4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 652 София, 01.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5364 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. И. срещу определение № 3393 от 7.07.2015 г. по в. ч. гр. д. № 1530 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав, с което е оставено в сила определение от 21.04.2015 г. по гр. д. № 16603 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд, шести граждански състав, за прекратяване на производството по делото по отношение на П. М. И. поради отказ от иска.Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е произнесъл по посочените във въззивната жалба доказателствени искания. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и да бъде отменено въззивното определение. Ответницата Т. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: П. М. И. е обжалвал пред въззивния съд първоинстанционното определение, с което е прекратено производството спрямо него поради отказ от иска, твърдейки, че не е подписвал молбата за отказ, евентуално- че тя е подписана поради грешка или измама. В частната си жалба той е поискал да му бъде допуснат един свидетел при довеждане, да бъде призована и разпитана по реда на чл.176 от ГПК ответницата Т. М. по поставените от него въпроси, както и да му бъде дадена възможност да поиска извършването на почеркова експертиза, която да установи дали подписът под молбата е негов. Въззивният съд е приел, че грешката или измамата могат да се установяват в друго производство, а не в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото, поради което не е събрал поисканите от жалбоподателя доказателства и е потвърдил обжалваното определение. По отношение на твърденията на частния жалбоподател за наличие на грешка или измама и за възможността тези обстоятелства да се установяват в друго производство е налице утвърдена съдебна практика/ определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 181/2012 г на Трето Г.О. на ВКС, определение № 554 от 25.10.2011 г. по ч.гр.д. № 550/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 810 от 17.10.2011 г. по ч. т. д. № 650/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС, № 823 от 20.10.2011 г. по ч.т.д. №707/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС и решение № 1019 от 13.05.1976 г. по гр.д. № 671/1976 г. на Първо Г.О. на ВС/. Според тази практика отказът от иска е неоттегляем, когато е предприет валидно от ищеца, поради което съдът е десезиран със спора и трябва да прекрати производството. Когато този отказ е резултат от престъпно действие, грешка или измама, тези обстоятелства следва да се установят с влязла в сила присъда или съдебно решение и тогава определението за прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна. Следователно по втория въпрос на частния жалбоподател обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което по него касационно обжалване не следва да се допуска. В цитираната по-горе практика на ВКС е посочено също, че за да породи действието си, отказът от иска трябва да е действителен и валиден. Във въззивната си жалба касаторът е оспорил подписа си под молбата за отказ от иска и е отправил евентуално искане до съда за приемане на почеркова експертиза за установяване дали този подпис е негов. Въззивният съд не е обсъдил този довод на касатора и не се е произнесъл по искането за изслушване на експертиза, като тези пропуски са се отразили на изхода на спора относно законосъобразното прекратяване на производството. Ето защо съдържащото се в първия въпрос на касатора питане дали въззивният съд трябва да извърши проверка на валидността на отказа от иска е от съществено значение за изхода на спора. Отговорът на този въпрос ще послужи за точното прилагане на чл.233 от ГПК във връзка с чл.7, ал.1 от ГПК и чл.101, ал.1 от ГПК относно контрола върху валидността на отказа от иска от въззивния съд. При отговора на този въпрос настоящата инстанция съобрази, че отказът от иска извън публичното съдебно заседание се извършва в писмена форма/чл.100 от ГПК/ и трябва да съдържа подпис на страната/чл.102, ал.1, т.4 от ГПК/. Първоинстанционният съд може да приеме, че изявлението е на лицето, от чието име е подадена молбата за отказ от иска и да прекрати производството. Страната, която твърди, че подписът под изявлението не е неин, узнава за това изявление едва от съобщението за определението за прекратяване, затова подаването на частната жалба е първият възможен момент, в който тя може да оспори авторството на отказа. В този случай въззивният съд е длъжен да провери валидността на извършеното процесуално действие съгласно чл.101, ал.1 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК. В същия смисъл е съдебната практика относно служебната проверка на представителната власт на лицето, подало отказ от иска- решение № 276 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 121/2014 г., ТК, II Т.О. на ВКС и това принципно разрешение следва да се разпростре и спрямо проверката на подписа на ищеца, когато се оспорва автентичността на личния отказ от иска. Затова въззивният съд е длъжен да събере поисканите от страната доказателства за установяване на оспорването на подписа под изявлението за отказ от иска. От този отговор на въпроса следва, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, отказвайки да изслуша поисканата от частния жалбоподател съдебно-почеркова експертиза. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на друг състав на Пловдивския окръжен съд. При новото разглеждане въззивният съд трябва да приеме тази експертиза, за да прецени дали отказът от иск е валиден и може да послужи за прекратяване на производството. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3393 от 7.07.2015 г. по в. ч. гр. д. № 1530 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав. ОТМЕНЯ определение № 3393 от 7.07.2015 г. по в. ч. гр. д. № 1530 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав. Връща делото за ново разглеждане на друг състав на Пловдивския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: