О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 299 гр. София, 25.04.2023 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 273 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ИНДЖОВСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] против определение № 2588 от 10. 11. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, XIV състав по в.ч.гр.д. № 2675 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното по касационен ред въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение № 6957 от 28. 06. 2022 г., постановено от Районен съд – Пловдив, V граждански състав по гр.д. № 5835 по описа на съда за 2022 г., с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на същото на съдилищата, при наличието на арбитражна клауза в договора, от който произтича паричното вземане на ищеца, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че искът по чл. 422 от ГПК е част от заповедното производство, поради което и производството по него не би могло да се развие пред арбитражен съд, доколкото арбитражният съд няма и не може да има правото да проверява постановеното в заповедното производство определение за издаване на заповед за изпълнение и самата заповед за изпълнение, а приемането на обратното би довело до хипотеза, при която арбитражните съдилища имат право на въззивен и касационен контрол върху актовете на държавните съдилища. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщането на делото на сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне от страна на въззивния съд по съществени правни въпроси, касаещи спора: Искът по чл. 422 от ГПК представлява ли част от заповедното производство или не? Компетентен ли е да разгледа спора по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК държавният съд в случай на валидна арбитражна клауза в договор? При отрицателен отговор на втория въпрос – как трябва да процедира държавния съд в случаите на подаден иск по чл. 422 от ГПК при съществуваща арбитражна клауза – трябва ли да изпрати делото и да преведе съответната държавна такса по делото или само да го прекрати? Допустимо ли е производството по чл. 410 и 417 от ГПК пред държавен съд в случай, че договорът съдържа арбитражна клауза? По какъв процесуален ред би следвало да се развие производството по чл. 422 при налична арбитражна клауза – включително, но не само – каква държавна такса следва да се внесе в случай, че арбитражът не е предвидил отделни такси за производството по чл. 422 от ГПК? Подлежи ли на обжалване решението на арбитражния съд по иск по чл. 422 ГПК и пред кого, както и по какъв ред – по реда, предвиден в ГПК за обжалване на съдебните решения пред държавните съдилища, включително кой съд би бил втора инстанция по подобен иск, или с иск по чл. 47 и сл. от ЗМТА? Арбитражният съд ли ще е компетентен относно спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 420, ал. 5 от ГПК? По тези въпроси само общо се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поддържа се наличието на основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди, че обжалваното въззивно определение противоречи на определение № 585/21. 07. 2011 г. по ч.т.д. № 457/2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 365/18. 06. 2019 г. по т.д. № 38/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 834/15. 12. 2012 г. по ч.т.д. № 728/2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., извадки от които са цитирани в изложението. Ответникът по частната касационна жалба оспорва същата, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради неподведомствеността му на съдилищата, въззивният Окръжен съд – Пловдив е изложил, че: По приложеното по първоинстанционното дело ч.гр.д. № 1084/2022г. на РС – Пловдив, образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от въззивния жалбоподател, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 572/27. 01. 2022 г; Против същата от длъжника ЕТ “Металик-И. М.-Е. М.“, е подадено възражение в срок; С разпореждане от 09. 02. 2022 г. на кредитора е дадено указание, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок, като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена; В изпълнение на горното указание е подадена исковата молба, по която е образувано делото пред РС – Пловдив; Видно от материалите по същото, както и от тези по заповедното производство, вземанията по заповедта за изпълнение на парично задължение се претендират по договор за извършване на СМР от 16. 09. 2019 г., в раздел ХІ от който е предвидена арбитражна клауза, а именно клауза, съгласно която всички спорове относно действителността на договора и неговото изпълнение следва да бъдат решавани от Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация - [населено място]; Съгласно чл. 8, ал. 1, изр. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба; В конкретният случай отговор на исковата молба е подаден в срок и със същия изрично е заявено възражение за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза в договора между страните; И в случаите когато в сключения между страните договор, от който произтича вземането на кредитора, е включена арбитражна клауза, той не е лишен от възможността да претендира вземането си по облекчения ред по чл. 410 и сл. от ГПК; Той може да се снабди с изпълнителен титул по този ред, но само ако от длъжника не бъде подадено възражение по чл. 414 от ГПК; Въпрос на преценка на кредитора е доколко вземането му е безспорно и доколко може да си позволи да не се придържа към договорната арбитражна клауза; Когато обаче след издаване на заповедта за изпълнение, против нея е подадено възражение от длъжника, между страните възниква спор, който подлежи на разглеждане от арбитражен съд; Цитираната в частната жалба, с която ОС – Пловдив е сезиран съдебна практика на ВКС, с изключение на определение № 365/18. 06. 2019 г. по т.д. № 38/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., включително и тази цитирана в определение № 747/05. 04. 2016 г. по в.ч.гр.д. № 771/2016 г. на ПОС, се отнася конкретно до случаите, когато е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на запис на заповед; Така например и в определение № 938 от 25. 11. 2011 г. по ч.т.д. № 874/2011 г. на ВКС, II т.о. се приема, че „Съдът е овластен да разгледа иска по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на вземане по каузалното правоотношение между страните, когато са уговорили арбитражна клауза за спорове по каузалното правоотношение“; В отношенията между страните договорите имат силата на закон; Те могат да бъдат изменяни само по тяхно взаимно съгласие; Наличието на негласно съгласие, за това да не бъде приложена арбитражната клауза, би било налице, когато не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение, издадена в полза на кредитора, или в срока за отговор на исковата молба не е заявено възражение за неподведомственост; В противен случай е очевидно, че липсва съгласие за това арбитражната клауза да не бъде приложена; Съответно - договорът между страните следва да бъде спазен, като се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато по въпроса за възможността при издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и налична арбитражна клауза в договора, от който същото вземане произтича, предявеният от кредитора след направено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, да бъде разгледан от арбитражен съд. Така уточнен и конкретизиран, при условията на т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., този въпрос е в същината на поставените от частния касационен жалбоподател правни въпроси, обусловил е изхода на делото във въззивната инстанция и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно от ГПК. /По отношение на всички въпроси на частния касационен жалбоподател, допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е заявен от него само бланкетно, въобще не е обоснован с конкретни твърдения и това е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на това основание. Отделно от това по поставения в производството процесуален въпрос е налице практика на касационната инстанция, която е еднопосочна и постоянна, и не е налице необходимост от промяната и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както смисълът на същата разпоредба е разяснен с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., което също изключва допускането на касационно обжалване на това основание/. По основателността на частната касационна жалба: По въпроса за възможността иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като продължение на заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение и е подадено възражение от длъжника срещу същата, да бъде разгледан от арбитражен съд, е формирана практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Същата е обективирана в определение № 585/21. 07. 2011 г. по ч.т.д. № 457/2011 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 365/18. 06. 2019 г. по т.д. № 38/2019 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., определение № 834/15. 12. 2012 г. по ч.т.д. № 728/2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 802 от 19. 11. 2013 г. по ч.т.д. № 3240/2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., определение № 938/25. 11. 2011 г. по ч.т.д. № 874/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., и др., и според еднозначно застъпеното в нея становище на касационните състави, отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. Даденото в обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно такова, разрешение на спорния в производството процесуален въпрос, е в противоречие с формираната и цитирана практика на ВКС, поради което същите следва да бъдат отменени и делото върнато на сезирания съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на делото ответникът по жалбата няма право на претендираните от него разноски за настоящото производство, а жалбоподателят не претендира такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2588 от 10. 11. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, XIV състав по в.ч.гр.д. № 2675 по описа на съда за 2022 г. ОТМЕНЯ определение № 2588 от 10. 11. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, XIV състав по в.ч.гр.д. № 2675 по описа на съда за 2022 г. и потвърденото с него определение № 6957 от 28. 06. 2022 г., постановено от Районен съд – Пловдив, V граждански състав по гр.д. № 5835 по описа на съда за 2022 г. ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: