Р Е Ш Е Н И Е   № 511   София, 28 декември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 597/2009  година Производството е образувано на основание искане на осъдения С. Н. М. за възобновяване на внохд № 253 по описа на Русенския окръжен съд и отменяване на постановеното по нето решение № 102 от 25.06.2009г.,с което е изменена присъда № 56/09.04.2009г. по № 159/2009г. по описа на Русенския районен съд,и връщане на делото за ново разглеждане. Искането са основава на допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Поддържа се,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-ограничено му е правото на защита. Авторството на деянието не било доказано. Освен това се поддържа,че наказанието му е завишено,поради което се иска да бъде намалено на 4 години. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като обвинението е доказано,не са допуснати нарушения,а наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Русенският районен съд е признал подсъдимия С. Н. М. за ВИНОВЕН в това,че през периода 20.12.2007г.-08.02.2008г. в гр. Р. в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление,сам и след предварителен сговор с Д. Д. Е. ,в немаловажни случаи чрез използване на моторно превозно средство-л.а. „Фолсваген Джет” с рег. № Р* и техническо средство,отнели чужди движими вещи на обща стойност 4 648,50 лева от владението на В. Б. ,Николай Б. ,Теодора Г. ,Александър Г. ,Дим. Григоров всички от гр. Р.,без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.4 пр.1 и 2 и т.5 във вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С горното решение Русенският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като по отношение на подсъдимия С. Н. М. е НАМАЛИЛ наказанието лишаване от свобода от десет на СЕДЕМ ГОДИНИ, при постановения строг режим на изтърпяване. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. Осъденият поддържа,че неправилно е осъден,защото събраните доказателства не били достатъчни за направения извод за участието му в кражбите. Двете редовни инстанции са обсъдили възражението,а въззивният съд по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил съображения,с които го е отхвърлил. Видно е от мотивите на съдебните инстанции,че деянието на подсъдимия е доказано, както от гласните доказателства,така и от резултатите от изготвените трасологични ,техническа и почеркова експертизи,протоколите за оглед,за претърсване и изземване,за доброволно предаване,за обиск на лица,както и изготвените посредством използваните СРС веществени доказателства. Така по отношение на самостоятелно извършените от М. кражби съответно на 20.12.2007г. , на 06.02.2008г. и на 07.02.2008г.,от местодеянията са иззети отпечатъци от обувки,които съгласно трасологичните експертизи с голяма степен на вероятност са оставени от обувките на подсъдимия М иззети от дома в който живее. По отношение на кражбата извършена съвместно с подсъдимия Е на подс. М. от административната сграда на фирма”Аполо” в гр. Р., доказателствата са категорични и несъмнени. Подсъдимите веднага след кражбата били последвани от полицейски патрул,в който се намирали дежурните полицаи-свидетелите М. Б. и В. Ц. ,изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Те подали звуков и светлинен сигнал на управляващия „Фоскваген Джета” подс. Евангелов,но последният увеличил скоростта,а подс. М. изхвърлил от предна дясна врата куфарите с къртачите.. Подсъдимите били пресрещнати от друга полицейска кола и задържани. При така установените от съдилищата фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводът,че подсъдимият М е съизвършител в последната кражба и автор на самостоятелните три броя кражби е правилен. Авторството на деянието е доказано по безсъмнен начин от събраните и анализирани от съдилищата доказателства в съответствие с разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК. Законът е правилно приложен,тъй като деянието е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл като е потвърдил присъдата в тази част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 НПК. Доводът за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.2 НПК също е неоснователен. Поддържа се,че правото на защита на подсъдимия е било ограничено още на 24.02.09г. тъй като служебният му адвокат Е,се бил запознал с делото на 23.02.09.г, и е поискал същото да се отложи,но съдът не уважил искането. От изявлението на адв. Е е видно,че той е бил уведомен за участието му по делото на 18.02.12009г. Следователно,същият е разполагал с време,за да се запознае с материалите по делото. Правилно съдът не е уважил искането, и с отказа да отложи делото не е нарушил процесуалните права на подсъдимия. Последният е имал надлежно определена адвокатска защита,като служебният защитник е участвал в съдебните заседания при събирането и проверката на доказателствата по делото. Същият защитник е представлявал подсъдимия и пред въззивния съд,видно от съдебния протокол от 11.06.2009г. по внохд № 253/09г. Не са допуснати нарушения и при проверката и оценката на доказателствата. Всички изводи съответстват на установените по делото факти и обстоятелства съгласно изискванията на процесуалния закон. Вътрешното убеждение на съда почива на внимателен и обстоен анализ на всички относими към предмета на обвинението доказателства. На последно място в искането се поддържа,че наказанието е явно несправедливо. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник от САК прави искане наказанието да се намали на четири години. Доводът е неоснователен. Наказанието на подсъдимия е определено в съответствие с чл.54 НК и чл.36 НК. Въззивният съд е намалил същото от десет на седем години лишаване от свобода. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. Подсъдимият е извършил четири кражби, три от които самостоятелно. Осъждан е многократно,не е ангажиран трудово,набавя си средства по престъпен начин. Обществената опасност на извършените деяния е висока,степента на личната му обществена опасност също е висока. За деянието по чл.196,ал.1 т.2 НК,законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Средният размер е девет години,което означава,че наказанието от седем години лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието в атакувания размер не е явно несправедливо,отмерено е в пределите на закона и е съответно на тежестта на деянието ,степента на обществена опасност на дееца и всички обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране,както и с целите предвидени в чл.36 НК. По изложените съображения,основания за възобновяване на делото по реда на чл.422,ал.1 т.5 НПК не са налице. За да се възобнови наказателното дело,следва при постановяване на присъдата и решението съдилищата да са допуснали съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. При извършената проверка по повод искането,касационният състав не констатира наличието на такива,поради което същото следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. М. за възобновяване на нохд №159/2009г. по описа на Русенския районен съд и внохд №253/2009г. по описа на Русенския окръжен съд и за отмяна или изменяване на постановените по тях присъда № 56 от 09.04.2009г. и решение № 102 от 25.06.2009г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: