Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * постройка * право на изкупуване от ползвател * земеделски земи * вода * застрояване


2
решение по гр.д.№ 113 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 479

София, 30.11.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 113 по описа за 2011 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1267 от 2010 г., с което е отменено решение № 1223 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 7055 от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. срещу Е. Г. Ж. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че Е. Г. Ж. не е собственик на поземлен имот № 134 с площ от 600 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Б. дере” в землището на [населено място] при граници: от две страни- път и имоти с идетнификатори № 5039510, № 5030472 и № 5030469.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 21.01.2011 г. ответниците по жалбата М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. оспорват същата и претендират за разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по иска/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение на ВКС № 671 от 05.07.2011 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ/ настоящият състав на ВКС счита следното: В Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 2 от 2011 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че за да е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е нужно постройката да отговаря на строителните правила и норми, действали към датата на построяването й. Тоест, не е нужно да отговаря нито на нормата на чл.157 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г./отм./, изискваща водоснабдяване и канализация на вилните сгради, нито на нормата на чл.177, ал.3 от същата наредба, изискваща определен брой помещения в постройките за сезонно ползване. В горепосоченото тълкувателно решение бе прието, че за да е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е достатъчно постройката да е трайно прикрепена към земята и да е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В него обаче не е дадено разяснение на въпроса какви характеристики следва да има постройката, за да се приеме, че е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване. Именно това налага тълкуването на горепосочената законова разпоредба.
Настоящият състав на ВКС счита, че това дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ една постройка е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване следва да се преценява във всеки конкретен случай, според това дали постройката е била трайно прикрепена към земята /да не изградена от фургон, вагон, контейнер, каросерия, както изисква пар.1в, ал.3, т.2 от ДР на ППЗСПЗЗ/ и дали площта й и степента на завършеност са били достатъчни за задоволяване на нормалните ежедневни битови нужди на един човек- необходимо място за спане, за миене, готвене и др.подобни, наличие на вътрешна или външна тоалетна. Електрификацията на имота не е абсолютно необходима за постоянното, сезонно или временно обитаване на постройката, тъй като са налични други алтернативни на електрическия ток източници за осветление, отопление, готвене и др. Наличието на вода обаче е абсолютно необходимо за постоянното, сезонно или временно обитаване на постройката, тъй като обитаването само по себе си включва ползването на вода за пиене, за хигиенни нужди и готвене. Не е нужно обаче да е налице връзка на имота с централна водоснабдителна мрежа. Достатъчно е в мястото да е имало източник на вода /чешма, кладенец, цистерна или др./ или в близост до него да е имало воден обект, върху който всички граждани да имат право на водовземане и ползване по смисъла на чл.41 от Закона за водите.
С оглед на този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно въззивният съд е приел, че постройката, която е била изградена в процесния имот, не е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като не отговаряла на строителните правила и норми да е водоснабдена и електрифицирана.
Поради гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- събиране на доказателства относно това дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ отбелязаната в кадастралния план от 1970 г. постройка в процесния имот е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, така както е разяснен смисъла на тази разпоредба в настоящото решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1267 от 2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.