4 Р Е Ш Е Н И Е № 342 София, 11.12. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 373/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. А. И. и В. Х. А.-А., и от А. Б. П., срещу решение № 428 от 22.03.2011 г. по в. гр. д. № 2637/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по касация Дело С. С. и М. Н. С. считат, че касационните жалби са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и намира следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 371 от 08.02.2010 г. по гр. д. № 1616/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Н. И. и В. А.-А., че ищците С. са собственици на апартамент № 14, находящ се в [населено място], на ІV-тия жилищен етаж от сградата в УПИ ХІІ-234,235 от кв. 649, ведно с избено помещение № 14, а А.. П. е и осъдена да предаде владението на имота на собствениците му. Установено е, че в полза на С. Ст. Б., като едноличен търговец с фирма „Б.-С. Б.”, по нотариален ред е учредена суперфиция за четириетажна жилищна сграда с гаражи и мансарда, като за част от предвидените обекти учредителите- собствениците на земята, са си запазили правото на строеж. Задължението да проектира и построи със свои средства цялата сграда е поето от суперфициаря, който извършил разпореждания за отделни обекти в полза на различни физически и юридически лица. Така, с н. а. № 118/1997 г. продал /заедно със съпругата си М. М. Б./ на ищеца Д. С., по време на брака му с ищцата М. С., правото за строеж на спорния по настоящото дело обект. Прието е, че към момента на тази продажба сградата е била в строеж до втора плоча и че след закупуване на правото на строеж от ищците и до 2004 г. не е извършвано строителство. Такова е осъществено след 2004 г. и сградата е завършена в един по-късен момент. С нотариално заверена декларация от 20.04.2004 г. С. и М. Б. се отказали от учреденото им право на строеж. Въззивният съд приел, че ищците не са изгубили правото си, тъй като за тях декларацията не е породила правни последици - не е вписана и не е съставена във формата на нотариален акт, изискуема от закона по причина, че правото на строеж е учредено в също такава форма. Строителят не е бил вече собственик на правото на строеж, за да се разпорежда с него. Собственици са били ищците, които не са дали съгласие за продажбата му на ответниците А., закупили го с н. а. № 129/2004 г. от [фирма], на когото то било учредено от собствениците на земята с н. а. № 123/2004 г., след отказа от Б.. На следващо място въззивният съд приел, че правото на строеж не е погасено /мотив, изтъкнат от строителя за извършения отказ/, тъй като срокът за погасяване започва да тече не от закупуването, а от възникване на възможността за упражняването му. Сградата била изградена в груб строеж до втора плоча през 1997 г., а след това до 2004 г. не са извършвани никакви строителни работи и тъй като апартаментът се намира на четвъртия етаж, спрямо ищците давностният срок започва да тече от момента на започване на строителството на четвъртия етаж. Оттук съдът заключил, че ищците са собственици на спорния обект, което е и признато по отношение на ответниците Н. И. и В. А.. Последните не упражняват фактическата власт, след като с н. а. № 14/2006 г. имотът е закупен от ответницата П. и затова последната е и осъдена да предаде владението на вещта на собствениците й. С определение № 431 от 05.06.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на касаторите Н. И. и В. А.: от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели; ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него. Предвид обстоятелството, че правното положение на касатора А.. П. е в зависимост от изхода на предявения срещу останалите касатори иск, подадената от нея касационна жалба също е допусната за разглеждане по същество. Създадената противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси е преодоляна с приемането на ТР № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 1 смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж" по чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Следователно, когато правото е учредено за сграда, съдържаща множество самостоятелни обекти, то се счита упражнено за всеки един от тях от завършването на грубия строеж на цялата сграда /или на съответния етап, за който е издадено строителното разрешение - чл. 152, ал. 2 ЗУТ/, а не от построяването в груб вид на съответния самостоятелен обект. С тълкувателния акт е прието също, че петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие е прехвърлил това право за отделни обекти в сградата, защото тези лица не може да имат повече права от своя праводател. По касационната жалба на ответниците Н. И. и В. А.: Ищците застъпват тезата, че, за да бъде надлежно упражнено, възражението за погасяване по давност на правото на строеж следва да бъде заявено от всички учредили го собственици на терена, при това по отношение на всички отделни обекти, включени в него. Тезата не може да бъде споделена, тъй като такъв извод не се налага от мотивите към ТР № 1/2012 г. Не може и да се отрече правото на ответника по предявен срещу него иск за собственост на обект, изграден на основание учредено право на строеж, да се позове, при възникнала конкуренция на права, на погасителната давност. При произнасянето по това възражение, обаче, следва да се съобрази дали позоваването не е направено след като правото на строеж вече е реализирано и е възникнало право на собственост, в който случай то не може да доведе до целения правен резултат. Основателно е оплакването за неправилност на становището на въззивния съд, че за ищците давностният срок за погасяване на правото на строеж за апартамента на четвъртия етаж започва да тече от момента на започване на строителството на този етаж. Това разрешение би било приложимо при учредяване на право на строеж за отделни самостоятелни обекти на различни лица с индивидуални договори. Тогава, докато не бъде дадена фактическа възможност за осъществяване на строителството с построяването на долния етаж, не следва да тече давност за носителя на правото на строеж за горния етаж. Тази хипотеза е обсъдена в т. 3 на ТР № 1 от 04.05.2012 г. на ОСГК и е прието, че правото на строеж върху отделен обект в сграда с два или повече самостоятелни обекти, което първоначално е учредено с индивидуални договори на различни лица, може да е обусловено от фактическото изграждане на друг обект в сградата, задължение за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята. В този случай началото на срока по чл. 67 ЗС за всеки от суперфициарите ще започне да тече от момента, когато фактически може да започне строителството за съответния обект. В настоящия случай носител на правото на строеж и праводател на ищците е този, който е поел задължението да построи цялата сграда, т. е. имал е задължението да изгради и предходния етаж. Затова и срокът за реализиране на строителството е с един начален момент - сключването на договора между страните или моментът, в който те са уговорили, че ще породи действие. Основателно е и оплакването, че съдът не е взел предвид представените по делото споразумения от 14.05.2001 г. между собствениците на земята и С. Б., и от 01.06.2001 г. между собствениците на земята и ЛК [фирма], с които е уговорено учреденото на едноличния търговец право на строеж да бъде прехвърлено, за определени обекти, по нотариален ред на следващия строителен предприемач - ЛК [фирма]. Не е изяснил смисъла на клаузата, касаеща обекта по исковата молба, за който, както и за ап. № 13, е записано, че строителят ги прехвърля на лицата, с които е сключил предварителни договори, при положение, че не са прехвърлени. Не е установено дали собствениците на земята не са имали предвид частично погасяване на правото на строеж в смисъл, че, макар и нереализирано, правото на строеж следва да се запази в патримониума на придобилите права от първоначалния суперфициар Сл. Б. - в случая ищците, на които правото е прехвърлено с предварителен договор от 08.09.1997 г., а впоследствие - с н. а. № 118 от 13.10.1997 г.; и ако това е така, кое е наложило последващото включване на правото на строеж за спорния апартамент в обема на учреденото в полза на [фирма] с н. а. № 123/2004 г. Въззивният съд следва да обсъди и данните по делото за това кога правото на строеж е било упражнено и да установи дали възражението на ответниците за погасяване правото на строеж по давност следва или не момента на реализиране на строителството. По касационната жалба, подадена от ответницата А.. П.: Жалбоподателката счита, че след като исковата молба срещу нея е подадена при действието на ГПК /от 2007 г./, следвало е да се разгледа по установения от този процесуален закон съдопроизводствен ред. Данните по делото сочат, че производството е започнало по искова молба от 12.05.2006 г. и се разглежда, и в двете инстанции - първа и въззивна, по досегашния ред съгласно предвиденото в пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. С предявяването на 25.02.2009 г. на иск срещу А.. П. се е достигнало до последващо субективно съединяване на искове. Те, като обединени в рамките на едно производство, не могат да бъдат разгледани по различен съдопроизводствен ред, а следват този ред, който е заварен към момента на конституирането на новия ответник. Ето защо първото оплакване е неоснователно. Основателни са останалите доводите, които са в зависимост от разрешението и на въпросите по жалбата на другите ответници, както и оплакването, че не е установено кой владее спорната вещ, за която в н. а. № 14/2006 г. е записано, че ответницата П. придобива собствеността, а М. Ст. П. /трето за спора лице/ - правото на ползване. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствени правила налагат касационните жалби да бъдат уважени. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 428 от 22.03.2011 г. по в. гр. д. № 2637/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: