Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е   №360   гр. София, 07 декември  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева     при секретаря …Кр. Павлова…………………………………………… в присъствието на прокурора …Гебрев……………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………… наказателно дело № 390 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Г. К. Г. чрез повереника (адв. Бозаджиев) против присъда № 70 от 29.04.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по в. н. ч. х. д. № 155/09 г. В жалбата са отразени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се доводи за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия и нарушения в доказателствената дейност поради превратна интерпретация на съвкупността от доказателства. Допълнително се уточнява и друго процесуално нарушение - подсъдимият е депозирал молба за оттегляне на въззивната си жалба, но въпреки многократното настояване на повереника, Старозагорският окръжен съд не се е произнесъл своевременно по нея. При тези аргументи се иска отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и акцентира върху едностранчивия подбор на доказателствата. Защитникът (адв. Драготинова) намира, че присъдата е законосъобразна и настоява да бъде оставена в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изказва становището, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата на частния тъжител, доводите, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното. С присъда № 131 от 1.10.2008 г. по н. ч. х. д. № 412/08 г. на Старозагорския районен съд подсъдимият М. Р. М. е признат за виновен по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147 НК, а на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба и е уважен гражданският иск за неимуществените вреди в размер на сумата от хиляда лева. С въззивна присъда № 70 от 29.04.2009 г. по в. н. ч. х. д. № 155/09 г. Старозагорският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и подсъдимият М. Р. М. е признат за невинен в това, на 3.09.2007 г. в гр. С. публично да е приписал на Г. К. Г. престъпление по чл. 210 НК в качеството й на длъжностно лице (кмет на с. Х. по повод изпълнение на функциите й, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и е осъдил частния тъжител да заплати разноските, направени от подсъдимия М. Жалбата, която почива на касационното основание за нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено подсъдимият М. Р. М. да е изрекъл думите, инкриминирани в тъжбата – „кметицата присвоява имущество на кметството” при своето изказване по време на събрание, проведено на 3.09.2007 г. в гр. С., когато се е обсъждала и кандидатурата на частния тъжител Г. К. Г. за участието й в предстоящите избори. За да формира вътрешното си убеждение относно невинността на подсъдимия съдът е счел, че протоколът от събранието, в който e бил вписан посоченият израз, не е достоверен източник на доказателства – той не представлявал дословен запис и не съдържал диалога, развил се в края на изказването между св. Б подсъдимия М. Поради това е направил заключението, че единствено показанията на св. К на св. А, в които двамата еднообразно са възпроизвели инкриминираните думи в тъжбата, не са достатъчни за да опровергаят обясненията на подсъдимия. Съдът е дал вяра на показанията на св. К на св. Б, които заявили, че не са чули думата „присвояване”, в каквато насока е обяснявал и подсъдимият М. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК обаче изисква при противоречия в доказателствените материали съдът да изложи съображения защо приема едни от тях за достоверни, а други отхвърля като недостоверни. Аргументацията, че показанията на св. К на св. А са недостатъчни, на практика означава липсата на надлежно даден отговор за причината поради която тези доказателствени източници са били изключени при изграждане на съществените фактически положения. Освен това, фактът, че други свидетели (св. Кирков и св. Б) не са чули думата „присвояване” не означава априори, че инкриминираното твърдение не се е съдържало във въпросното публично изказване. Ето защо основателен е доводът на жалбоподателя, че Старозагорският окръжен съд е проявил едностранчив подбор на доказателствата и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. Посоченото подкрепя касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение (чл. 14 НПК). Присъдата трябва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане. Може само да се отбележи, че при преценката на умисъла, който се изисква за престъплението клевета, съдът не може да се задоволява със съждението, че подсъдимият е проявил към частния тъжител критичното си отношение. Поначало възможността да се отправя критика не следва да се ограничава стига чрез нея да се изнасят факти, които отговарят на обективната действителност. Въззивният съд, сезиран с жалби от защитника и от повереника, е бил длъжен своевременно да разгледа и уточни молбата на подсъдимия, отчитайки възможността той да оттегли и жалбата на защитника. С оглед на изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА присъда № 70 от 29.04.2009 г. по в. н. ч. х. д. № 155/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: