Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр.София, 10 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 585/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане (озаглавено „жалба”), подадено лично от осъдения С. Й. Г., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 255/2013г. на Радомирски районен съд и внохд № 282/2013г. на Пернишки окръжен съд. В искането се заявява несъгласие с влязлата в сила присъда поради нейната незаконосъобразност. Сочи се довод, че обвинението се крепи на свидетелски показания с невярно съдържание и се прави оплакване, че не е установена обективната истина. С тези оплаквания се прави искане за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр. Радомир. Прави се и искане за намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция назначеният в това производство служебен защитник на осъдения Г. - адв. П. Т., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Развива доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдения, че присъдата се основава само на доказателства, произтичащи от самопризнанието, без да са налице доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Прокурорът от ВКП счита искането за процесуално допустимо, но неоснователно. Подробно мотивира становище, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на съдебния акт. Счита, че наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо. Осъденият С. Г. заявява, че не е извършил кражбата и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, като от съдържанието му могат да бъдат изведени доводи за позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 372 от 18.10.2013 г., постановена по нохд № 255/2013г. по описа на Радомирския районен съд подсъдимият С. Й. Г. е признат за виновен в това, че през нощта на 23.02.2012г. срещу 24.02.2012г. в [населено място], от къща в махала „име”, в съучастие с И. М. М. като съизвършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 942.80 лв., от владението на А. С., без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от ”закрит тип” при първоначален „строг” режим. Със същата присъда е осъден И. М. М. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63 от НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалби от защитника на С. Г. и с Решение № 5 от 30.01.2014г. по внохд № 282/13 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, същата е била потвърдена. В искането за възобновяване на наказателното дело се развиват доводи, макар и лишени от конкретика, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда и неговата цел е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед изводимото оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Предвид изложените в искането и в съдебно заседание съображения във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се има предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си да провери изцяло правилността на навлязлата в сила присъда, включително и по отношение на въпросите, свързани с наличието на надеждна доказателствена основа за осъждане на Г.. Във въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, като са ценени валидно събраните доказателства, при спазване на правилата на формалната логика, изложени са обосновани аргументи по отношение на кореспонденцията на доказателствените източници съдържащи релевантни доказателствени факти. Лишен е от основание доводът на защитника за това, че присъдата се основава единствено на обясненията на подс. М.. Не е нарушена забраната по чл. 116, ал. 1 НПК, тъй като надлежно приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК обяснения на подс. М., съдържащи самопризнания, както и уличаващи С. Г., са преценени във връзка с други обективни доказателства. Решаващите съдебни състави убедително са аргументирали включването на тези обяснения в доказателствената основа, като са проверили и обосновано са отхвърлили тезата на И. М. за оказана спрямо него принуда. Съдилищата са ценили посоченото гласно доказателствено средства в системата на доказателствените източници, като аргументирано са отчели кореспонденцията на сочените от този подсъдим фактически обстоятелства с доказателствени факти, изводими от други гласни и писмени доказателствени средства. В тази насока са ценени показанията на св. А. С. и св. С. С. досежно времето на осъществяване на посегателството, състоянието на къщата, конкретното описание на отнетите вещи. В логическа връзка с гласните доказателствени източници са поставени и писмените доказателствени средства – протоколи от извършени процесуално следствени действия, удостоверяващи намиране и изземване на отнета вещ (промазан дъждобран) от дома на майката на Г., предаване на метална щанга тип „кози крак” и на чифт ботуши от бащата на Г., за които е налице експертна справка за идентичност на следа от стъпка, намерена и заснета при извършения оглед на местопроизшествие, с десния ботуш от предадения чифт, предаване на отнета електрическа машина за събиране на листа марка „С.” от осъдения М.. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е позволила както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, да мотивира изводите си за авторството на деянието, начина на неговото извършване и неговия предмет. Не е налице неизпълнение на задължението на решаващите съдилища за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по чл. 13 и чл. 14 НПК, доколкото събраната и проверена доказателствена съвкупност позволява формиране на несъмнени изводи по отношение на осъждането на Г.. Изложените съображения мотивират изводите на настоящия съдебен състав за неоснователност на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. Поради това и формулираното искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно. Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на Г. наказание три години лишаване от свобода. Същото е определено на предвидения в специалната норма минимум, независимо от констатираното наличие на отегчаващи вината обстоятелства, което сочи на достатъчна снизходителност на решаващия съд. В искането не се сочат, а и не са налице обстоятелства, които да обосновават приложение на чл. 55 НК – липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поради това, претенцията в искането за намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание не може да бъде удовлетворена. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Й. Г., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 255/2013г. на Радомирски районен съд и внохд № 282/2013г. на Пернишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.