Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 20 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 75 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. А. И. против въззивно решение, постановено по внохд № 406/13 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив, с която се заявява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска приложението на института на смекчената наказателна отговорност и на чл.66 НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване на исканията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 799/13 г. Окръжният съд-гр.Пловдив осъдил подс.И. на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1, във връзка с ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. Със същата присъда подсъдимият е оправдан за част от първоначално предявеното му обвинение. С решение № 207 от 25.11.2013 г., постановено по внохд № 406/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативния съд – гр. Пловдив изменил присъдата на ПОС като намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на 3 години и 4 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Най-напред трябва да се отбележи, че разглеждането на делото пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК, поради което съдебният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК, а наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.373, ал.2 НПК. Възразява се, че решаващият съд неоснователно не е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при условията на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 НК, като е поставен акцент върху физическото и психическо здраве на подсъдимия. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1 НК. Те не позволяват положителен извод относно това, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да бъде направен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия са чистото му съдебно минало, близката връзка с пострадалата, отчасти и психичното му състояние. Здравословното състояние на жалбоподателя, резултат от пътнотранспортното произшествие, станало изключително по негова вина, няма как да се цени като смекчаващо отговорността му. На плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът по същество е отчел добри характеристични данни, каквито принципно не се съдържат в приложената на досъдебното производство справка (л.10). Последната по-скоро изяснява данни от биографичен характер, отколкото относно доброто име и поведение на подсъдимия. Данни, които да очертават наличието на други обстоятелства, смекчаващи отговорността на жалбоподателя, не се съдържат в делото. Коментираните по-горе, обективно не съставляват многобройни, а само едно от тях може да се характеризира като изключително, по смисъла на чл.55, ал.1 НК – това, свързано с близостта между подсъдимия и пострадалата. От друга страна, налице са редица обстоятелства, които отегчават отговорността на дееца. Безспорно такова обстоятелство е конкретното количество на алкохол в кръвта, към момента на пътнотранспортното произшествие, значително надхвърлящо минимално необходимото за съставомерност по чл.343, ал.3 НК. По идентичен начин следва да се цени и величината на скоростта, с която подс.И. е управлявал МПС, неразрешена и значително превишаваща критичната скорост, позволяваща безпрепятственото преодоляване на завоя. В ЗДП и ППЗДП са очертани множество правила за движение, които охраняват различни обекти и интереси, и поради това няма как да бъдат равнозначни, а нарушаването им да разкрива една и съща степен на обществена опасност. В тази насока няма аргументи за отрицание на това, че нарушението на правилата, свързани с мястото в автомобила, което следва да заеме едно маловръстно дете, и начина по който това трябва да стане – чл.133, ал.2 ЗДП, е изключително грубо, до степен необяснимо и повече от неприемливо. Избраното от подсъдимия място на пострадалата, при казаното дотук, фактически е предрешило вредоносния резултат, като не е бил налице реален шанс за друг такъв, различен по степен. Изложеното не дава основание на ВКС да приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние и деец, поради което и правилно индивидуализацията на наказанието на последния е извършено в рамките на предвиденото от закона. При така установеното определеното от ПАС наказание лишаване от свобода в размер на 5 години не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Редукцията по чл.58а, ал.1 НК е правилна и предопределя за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца. Отговорът по първо поставеното възражение – за справедливостта на наказанието лишаване от свобода по размер, предопределя и отговора по второто възражение – за приложението на института на условното осъждане. Последното е невъзможно, предвид липсата на една от формалните предпоставки за това - размера на наложеното наказание лишаване от свобода да е до три години. Справедливо по размер и е наказанието лишаване от право по чл.37 НК. Правилно е определено мястото за изтърпяване на наказанието и първоначалния режим за това. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 25.11.2013 г., постановено по внохд № 406/13 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: