Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 7 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 февруари, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 681 / 2010 година На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената П. С. Х., за отмяна по реда на възобновяването, на решение от 18. 10. 2010 год. постановено по ВНОХД № 374 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което била потвърдена присъда № 14 от 12. 05. 2010 год. постановена по НОХД № 1173 / 2007 год. по описа на Районен съд – гр. Добрич. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при наличие на касационните основания по чл.348 ,ал.1 т.1,2 и 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Осъдената Х. и защитата й не се явяват за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила на 18.10.2010 год., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ - на 08. 12. 2010 год.,т.е. в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 14 от 12. 05. 2010 год. постановена по НОХД №1173 / 2007 год. по описа на Районен съд - гр. Добрич осъдената П. С. Х. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НПК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда Х. е била частично оправдана по първоначално повдигнатото обвинение досежно размера на причинена имотна вреда на свид. В. М. В.. С решение № 157 от 18. 10. 2010 год. /чиято отмяна се иска по реда на възобновяването/ Окръжен съд - гр. Добрич е потвърдил изцяло горепосочената присъда на районния съд. Касационната инстанция намира, че релевираните в искането доводи са неоснователни поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Окръжен съд Добрич в съблюдаване на изискванията на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, аргументирано е обсъдил и оставил без уважение доводите на осъдената, които по същество се изтъкват и в искането за възобновяване. Решението на въззивната инстанция е взето по вътрешно убеждение, базирано на извършен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност. От материалите по делото е видно, че инстанциите по фактите са положили необходимите усилия за разкриване на обективната истина, така както ги задължава чл. 13 от НПК, като правото на защита на осъдената по никакъв начин не е било нарушено, респективно накърнено. Касационната инстанция не би могла да обсъжда непълнота на доказателствен материал и преценката на един такъв довод е във взаимовръзка само при евентуално допуснато накърняване на процесуалните права на подсъдимата, което в настоящия случай не е сторено. Извършеното от осъдената Х. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Наложеното на осъдената Х. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, още повече, че същото е било определено при условията на чл. 55 от НК. По изложените до тук съображения, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, намира постановените решение и потвърдената с него присъда за правилни и законосъобразни, а искането на осъдената за възобновяване на наказателното производство, изцяло неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената П. С. Х., за отмяна по реда на възобновяването, на решение от 18. 10. 2010 год. постановено по ВНОХД № 374 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич, с което била потвърдена присъда № 14 от 12. 05. 2010год. постановена по НОХД № 1173 / 2007 год. по описа на Районен съд – гр. Добрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: