Ключови фрази
Грабеж * неоснователност на касационен протест * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. София, 25.07.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1041 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 136/17.04.2013 г. на Софийски градски съд, НО, 7-ми въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1232/2013 г.
С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 01.07.2011 г. по НОХД № 5662/2010 г., с която Софийският районен съд, НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия С. Б. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същият за невинен в това, на 17.10.2004 г., около 21 ч., в гр.С., на [улица]да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 57 лв. от владението на Р. Н., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
В касационния протест, поддържан от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че поради липса на съвкупна оценка на показанията на св. Р. Н. и протокол за разпознаване на подсъдимия от 18.10.2004 г., който бил неоправдано игнориран, се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС.
В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник изразява позиция за неоснователност на протеста. В последната си дума сочи, че е невинен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е неоснователен.
За да признае подсъдимия С. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление, въззивният съд е извършил собствена проверка и оценка на доказателствени средства и е достигнал до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано авторството на деянието. Твърденията за неправилна оценка на доказателствените източници и конкретно, неоправдано игнориране на показанията на св. Н., както и протокола за разпознаване от 2004 г., са изцяло неоснователни. Преди всичко следва да се припомни, че преценката дали доказателствата са достатъчни за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано. В конкретния случай и с оглед същността на направеното възражение, ВКС намира, че при оценката на доказателствата не е допуснато процесуално нарушение от характер и степен да повлияе върху правилността на съдебните изводи за недоказано авторство на деянието от подсъдимия С.. В мотивите се съдържат подробни и убедителни аргументи защо се приема, че той не е извършил грабежа на чантата и паричните средства в нея, собственост на св. Н.. Показанията на тази свидетелка, в цялата им противоречивост и особено относно белезите на нападателя, са били предмет на внимателно изследване и съпоставка с други източници на доказателствена информация за случая, вкл. с данните по протокола за разпознаване от 18.10.2004 (на л. 16 от ДП) и заявеното от св. К.. Бързото и изненадващо нападение на дееца в тъмната част на денонощието очевидно са ограничили възможностите за възприемане на индивидуалните му белези по начин същите да послужат за сигурната му идентификация. Същевременно, липсата на албум към протокола за разпознаване пък допълнително е лишило съдебните инстанции от възможност да проверят достоверността на показанията на св. Н. – както по отношение на онези белези, по които текстово е записано, че го е разпознала, които са и твърде общи, така и по отношение на онези, които е съобщила в с. з., но те явно не кореспондират с физическите характеристики на подсъдимия – зелени очи и белег на бузата. Невъзможно се е оказало и да се провери дали задържаното лице, което впоследствие е било предоставено за разпознаване на св. Н. е било облечено с оранжаво/червено яке, каквото е имал и нападателя. От друга страна, по делото са били събрани други доказателства, които са формирали алиби на подсъдимия, подкрепено от показанията на св. Г. и частично от св. С..
При тези мотиви липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е опорочено, поради което и атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 136/17.04.2013 г. на Софийски градски съд, НО, 7-ми въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1232/2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: