Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение c О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 494 София, 04.07.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 393 /2012 г.: Производството е по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД вр. чл.402 ГПК и чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. за у. на и., п. п. д. срещу определение № 218 /14.03.2012 г. по възз. ч.гр.д. № 127 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 224 /26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 2701 /2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е разрешено на ответника да се разпореди с два от възбранените имоти (две ниви в землището на [населено място], [община]) за погасяване на публични задължения, както и за погасяване на разноски в производството. Въззивният съд е приел, че нуждите са между изброените изчерпателно в чл.23,ал.4,т.1 до т.8 ЗОПДИППД, че ответникът Х. Д. е мотивирал искането си с необходимостта да заплаща данъчни задължения по ЗОДФЛ, ЗЛВДТПДВ, ЗДДФЛ, ЗМДТ към държавата (в размер на 5,203 лева и лихви върху тях) и към [община] (в размер на 8,339.44 лева), както и разноски в производството (договорено адвокатско възнаграждение в размер на 70,000 лева) – основания по чл.23,ал.4,т.3 и т.7 ЗОПДИППД., че ответникът е представил доказателства за наличието на свои непогасени изискуеми публични задължения, както и за дължимо възнаграждение за един адвокат, ангажиран в производството по делото; съдът е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя, че искането по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД е ограничено по време между налагането на обезпечителните мерки и подаване на мотивирано искане за отнемане на имущество, т.к. видно от самата разпоредба, визираните в т.1 до т.8 от нея обстоятелства могат да настъпят и по време на самото исково производство, а К., чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че Х. Д. има други източници на средства за погасяване на задълженията си, но по делото не са представени данни ответникът Х. Д. лично или като ЕТ (с регистрацията си като такъв не е създал различен правен субект), да разполага с друго имущество, извън това, върху което са наложени обезпечителни мерки; заплащането на публични задължения е приоритет и основание за даване на разрешение за разпореждане с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки; възнаграждението на адвокат представлява разход във връзка с делото, независимо дали ответникът има юридическо образование и е предвидено в чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД, а възможността ответникът да ползва безплатна правна помощ е обвързана с липсата на средства или други имущества, а ответникът разполага с такива, но те са възбранени; съдът е приел и че възнаграждението в размер на 70,000 лева не е прекомерно с оглед цената на иска (2,813,770.08 лева) и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; съдът е приел още, че разрешението за разпореждане е дадено само за два имота, чиято стойност е сравнително ниска. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване. Х. В. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят е извел следните процесуално-правни въпроси: Дали разрешението по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД може да се извърши в исковото производство по чл.28 ЗОПДИППД, за който твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 278 /11.11.2009 г. по гр.д. 206 /2009 г. на Бургаския апелативен съд, както и че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както въпросите : как ще се гарантира, че след продажбата на имотите получените средства ще се изразходват именно за целта, за която са разрешени от съда и ако имотите са продадени по цени, по-високи от стойността на задълженията, за които е разрешена продажбата, какво става с остатъка от средствата, както и ако уважи иска по чл.28 ЗОПДИППД, какво решение ще постанови по отношение на продадените имоти. Видно от изложението за мотивите на въззивния съд първият въпрос е обуславящ, но няма данни дали представеното определение № 278 /11.11.2009 г. по гр.д. 206 /2009 г. на БАС е влязло в сила, поради което и съгласно приетото в т.3 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, противоречието с него не може да обоснове основание за допускане до касационно обжалване. Настоящият състав обаче намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и по въпроса следва ли да се освобождава имущество на много по-висока стойност от стойността на задълженията и съдебните разноски, които се твърдят в молба по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД. По правните въпроси настоящият състав намира следното: Условията, които законът поставя за уважаването на искане по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД са в патримониума на молителя да съществуват изискуеми публичноправни задължения към българската държава, той да притежава имущество, с което той иска да погаси тези задължения, върху това имущество да са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД. Основанията за освобождаване на имущество по силата на тази разпоредба са лимитативно изброени в осемте точки на алинеята, като искането по всяко от основанията трябва да бъде уточнено, за да може да бъде уважено. В разпоредбата не е поставено ограничение за исканията до образуване на производство по искане по чл.28 ЗОПДИППД, следователно те могат да бъдат правени и разглеждани и след това. Следва да се освобождава имущество, чиято стойност съответства на стойността на задълженията и съдебните разноски, които се твърдят в молба по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД, а не на много по-висока стойност. Над тази стойност не са налице предпоставките за уважаване на искането. По основателността на жалбата: При отговора на тези въпроси съдът намира за основателен доводът, че стойността на двете ниви е много по-голяма от твърдените публични задължения и задължения за адвокатски хонорар – видно от доклада на пазарната оценка пазарната стойност на нивата с площ 8,740 дка към 26.10.2005 г е 136,750 лева, а на нивата с площ 16,131 дка е 252,400 лева (общо 389,150 лева). Изводът на въззивния съд, че стойността на двата имота е сравнително ниска и този на първоинстанционния съд, че тя е 1,400 лева и 2,580 лева към 26.10.2005 г., са необосновани и са се отразили на законосъобразността на обжалваното определение. Следа да се отбележи и че въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което той се е произнесъл извън искането -: както е приел и В., искането е да се разреши продажба на един от три описани имота, а В. е разрешил извършването на разпоредителни сделки за втория и третия (за два), което прави разпореждането му незаконосъобразно. То следва да бъде отменено в частта, с която е разрешено да се извърши разпореждането с по-голямата нива в землището на [населено място], [община], област В., в местността „А. О.” с площ 16,131 дка, четвърта категория, съставляваща парцел № **, от масив ***, при граници : имоти с номера ******, ******, *******, ****** и ****** и молбата в тази част следва да бъде отхвърлена, защото стойността и на по-малката нива е по-голяма от тази на задълженията. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 218 /14.03.2012 г. по възз. ч.гр.д. № 127 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о.. ОТМЕНЯ определение № 218 /14.03.2012 г. по възз. ч.гр.д. № 127 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о.. в частта, с която с него е потвърдено определение № 224 /26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 2701 /2008 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която с него е разрешено на Х. В. Д. на основание чл.23,ал.4 и ал.5 ЗОПДИППД да се разпореди с нива в землището на [населено място], [община], област В., в местността „А. О.” с площ 16,131 дка, четвърта категория, съставляваща парцел № **, от масив ***, при граници : имоти с номера *******, ******, *******, ****** и ******. и отхвърля молбата в тази част. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.