата, нито на втората обявена публична продан, при които е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот на неколкократно по-ниска цена от уговорената в предварителния договор, вкл. и на значително по-ниска стойност дори и от уговореното капаро по предварителния договор в размер на 65 8870 евро (тази сума, представляваща задатък, е била достатъчна да се удовлетвори изцяло както изпълняемото право, така и разноските по процесното изпълнително производство). Въззивният съд е заключил, че банката не е осъществила противоправно поведение, а напротив, нейните действия са съответни на нормативните предписания на процесуалния закон, като след образуване на изпълнителното производство всички извършени принудителни действия са изцяло под ръководството на съдебния изпълнител и в този смисъл, дори и първоначалната цена, от която ще започне наддаването за придобиване на изнесения на публична продан имот, да е била значително по-ниска от средната пазарна стойност на недвижимата вещ, имуществена отговорност за причинените на длъжника имуществени вреди би понесъл съдебният изпълнител. С молбата за отмяна е представено разпечатано електронно писмо от 8 януари 2009г. от Д. В. /DValencic@westeastbank.bg/ до електронна поща „VCigoj@ westeastbank.bg”. В писмото, адресирано до „В.”, е посочено, че трябва внимателно да се вземат мерки във връзка с бившите им български партньори и техните свързани дружества по отношение на заемите, които са взели. По отношение на молителя в писмото е посочено следното: „Във връзка със заемите, взети от г-жа С., г-н Г., International Capital Group и ABM Group, искам да продължиш с предишните мои мерки......С Б. поговорихме по въпроса и решихме, че няма да дадем допълнително време за изплащане на заемите на тези клиенти. Трябва да обявим, че заемите са платими незабавно и че като кредитор ще имаме право на принудително събиране. Заради качеството на обезпечението на г-н Г., моля, предотврати каквито и да е опити за рефинансиране и изплащане. Надявам се, че по този начин ще покрием нашите загуби от други заеми в българската група на нашите бивши партньори.” Във връзка с направеното от ответника оспорване на превода на представения документ назначеното от съда вещо лице - преводач от словенски език Е. Ш., изслушана в о.с.з. на 24.11.2020г., потвърждава верността на представения по делото превод, с уточнението, че няма съществени грешки в самия превод, а по-скоро стилистични грешки. Пояснява, че използваният в документа език е разговорен, а не книжовен. Заявява, че точният превод на думата „zavarovanje” е застраховане, застраховка, според контекста, „zavarovanje premozenje” е застраховка с имущество или обезпечение с имущество, а обезпечение на кредит е „zavarovanje kredita”, поради което не може да прецени какво е имал предвид авторът на документа – застраховка или обезпечение. В тази връзка заявява, че буквалният превод на предпоследното изречение е: „Заради качеството на застраховката на г-н Г., моля предотврати каквито и да е опити за рефинансиране и изплащане”. От приетото по делото заключение на съдебната компютърно-техническа експертиза се установява, че по данни на „Регистър.БГ” ООД в качеството ѝ на организация, на която е делегирано правото да регистрира имена в интернет областта, на 05.11.2003г. е била извършена регистрация на домейна westeastbank.bg в полза на „Банка Запад-Изток” АД, като на 18.09.2015г. е променено името на фирмата в данните за регистрацията на домейна на „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Към момента на изготвяне на експертизата не е било установено на пощенския сървър да е запазено електронно съобщение, изпратено от DValencic@westeastbank.bg до електронна поща „VCigoj@ westeastbank.bg” на 08.01.2009г. от 16:27 часа, въпреки че към датата на електронното съобщение, посочена в процесната разпечатка, процесните електронни пощи са били активни и са съществували обективни обстоятелства за осъществяване на електронна кореспонденция. Вещото лице П. П. е посочил, че разпечатката на електронното писмо, приложено по делото, съдържа всички основни атрибути на електронно писмо; Д. В., който в процесния период е изпълнявал ръководни функции в „Банка Запад-Изток” АД с местоположение [населено място], е бил ползвател, респ. е имал достъп до електронната поща DValencic@westeastbank.bg, а В. Ц., който в процесния период е изпълнявал ръководни функции в „Банка Запад-Изток” АД с местоположение в [населено място], е бил ползвател, респ. е имал достъп до електронната поща „VCigoj@ westeastbank.bg”. Пояснил е, че не може да даде отговор на въпроса дали процесното съобщение е прочетено от получателя, за което е необходимо да се обследва електронен вариант на писмото. Вещото лице пояснява, че при проверка през февруари 2021г. не е намерен мейлбокс на посочените електронни пощи, който е само един елемент от услугата, но по косвени данни, придобити от разговорите със системните администратори и от информацията от други интернет платформи счита, че такъв мейл-бокс е съществувал към ноември 2020г. Посочил е още, че поради липсата на мейл-бокс, не би могло да има конкретното електронно писмо, тъй като този елемент от пощенската услуга фактически е мястото, където се съхранява конкретно съдържание на конкретния потребител, т.е. неговата кореспонденция, където я осъществява. Сочи, че при проверка в ответната банка му е било съобщено, че нямат техническа информация, въз основа на която да се установи кога е изтрит този мейл-бокс, заради отдалечеността във времето. Заключението е оспорено от ответника, но не е направено искане за назначаване на нова експертиза. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на постановеното въззивно решение. Това основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Следователно отмяната на това основание се допуска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение или пък на небрежност на страната. В настоящия случай се твърди, че новото доказателство - представеното с молбата писмо, изпратено по имейл, поставя под съмнения добросъвестността на банката и законността на всички действия, извършени от нея, противно на извода на съда във влязлото в сила решение, че отказът на банката да поиска спиране на принудително изпълнение, вкл. и по отношение на процесния ипотекиран имот, не представлява противоправно поведение. На първо място следва да се посочи, че представеният имейл няма характера на подписан документ и не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена сила и тъй като авторството му е оспорено от ответника, в тежест на ищеца е да установи това обстоятелство. Настоящият състав, като съобрази заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза и възраженията на ответника, намира, че не са налице убедителни доказателства за авторството на посочения документ. Заключението на вещото лице, че към посочената в хартиената разпечатка дата на изпращане на електронното писмо посочената електронна поща е била използвана от Д. В., който в процесния период е изпълнявал ръководни функции в „Банка Запад-Изток” АД с местоположение [населено място], се основава на проведени разговори със служители на банката, без да са налице доказателства за това обстоятелство, което е изрично оспорено от ответника. В тази връзка следва да се посочи, че към посочената дата Д. В. не е бил служител на банката, чиято собственост е домейнът westeastbank.bg. Направеното от молителя в писмената му защита искане за прилагане на последиците на чл.161 ГПК по отношение на ответника, тъй като е създал пречки за доказване автентичността на документа, е неоснователно. От заключението и поясненията на вещото лице – изразените от него в с.з. на 23.02.2021г. съмнения, които той е заявил, че не може да потвърди, че има промяна, която би могла да е настъпила между ноември 2020г. и февруари 2021г. по отношение на елемент от услугата /мейл-бокс/, не може да се направи категоричен извод за наличие на предвидените в чл.161 ГПК предпоставки. Вещото лице е посочило, че заключението му за съществуване на такъв мейл-бокс към ноември 2020г., се базират на косвени обстоятелства, които е придобил от разговорите със системните администратори и от информацията, която към тази дата е имал от други интернет платформи, тъй като банката няма писани вътрешни правила, уреждащи начина на работа на пощенската услуга. Посочил е, че според получената от служителите информация, когато постъпи служител на работа, му се създава електронна поща и, когато напусне, неговата електронна поща се деактивира в датата на напускане и се сработват други механизми, като в продължение на един месец тя не е достъпна, но се съхраняват данните и след това автоматично се изтриват. На второ място, на 09.06.2008г. Д. В., посочен като автор на електронното писмо, е бил заличен като член на УС и изпълнителен директор на банката, т.е. към датата на имейла същият не е бил член на управителните органи на банката, поради което не е имал качеството не неин представител, ангажиращ отговорността ѝ с действията си. Твърдението на молителя, че към този момент същият се е явявал лице, стоящо по-високо в йерархичната структура на цялата банкова група, е недоказано. Съдържащата се в изготвената компютърно-техническа експертиза констатация, че Д. В., който в процесния период е изпълнявал ръководни функции в „Банка Запад-Изток” АД с местоположение [населено място], е бил ползвател, респ. е имал достъп до електронната поща DValencic@westeastbank.bg, не е годно доказателство за това обстоятелство. На трето място, с оглед предмета на производството, по което е постановено влязлото в сила решение и основанието на разгледания в него иск, представеното електронно писмо няма характера на ново доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото. Искът по посоченото дело е основан на твърдения, че банката не е изпълнила свое задължение по договора за банков кредит между страните да окаже необходимото съдействие на длъжника по изпълнението за разпореждане с ипотекирания имот, срещу който са били насочени изпълнителни действия в образуваното изпълнително производство за удовлетворяване изпълняемото право на банката и че вследствие на това ипотекираният имот е бил продаден на публична продан на значително по-ниска цена от тази, която е била уговорена в сключения между длъжника и „Ориент Табако“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба, вследствие на което в патримониума на ищеца не е постъпила една очаквана, но сигурна материална облага – в размер на исковата сума. Предявеният от молителя иск е отхвърлен поради извода на съда, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на банката, тъй като банката не е имала задължение за даде съгласие за продажба на имота на купувача по предварителния договор, да вдигне обезпечението върху имота и да спре публичната продан, както и поради преценката на съда за симулативност на сключения предварителен договор. Съдържащите се в елекронното писмо „указания” до изпълнителния директор на банката нямат отношение към предприетите от нея действия по принудително изпълнение след обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради което електронното писмо не би могло да обоснове различен извод по отношение на тези правно релевантни за предявения иск факти. Доводите на молителя в писмената му защита за дадена от въззивния съд неправилна правна квалификация и обусловената от това непълнота на изследваните като относими факти и обстоятелства не следва да се обсъждат, тъй като са извън предмета на настоящото извънинстанционно производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 19 407,36 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ подадената от Й. Г. молба за отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 527/2017г. на САС, 8 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСЪЖДА Й. Г., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица] да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 19 407,36 лева /деветнадесет хиляди четиристотин и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: