Ключови фрази
Частна касационна жалба * договор за аренда * отказ на съдия по вписванията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 02.08.2017 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Росица Божилова ч.т.д. № 1024/2017 година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 225 от 20.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 164/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9/14.03.2017 год. на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд , с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – акт № 62, том ІІІ, рег. № 1000/ 14.03.2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК, вх. № 1269/14.03.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище, че поради настъпилите промени в законодателството (новата редакция на чл.3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 07.02.2017 г.) пред съдията по вписванията следва да бъдат представени документи, удостоверяващи собствеността и наследствените правоотношения, документи за последващите отношения между съсобствениците, както и скици на имота. Счита, че по този начин решаващият състав се е отклонил от задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, като е преценявал материалноправните предпоставки на представения пред него акт за вписване – анекс за продължаване на срока на вече сключен и вписан договор за аренда.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са поставени въпросите: „1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят (погрешно е посочен „арендаторът”) притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на арендодателя (отново погрешно посочен „арендатора”) на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства; 2. Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ на вписването; 3. Следва ли разпоредбата на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл.18 ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната на Закона за арендата в земеделието”.
По отношение на така поставените въпроси се твърди, че са решени в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с практиката ВКС, обективирана в определение № 94 от 30.01.2014 г. по ч. гр. д. № 110/2014 г. на ІІІ г. о., определение № 14 от 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4482/2016 г. на ІІІ г. о., определение № 281 от 05.06.2015 г. по ч. т. д. № 983/2015 г. на ІІ т. о. Релевирано е и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за противоречие в съдебната практика, обосновано с определение № 167 от 10.04.2017 г. по в. гр. д. № 164/2017 г. и определение № 181 от 10.04.2017 г. по в. гр. д. № 215/2017 г., постановени от Великотърновски окръжен съд.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Ловешки районен съд, въззивният съд е счел, че същият е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс,за продължаване на срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи, не отговаря на изискванията на приетата нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, поради липсата на информация съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността върху земеделската земя. Според съдебния състав, анексът следва да има съдържанието предписано в чл.6 ал.1 б.„а” от Правилника за вписванията – идентификация на страните, докато в случая липсва информация дали арендодателят Ц. Д., като наследник на общия наследодател Д. Д. С., е единствен наследник и дали има други негови наследници, както и ако има такива,дали тя притежава повече от 50 % от съсобствеността на конкретните имоти.Въззивният съд е преценил, че непредставянето на доказателства за изискуемите от закона обстоятелства води до нередовност на заявлението за вписване, за която, съгласно постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписвания не може да дава указания, поради което постановеният от него отказ е законосъобразен. Изрично е посочено, че не са изпълнени визираните в чл.3 ал.4 ЗАЗ материалноправни предпоставки.Съдът се е обосновал и с факта на междувременно изтекъл срок на първоначално вписания договор за аренда, както и с факта, че анексът не изменя само срока на договора , но и размера на арендното плащане.Съдът е счел, че по този начин страната цели заобикаляне на въведените с изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ нови изисквания относно сключването на договорите за аренда .
С оглед мотивите на въззивния акт, отговарящ на изискването да е обусловил изхода на конкретното дело, по смисъла на указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е само първият поставен въпрос.Останалите два въпроса са относими към правилността на направените от съда изводи и то в зависимост от отговора на първия въпрос - в какъв обхват е дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда, в аспект на изменението на чл.3 ал.4 от ЗАЗ.
По отношение на първия въпрос е осъществено и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на основанието по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК изключва необходимостта от преценка на другото поддържано основание по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК.
В посоченото тълкувателно решение е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.
При постановяване на обжалваното определение Ловешкият окръжен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика. Потвърждавайки отказа на съдията по вписванията да впише анекс за продължаване на аренден договор, по съображения за непредставяне на доказателства, удостоверяващи че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху арендуваните имоти, съдебният състав е извършил проверка, която надхвърля допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Доколкото установените в чл.3 ал.4 ЗАЗ (в действащата понастоящем редакция) изисквания касаят самото сключване на договора за аренда на земеделския имот (т. е. възникването на облигационното правоотношение), то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, извършването на каквато, без това да е изрично предвидено в закона (като напр. в чл.73 ал.5 изр. последно ТЗ), е извън правомощията на съдията по вписванията.
Няма основание разрешението да е различно и при сключване на нови договори за аренда - след изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ / обн. ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017г.. Нормата на чл.3 ал.4 ЗАЗ не въвежда условие за действителност на договора за аренда, само когато е сключен от съсобственик, притежаващ повече от половината от съсобствеността. С новото си съдържание разпоредбата въвежда кореспондиращо на чл.32 ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи, чрез отдаване под аренда – въз основа решение на притежаващ повече от половината от съсобствената вещ собственик или упълномощен от притежаващите повече от половината от съсобствеността собственици. Сключването му от съсобственик с по-малък от 50 % дял от съсобствеността не го прави нищожен, но не обвързва останалите съсобственици, респ. такъв договор не им е противопоставим,съгласно чл.4 ал.5 от ЗАЗ. В преодоляването на тази противопоставимост е смисълът на изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ / видно и от мотиви към законопроекта за изменение на Закона за арендата в земеделието /.Преждепосоченото е в аспект на мотивиране извод за липса на засягани от сключването на договор от съсобственик с по-малък от 50 % дял, материални права за останалите съсобственици – тяхното удовлетворяване е все по правилата на чл.30 ал.3 ЗС. Но дори такъв договор да би бил нищожен / ако такава би се счела волята на законодателя, заявена с изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ /,отново би се касаело за проверка на материалноправна легитимация, която, ако би желал да е в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, законодателят е следвало да го разпореди изрично.
В съответствие с преждеизложеното, отговорът на правния въпрос е : При вписване на договор за аренда или анекс към вече сключен договор, вкл. сключвани след изменението на чл.3 ал.4 от ЗАЗ / обн. ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017г./, не е необходимо представяне на доказателства,установяващи материалноправната легитимация на арендодателя, като единствен собственик или притежаващ повече от 50 % от собствеността върху имотите - обект на арендата, нито доказателства за упълномощаването му от собствениците на повече от 50 % от собствеността върху имотите.Съдията по вписванията не проверява дали материалноправната легитимация на арендодателя съответства на разпореденото в чл.3 ал.4 от ЗАЗ.
Поради изложените съображения,настоящият състав намира, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 225 от 30.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 164/2017 г. на Ловешки окръжен съд,с което е потвърдено определение № 9/14.03.2017 год. на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд,с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – акт № 62, том ІІІ, рег. № 1000/ 14.03.2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК, вх. № 1269/14.03.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л., за извършване на вписването, заявено с молба с вх. № 1269/14.03.2017 г.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :