О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 346 гр. София, 24.07.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1437 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н./, представлявана от А. Д. и К. М., осъществяващи заедно правомощията на синдик на банката, срещу определение № 838 от 12. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 5528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, пети състав. С него е потвърдено определение № 1083 от 25. 02. 2016 г. по т. д. № 6958/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-7 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се прави искане за отмяната му. Излагат се оплаквания срещу споделените от въззивния съд изводи на Софийски градски съд, че предприетите действия във връзка с вписване на исковата молба не са били съобразени с дадените указания от първоинстанционния съд. В случая деловодството на съда не предоставило съпроводително писмо и препис от исковата молба, с които да започне процедурата по вписване. Това препятствало вписването на исковата молба и сочело на липса на основание за връщане й поради неизпълнение на указанията на съда за вписването й. Решаващият състав неправилно приел, че жалбоподателят не се е възползвал от законоустановената възможност да поиска удължаване на срока за вписване на исковата молба по чл. 63 ГПК с оглед изпратената по пощата молба от 24. 02. 2016 г. В жалбата се сочи, че разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с указания за вписването й противоречи на закона, тъй като искът по чл. 60 а ЗБН не е ревандикационен и исковата молба не подлежи на вписване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обосноваващи допускането на касационното обжалване се формулират следните правни въпроси: „1. Какъв е характерът на иска с правно основание чл. 60а ЗБН - вещен /ревандикационен/ иск или облигационен такъв и с оглед на това следва ли съдът да изисква вписване на исковата молба? и 2. След като е необходимо съдействие на съда за вписване на искова молба /издаване на съпроводително писмо до службата по вписванията/ и след като съдът не е оказал горното съдействие допустимо ли е връщане на исковата молба на това основание?“. Прави се позоваване на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия от поставените въпроси, тъй като според касатора даденото разрешение, че исковата молба подлежи на вписване противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в определение № 648 от 15. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 2209/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Същевременно се изразява становище, че допускането на касационно обжалване по повдигнатия първи въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разпоредбата на чл. 60а ЗБН е нова, по нея не е създадена задължителна съдебна практика с оглед на поставения въпрос и тълкуването й ще допринесе за изясняване на установеното от закона правило. По втория от формулираните въпроси се сочи, че произнасянето на съда е в отклонение от практиката на ВКС - решение № 858 от 7. 01. 2011 г. по гр. д. № 1710/2009 г. на ВКС, I г. о., поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение - очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В обжалваното въззивно определение съдът е изразил становище, че от формално-юридическа гледна точка върнатата искова молба не попада изцяло и безспорно в която и да е от изчерпателно законоуредените хипотези на чл. 114 ЗС, респ. чл. 11 ПВ и същите норми не би трябвало да се тълкуват и прилагат разширително. Независимо от това, въззивният съд е счел, че следва да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба по иска по чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неизпълнение на указанието на съда за вписването й. Изложил е съображения, че с оглед законодателното разрешение на чл. 60а ЗБН е наложително придаването на публичност на конкретните правни спорове, базирани на цитираната разпоредба. Според въззивния съд при съобразяване на принципната неприложимост на разпоредбите относно вписванията по аналогия или при условията на разширително тълкуване следва да бъде предпочетено вписването на исковата молба, с която се предявява иск по чл. 60а ЗБН, с оглед „възможните негативни и непреодолими чрез друг правен способ, неблагоприятни последици по отношение на добросъвестните, трети за правните спорове, основани на чл. 60а ЗБН, лица“. Във въззивния акт, предвид оплакванията в частната жалба за големия обем от действия, изискващи се за осъществяване на постановеното от първоинстанционния съд вписване на исковата молба, е посочено, че с оглед същите частният жалбоподател е имал на разположение неизползваната повторно от него /след едно продължаване на срока с искана от самия него продължителност/ законоустановена възможност да иска продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда преди изтичането му. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото, тъй като произнасянето по него е обусловило крайните правни изводи на въззивния съд, че е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба по чл. 60а, ал. 1 ЗБН с оглед неизпълнение на указанията на съда за вписването й. Уточнен от касационната инстанция в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС същият се свежда до въпроса: подлежи ли на вписване исковата молба по иск по чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност за връщане в масата на несъстоятелност на банката на недвижим имот. По така формулирания въпрос е налице задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 19. 07. 2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 6. 11. 2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, както и практика на ВКС за характера на иска по чл. 60а ЗБН, на която се позовава жалбоподателят. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното определение с посочената практика на ВКС по уточнения въпрос. Вторият от формулираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос не изпълнява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В атакуваното въззивно определение, при липсата на отказ на първоинстанционния съд да окаже съдействие за вписване на исковата молба, не се съдържа обсъждане на въпроса за значението на необходимото съдействие на съда при изпълнение на указанията за вписване на исковата молба в контекста на преценката за осъществяване на основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба. Настоящият състав намира следното по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Съгласно задължителните за съдилищата указания на т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19. 07. 2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС при действие на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В тълкувателното решение е посочено, че функционалното тълкуване на нормата на чл. 112, б. „а“ ЗС /ред., ДВ, бр. 34/2000 г./ във връзка с разпоредбите на чл. 112, б. „з“ ЗС вр. чл. 114, ал. 1,6. „в“ ЗС налага извод, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита право на собственост или друго ограничено вещно право върху недвижим имот - чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. В мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 6. 11. 2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съобразно която исковите молби с правна квалификация чл. 109 ЗС не подлежат на вписване, са дадени разясненията, че на вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл. 112 - чл. 116 от Закона за собствеността, в някои други закони /например в ЗЗД/ и в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 114, ал. 1, б."в" ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията вписват се исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл. 112, ал. 1, б."з" ЗС /съответно решения по чл. 4, б."з" от Правилника за вписванията/, а съгласно чл. 112, ал. 1, б."з" ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл. 112, ал. 1, б."а" ЗС. С изменението на чл. 112, ал. 1, б."а" ЗС, публ. в ДВ, бр. 34 от 2000 г., е прието, че се вписват не само актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, но и актовете с които се признават такива права. В определение № 178 от 27. 03. 2014 г. по ч. гр. д. № 771/2014 г. на ВКС, I г. о. е дадено разрешението, че не подлежат на вписване по чл. 114 ЗС искови молби, с които се претендира предаване или връщане на вещта на облигационно основание, включително и когато се касае за недвижим имот. По приложението на чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност е формираната практика на ВКС - определение № 648 от 15. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 2209/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, която се споделя от настоящия състав. В акта на ВКС е прието, че по силата на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Регламентираното в чл.60 а, ал. 1, вр. nap. 1, т.7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл. 60а, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл. 60 а, ал. 1 ЗБН, който с включването му в раздел III от ЗБН е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество. При това разрешение за характера на иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН - осъдителен за облигационно право, а не за вещно право и при липсата на изискване в закона за вписване на исковата молба по този иск / чл. 114 ЗС, съотв. чл. 11 ПВ/ исковата молба по иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на недвижим имот не подлежи на вписване. Предвид отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на „Корпоративна Търговска банка“ АД на подробно индивидуализирани недвижими имоти, която с оглед същността на правото по цитираната разпоредба и нормите на чл. 114 вр. чл. 112 ЗС, съотв. чл. 11 ПВ не е подлежала на вписване. Дадените от Софийски градски съд указания за вписване на исковата молба не са съобразени с цитираните норми, съответно неизпълнението им не би могло да има за последица приложението на чл. 129, ал. 3 ТПК - връщане на исковата молба, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния и въззивния съд. Поради това обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Софийски градски съд за връщане на исковата молба следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 838 от 12. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 5528/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, пети състав и потвърденото с него определение № 1083 от 25. 02. 2016 г. по т. д. № 6958/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-7 състав за връщане на искова молба вх. № 134677/4. 11. 2015 г. на „Корпоративна Търговска банка“ АД /н./, представлявана от лицата, осъществяващи заедно правомощията на синдик на банката, и за прекратяване на производството по същото дело. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: