4 Р Е Ш Е Н И Е № 67 Гр.С., 10,07,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 405 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. П., [населено място] срещу решение № 9/13.01.2011г., постановено по гр.д.№ 459/10г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 53/28.07.2010г. по гр.д.№ 94/2006г. на Русенския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Е. П. Х., [населено място] сумата от 19047.34 лв., представляваща неплатени – невърнати суми по записи на заповед, имащи доказателствено значение на разписки - от 04.07.2000г. и от 06.10.2000г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли, решението да се отмени и искът да се отхвърли, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът Е. П. Х., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Производството по делото е образувано по иск на Е. Х. за заплащане на сумите по два записа на заповед от 04.08.2000г. и от 06.10.2000г., като твърди, че предоставил в заем сумите на ответника С. П., “като представител на [фирма], [населено място] без тогава да е имал такива права”. На ищеца било отказано издаването на изпълнителен лист срещу С. П., а водените дела от [фирма] били прекратени. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записите на заповед са подписани от лицето С. П. П., но от името на търговско дружество, по отношение на което същият не е разполагал с представителна власт. Изложени са съображения, че това обстоятелство обосновава извод за недействителност на записите на заповед, но същите имат характер на разписки за получаване на парични суми от издателя – физическо лице. Възражението за погасяване на вземанията по давност е счетено за неоснователно. Според решаващия състав давността е прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист. Производството по това дело е приключило на 22.12.2005г. с определение, с което молбата по чл.237, б.”е” ГПК /отм./ е отхвърлена. От датата 22.12.2005г. е започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска – 04.08.2006г. не е изтекла. С определение № 120/15.02.2012г. по т.д.№ 405/11г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за приложението на нормата на чл.116, б.”в” ЗЗД. В определението по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР №1/19.02.2010г. и ТР №2/28.09.2011г. на ОСГТК. В Решение № 94/27.07.2010г. по т.д.№ 943/09г. на ВКС, ТК, І отд. е прието, че с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК /отм./ на несъдебно изпълнително основание се прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД. Това разрешение е възприето и в Решение № 154/15.11.2011г. по т.д.№ 1059/10г. на ВКС, ТК, І отд. По отношение на предприети изпълнителни действия и приложението на нормата на чл.115, ал.1, б.”ж” ГПК са постановените Решение № 31/09.09.2010г. по т.д.№ 400/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 154/15.11.2011г. по т.д.№ 1059/01г. на ВКС, ТК, І отд. В посочените решения прекъсването на давностния срок с молбата по чл.242 ГПК /отм./ е последвано от постановяването на определения, с които искането е уважено и изпълнителен лист е издаден на несъдебно изпълнително основание, след което кредиторът е инициирал образуването на изпълнително производство. В случая, молбата по чл.242 ГПК /отм./ е отхвърлена, поради което позоваването от въззивния съд на тази практика на ВКС е неправилно, а приложение намира разрешението в ППВС № 3/80г. относно спиране на давността, но само при висящ изпълнителен процес. По същество на касационната жалба. Налице е основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК – нарушение на материалния закон. Въззивният съд се е произнесъл по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност, като е приел, че вземането по записа на заповед от 04.07.2000г. е станало изискуемо на датата на падежа – 04.06.2001г., а по записа на заповед от 06.10.2000г. – на 06.04.2001г. Петгодишният давностен срок изтичал съответно на 04.06.2006г. и на 06.04.2006г. Изложени са съображения, че давността е прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК /отм./ и от датата 22.12.2005г., когато е влязло в сила определението за отхвърляне на молбата, започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска – 04.08.2006г. не е изтекла. За решаването на въпроса за погасителната давност е от значение основанието на възникване на претендираното вземане. В исковата молба се твърди, че сумите от 3379 щ.д. и 5073 щ.д. са предоставени в заем на ответника, както и че за тези суми са издадени записите на заповед. Предвид на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, то вземането му произтича от договор за заем. Въззивният съд е приел, че записите на заповед имат доказателствено значение на разписки, както и че записите на заповед са недействителни съгласно чл.535 ТЗ, тъй като от същите не може да се установи лицето, поело задължението. Искът е разгледан и уважен на основание чл.240 ЗЗД, като ответникът С. П. е получил сумите и е поел задължение да ги върне, заедно с уговорената неустойка на посочените в записите на заповед дати. В този смисъл, правилни са изводите на решаващият състав, че вземанията по чл.240 ЗЗД се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок съгласно чл.110 ЗЗД. Досежно началото на течението на давностния срок въззивният съд е приел, че сроковете текат от определени дати в записите на заповед. Тези дати не са посочени като срок за изпълнение на задължението за връщане на заетите суми, а като дати, от които се “начислява наказателна надбавка /неустойка/”. Плащането е следвало да се извърши “на предявяването”, т.е. след покана. Следователно, давностният срок тече по правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД – от възникване на задължението, т.е. от 04.07.2000г. и от 06.10.2000г. Петгодишният давностен срок изтича съответно на 04.07.2005г. и на 06.10.2005г. , като исковата молба е депозирана на 04.08.2006г. По тези съображения предявените вземания са погасени по давност. Неправилни са изводите на въззивния съд и за прекъсване на давностния срок и за началото на течението на нова давност. С молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание би се прекъснала погасителната давност, но само ако предприетото действие по принудително изпълнение е за вземане между същите страни и на същото основание. В случая, с молбата по чл.242 ГПК /отм./ се иска издаването на изпълнителен лист на различно основание - по менителничните ефекти. Каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, за което е издаден менителничният ефект и правоотношението по записа на заповед са самостоятелни като момент на възникване, падеж на задължението и погасяване на вземането. Вземането по записа на заповед, след като се претендира като такова, независимо от нередовността на ценната книга, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.531, ал.1 ТЗ. Тези срокове са изтекли и към датата на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист – 21.07.2005г., поради което не би могла да бъде прекъсната давност, която е изтекла и вземането е погасено. На следващо място, както бе посочено, молбата за издаване на изпълнителен лист е отхвърлена, поради което даденото разрешение в практиката на ВКС не се прилага. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293 ГПК и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли. По разноските. С оглед на изхода от спора касаторът има право на разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен. Съдът определя разноските в размер на 860.95 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 9/13.01.2011г., постановено по гр.д.№ 459/10г. от Великотърновския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Е. П. Х., [населено място], [улица] срещу С. П. П., [населено място], [улица] за сумата от 19047.34 лв., представляваща неплатени – невърнати суми по записи на заповед, имащи доказателствено значение на разписки, от 04.07.2000г. и от 06.10.2000г. ОСЪЖДА Е. П. Х., [населено място], [улица] да заплати на С. П. П., [населено място], [улица] сумата от 860.95 лв. /Осемстотин и шестдесет лв. и 95ст./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.