Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр.София, 03.04.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 72 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 20.06.2012г. по гр.д.№127/2012г. на ОС Разград, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 08.05.2013г. е спряно производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС. С определение от 18.12.2013г. производството по делото е възобновено и допуснато до касационно разглеждане по въпроса “ какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”, Жалбоподателят – ПГ по В.”Ал.С.”- Л., не изпраща представител и в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно. Ответниците М. С. С. и Г. Б. Ф., чрез процесуалния си представител поддържат, че касационната жалба е нередовна, тъй като не е подписана от страната, както и че решението е правилно и молят да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволненията на М. С. и Г. Ф., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, възстановил ги е на длъжността счетоводител в ответното училище и е уважил предявените искове за заплащане на обезщетение за оставане на ищците без работа поради незаконното уволнение. Въззивният съд е счел, че съвместно разглеждане исковете на двете служителки, не води до недопустимост на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Съдът е приел, че към момента на постановяване на уволнението на двете счетоводителки, е липсвало съгласие от страна на ръководството на синдикалната секция на КТ ”Подкрепа” училището, тъй като работодателят е получил становище от ръководството на синдикалната организация, с което е уведомен, че същото не дава съгласие за съкращаване на служителките, поради което е отменил уволненията. Прието е, че служителките се ползват от предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ, след като в чл.10, т.5 КТД е предвидено, че работодателят прекратява трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 КТ с работници и служители – членове на синдикатите – страна по договора, след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено и в разглеждания случай, при тълкуване на съдържанието на посочената клауза в колективния трудов договор следва, че действителната воля на страните по него, изразена в чл.10 т.5 от същия, е за предварително съгласие на синдикалната организация при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ на работници и служители, членове на синдикатите, страна по договора. Касационното обжалване е допуснато по въпроса “какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”, На същия е даден отговор в т.1 на решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, с оглед така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, че решението на въззивният съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволненията на М. С. и Г. Ф., неправилно приемайки, че същите са ползват от закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Приел е, че уговорената в Колективния трудов договор клауза в т.10, ал.5 от същия, за това че индивидуалните трудови договори се прекратяват по чл.328, ал.1, т.2 КТ, с работници и служители, членове на синдикатите - страни по договора, след предварително становище на синдикалната организация, е такава за даване на предварително съгласие по чл.333, ал.4 КТ и осигурява на служителите предварителна закрила при уволнение. С оглед даденото тълкуване в т.1 ТД №4/2013г. ОСГК на ВКС при предвидено в КТД даване на „предварително становище” от синдикалната организация работниците и служителите не се ползват от предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ, поради което решението на въззивния съд, в което е прието обратното разрешение, е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд При новото разглеждане на делото съдът като вземе предвид, че служителките не се ползват от предварителна закрила по чл.333, ал.4 КТ, ще следва да разгледа споровете по същество като прецени законността на извършените уволнения по чл.328, ал.1, т.2 КТ Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 20.06.2012г. по гр.д.№127/2012г. на ОС Разград. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: