1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 356 гр.София, 29.04.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 638/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - про продажби” АД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1270 от 02.11.2020 г. по гр.д.№ 2075/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 17299/ 2019 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и Н. Т. В., че Н. В. не дължи на „Енерго - про продажби“ АД сумата 7 812,71 лв, начислена като корекция на сметка за електрическа енергия, за период 22.11.2017 г. – 21.11.2018 г. по фактура №[ЕИК]/ 16.10.2019 г., доставена в обект в [населено място], [улица]. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправните въпроси „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“ и „След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 06.06.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/ 2016 г. от петчленен състав ва ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?“. Според касатора в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. В. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение, без да взема изрично становище по наличието на претендираните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продавал на ищеца електрическа енергия срещу заплащане на цена. На 21.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север” АД извършили проверка на електромера, монтиран за отчитане на доставената енергия в обекта на ищцата. Отразени били показанията на демонтирания електромер в четири регистъра, включително регистър 1.8.4 - 40 984 квтч, след което уредът бил демонтиран и предаден за експертиза в Български институт по метрология. Там било извършено софтуерно четене, при което била установена осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т4 в размер на 040984,8 квтч, която не била визуализирана на дисплея. Въз основа на това четене от „Енерго-Про Продажби” АД била начислена за период 22.11.2017 г. - 21.11.2018 г. допълнително потребена електроенергия в размер на 40 984 квтч, за която била издадена фактура за сумата от 7 812,71 лв с ДДС, представляващи стойността на служебно начисленото количество. Електромерът бил в метрологична годност и показанията, записани в регистър 1.8.4, макар невизуализирани на дисплея му, отразявали действително потребена електроенергия. Неотчитането й се дължало на вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване. При тези фактически установявания съдът посочил, че по делото останали недоказани доводите на дружеството – ответник за реално потребление на служебно начисленото количество енергия по партидата на ищеца. Посочил, че претенцията е въз онова на корекционна процедура, а не на реален отчет. Корекцията обаче не можело да бъде извършена законно, тъй като с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в ПИКЕЕ били отменени, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Тези правила обаче също не били приложими в случая, тъй като нито електромерът липсвал, нито било констатирано, че не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Корекцията не била извършена по реда на чл.48 ПИКЕЕ, тъй като не били констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер. Разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не можела да намери приложение, тъй като не се установило несъответствие между данните за параметрите на средството за търговско измерване при ищцата и въведените при ответника данни за нея. Ответникът не представил доказателства за причините поради които електромерът е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, неприложима за битови потребители. От приложените по делото доказателства не се установявало наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да извърши едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, затова неприложими се явявали и нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ, които имали процесуален характер и визирали условията за реализиране на корекционната процедура. С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд, първият от поставените материалноправни въпроси обуславя обжалваното решение. Въззивният съд го е разрешил, като е дал отрицателен отговор. Положителен отговор на въпроса е даден в соченото от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4160/ 2018 г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1270 от 02.11.2020 г. по гр.д.№ 2075/ 2020 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 156,25 лв (сто петдесет и шест лева, двадесет и пет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: