Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 31.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Захарова 2. Петя Шишкова при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 791 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия С. Р. К. против решение № 156 от 27.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 384/2015 г. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В жалбата и допълнението се твърди, че въззивният съд, който сам е приел допуснато нарушение с изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, незаконосъобразно е потвърдил осъждането за вменените на подсъдимия нови нарушения на правилата за движение по пътищата; че Софийският апелативен съд е бил длъжен да отмени присъдата поради противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието, прието за извършено от подсъдимия К.; че въззивният съд е извратил доказателствата относно начина на предвижване на пострадалия по платното за движение, съдържащи се в обясненията; че Софийският апелативен съд не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди възраженията, наведени от защитниците на подсъдимия; че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до невъзможност да се провери правилното приложение на материалния закон по касационен ред. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците (адв. Л. и адв. А.) поддържат жалбата по писмено изложените съображения. Повереникът на частния обвинител (адв. Д.) настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.06.2014 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 4820/2013 г. подсъдимият С. Р. К. е признат за виновен в това, на 2.07.2012 г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Б. Ц. И., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 156 от 27.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 384/2015 г. присъдата е изменена - подсъдимият К. е оправдан да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗДП и чл. 119, ал. 1 ЗДП, намален е размерът на наказанието лишаване от свобода на една година, изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК - на три години, срокът на лишаването от право да управлява моторно превозно средство - на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият К. е осъден да заплати разноските, направени във въззивното производство. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея са изложени поредица от доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат възприети. Според жалбоподателите, след като Софийският апелативен съд е установил, че обвинението е допълнено с нарушения на правилата за движение по пътищата без да са налице основанията по чл. 287, ал. 1 НПК, той е следвало да отмени атакуваната присъда и да оправдае подсъдимия, а не да потвърждава първоинстанционния съдебен акт точно за допуснати нарушения по ЗДП, които е считал за допълнени в нарушение, макар и несъществено, на наказателно-процесуалния закон. Посочено е също, че обвинението се състои от факти и право, а при бланкетните правни норми съдът е обвързан от правната квалификация на фактите – нарушенията, дадена от прокурора и не може по своя инициатива да я допълва, защото това води до навлизане в обвинителната функция. Следователно, в касационната жалба поначало е застъпена позицията, че изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК се явява необходимо когато на подсъдимия се вменяват нови нарушения на правила за движение по пътищата, които не са били включени в обхвата на първоначалното обвинение, по което съдът е започнал разглеждане на делото. Както се установява и от мотивите на въззивното решение, в съответствие с тезата на защитата е процедирал и Софийският градски съд. Прокурорът в съдебно заседание е изменил обвинението, чиито обем е бил очертан от нарушенията на правилата за движение по чл. 119, ал. 1 ЗДП и по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДП, а първоинстанционният съд се е произнесъл в пределите на така измененото обвинение, с което е бил сезиран и по което подсъдимият К. е разполагал с възможност да подготви защитата си и ефективно да я осъществява. Доводът на защитниците е предизвикан от излишните разсъждения на Софийския апелативен съд по въпроса дали и без изменение от прокурора на обвинението първоинстанционният съд е могъл да постанови осъдителната си присъда в границите на обвинението, установени от обвинителния акт и би ли допуснал в такава процесуална ситуация влошаване на наказателно правното положение и нарушение на процесуално право на защита на подсъдимия. Тези съображения са били напълно ненужни и в конкретния случай са без съществено значение, затова и в крайна сметка въззивният съд е приел, че Софийският градски съд законосъобразно се е произнесъл по измененото от прокурора обвинение и не е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдържанието на въззивния съдебен акт не разкрива противоречие относно правната квалификация на деянието на подсъдимия К. по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, дадена и от Софийския апелативен съд. Тази правната квалификация е била последователно, многократно посочена и мотивирана с подробни съображения във въззивното решение. Погрешното цифрово изписване като престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК в един, напълно изолиран случай при аргументация на наказанието, не е от естество да породи съмнение и да оправдае довода за нарушение на правото на защита на подсъдимия К.. По същата линия в допълнението към касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което налага безусловно връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Видно от въззивното решение Софийският апелативен съд е отделил нужното внимание на този довод, отстояван от прокурора във въззивният протест, с който като цяло и защитникът се е съгласил, но с корекцията, че става дума за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К. (случай по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК). В този аспект е отчел, че първоинстанционният съд е изложил своите мотиви относно съставомерните признаци по чл. 343, ал. 1, б. „ в” НК, като не е отразил само съображенията, поради които е приел последващото и намаляващо отговорността обстоятелство, посочено в диспозитива на присъдата – оказана помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343а НК, и обусловило преквалификацията в по-леко наказуемия състав на престъплението. Софийският апелативен съд, въз основа на собствен анализ и преценка на съвкупността от доказателства по делото, е счел за установени фактическите обстоятелства, обосноваващи по-благоприятната правна квалификация. Изложил е мотиви, които са ясни, точни и напълно законосъобразни. В същата насока е пледирал и защитникът като алтернатива на основното искане за оправдаване. При това положение няма основание и да се приеме, че подсъдимият К. не е могъл да разбере действителната воля на първоинстанционния съд, респ. да е бил лишен от възможността в рамките на въззивното производство пълноценно да се защитава. Върховният касационен съд споделя тезата, че допуснатото процесуално нарушение от съда, разглеждал и решил делото на първа инстанция, не е от категорията на абсолютните, чието отстраняване не може да стане по друг начин, освен чрез връщане за ново разглеждане. С оглед на това и въззивният съд го е отстранил с обжалваното решение. Неприемливи са и доводите на жалбоподателите за извращаване от Софийския апелативен съд на доказателствата, приемайки че според обясненията пешеходецът първоначално се е движил бавно (със спокоен ход), а след това се е забързал. В действителност подсъдимият бил заявил в съдебно заседание, че пострадалият И. е предприел пресичане с по-забързана крачка, все едно че ще се затича, а ускорението в хода му било между бързо ходене и подтичване. Предвид посочения довод Върховният касационен съд провери съдържанието на обясненията и не установи да са били извратени. Подсъдимият е направил няколкократно изявления непосредствено в съдебното заседание за онази част от предвижването на пострадалия по пътното платно, по време на която той променил (ускорил) първоначалния си спокоен ход, пресичайки лентата на движение. Съдът е интерпретирал съвкупността от доказателствена информация, съдържаща се в обясненията съобразно техния общ и реален смисъл и при съпоставка с останалите източници с доказателствена сила и значение. В тази връзка е и оплакването на защитниците, че въззивният съд не е отговорил на направените възражения за необоснованост на експертните изводи относно скоростта на предвижване на пострадалия, както и по отношение на времето за реакция на водача при изчисляване на опасната зона за спиране. Задоволил се формално да посочи в решението, че заключенията на вещите лица са обосновани и убедителни. Жалбоподателите твърдят също и пропуск да бъде обсъдено подробно аргументираното им възражение, че смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с вътрешноболничната инфекция, довела до белодробно усложнение, поради което съставомерният резултат не е пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие. За наличието на причинна връзка съдът се позовавал на съдебно-медицинската експертиза. Въпросът за причинната връзка подлежи на решаване от съда и не е от компетентността на експертите. Доводите са неприемливи. Съдът по същество, в чиито суверенни правомощия е да преценява обосноваността на експертните заключения, прецизно е изпълнил процесуалните си задължения да подложи на внимателно и всестранно обсъждане всяка от експертизите, а наведените от защитата възражения ефективно е изследвал и ги е отхвърлени с пространни и задълбочени съображения. При оценката си за обоснованост на автотехническите експертни изводи Софийският апелативен съд не е пропуснал да отчете съответствието на установените по делото факти и изходните данни, с които вещите лица са работели, в т.ч. относно скоростта на движение на пострадалия през целия процес на пресичане и времето, необходимо за реакция на водача съобразно конкретните белези на пътната обстановка. Причинната връзка между деянието на подсъдимия и съставомерните вредни последици, бидейки задължителен признак от обективната страна на престъплението, съдът е решил на основата на съвкупността от доказателства, отчитайки и заключенията на експертите. Вещите лица са изразили единствено мнение от специализиран характер в съответната научна област и по този начин са подпомогнали съда при установяване на причината за смъртта на пострадалия. Предвид изложеното дотук Върховният касационен съд счита, че липсва съществено процесуално нарушение, поради което няма основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на възприетите фактически положения правната квалификация на деянието на подсъдимия К. е законосъобразна и от гледна точка на материалния закон не е допуснато от въззивния съд нарушение. Смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, изказано съжаление, допуснато нарушение на пешеходеца като участник в движението, допринесъл с поведението си за настъпване на пътно-транспортното произшествие, са били адекватно отчетени според тяхната относителна тежест, а продължителността на процеса – в достатъчна степен компенсирана чрез сериозно намаляване на наказанието. Сведенията за предходни санкции по административен ред поради нарушенията на правилата за движение очертават негативен детайл в характеристиката на подсъдимия К.. Ето защо Върховният касационен съд не намира явна несправедливост на наказанието, която да налага неговото намаляване, респ. и приложението на чл. 55 НК. Съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението, на данните за личността на дееца и останалите обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 27.04.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 384/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: