О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
Гр. София, 21.07. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 13.05.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2314 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1494 от 19.06.2019 г. по в.т.д. № 5151/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 1196/12.06.2018 г. по т.д.№ 6346/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-10 състав, с което са отхвърлени исковете на касатора, предявени в условията на евентуалност, срещу ПРОПЪРТИ КЪМЪРШЪЛ ООД /н/ и синдика на дружеството Я. Н. С., за признаване за установено, че С. А. Б. притежава вземане на основание чл.177 ал.1 ЗЗД за заплащане на увеличената стойност на недвижим имот в размер на 150 000 лв., евентуално – в размер на 80 702.20 лв., представляващи стойността на разходите за подобрения в имота.
Оплакванията в подадената касационна жалба са за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, подробно изложени, въз основа на които се моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението се основава на следните, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, въпроси:
1/ Кой е пасивно легитимиран длъжник по вземания с правно основание чл.177 ал.1 ЗЗД – ипотекарният кредитор или длъжника;
2/ Отношенията между кои правни субекти урежда нормата на чл.177 ал.1 ЗЗД – между собственика на имота и длъжника или между собственика на имота и кредитора;
3/ Между кои лица е налице противоречие в интересите – между собственика и длъжника или между собственика и кредитора при иска по чл.177 ал.1 ЗЗД;
4/ Основателен ли е искът по чл.177 ал.1 ЗЗД срещу длъжника / несъстоятелния длъжник само в случаите на вече реализирана публична продан;
5/ В интерес на длъжника ли е извършването на полезните разноски и това легитимира ли го като ответник по иска по чл.177 ал.1 ЗЗД;
6/ В хипотеза на открито производство по несъстоятелност на длъжник, основателен ли е искът по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ срещу този длъжник, предявен от собственика на ипотекирания имот, обезпечаващ задължение на несъстоятелния длъжник, за правото да получи увеличението на стойността на имота, което се дължи на неговите полезни разноски съгласно чл.177 ал.1 ЗЗД или искът по чл.177 ал.1 ЗЗД следва да се предяви срещу кредитора, с оглед откритото производство по несъстоятелност;
7/ От значение ли е за спорното право, че ипотекираният имот е собственост на трето лице, а не на несъстоятелния длъжник и същият не попада в масата на несъстоятелността;
8/ Какво е значението на масата на несъстоятелността за основателността на иска по чл.177 ал.1 ЗЗД по отношение на несъстоятелния длъжник.
Твърди се, че според решение № 2617/17.12.1958 г. по гр.д.№ 7498/1958 г. на ВС, І г.о. надлежните страни по иска по чл.117 ал.1 ЗЗД са собственикът на имота, който не е лично задължен по ипотеката и длъжникът. Като е приел, че ответник по иска е не длъжникът, а кредиторът, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие и с приетото в т.2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което разноските са винаги за сметка на длъжника, защото се събират от полученото, но се удовлетворяват предпочтително и не намаляват дълга.
Касаторът е изложил подробни аргументи и относно основанията по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от синдика на ПРОПЪРТИ КЪМЪРШЪЛ ООД /н/, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема същата за допустима, а по основанията на чл.280 ГПК намира следното:
За да постанови обжалвания краен резултат и при липса на спор относно фактите /че ищецът е придобил недвижим имот, който е бил ипотекиран в полза на ОББ АД за обезпечаване задължения на длъжника ПРОПЪРТИ КЪМЪРШЪЛ ООД и че в качеството си на собственик е извършил разходи и подобрения, които са увеличили стойността на имота/, съставът на въззивния съд е приел, че длъжникът не е надлежен ответник по иска с правно основание чл.177 ал.1 ЗЗД, вр. чл.694 ТЗ.
Изложени са подробни съображения за характера на разпоредбата, в следния смисъл: След като собственикът на ипотекирания имот не е лично задължен по обезпеченото вземане, не е справедливо увеличението на стойността на имота в резултат на направените от него полезни разноски да послужи за удовлетворяване на ипотекарния кредитор – ако собственикът бе изразходвал същите средства за придобиване на други активи, последните не биха послужили за удовлетворяване на кредитора, а ако длъжникът бе сторил тези разноски, придобитото би се обхванало от общата отговорност на длъжника по чл.133 ЗЗД. Доколкото обаче ипотечното право се разпростира върху целия имот, независимо от неговите изменения (по вид и/или стойност), при публичната продан кредиторът би имал право да се удовлетвори и за сметка на тази част от получената по-висока цена. За да изключи този несправедлив резултат, чл.177 ал.1 ЗЗД постановява, че дължащото се на полезните разноски превишение на получената при проданта цена над цената, която би била получена при липсата на подобрения, не може да бъде използвано за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Това важи и за разноските, направени за запазването на имота – ако такива разноски не се извършат, обезпечението би погинало /би се обезценило/; в тези случаи необходимите разноски обслужват интереса и на кредитора, а не само на собственика на имота, но доколкото последният не е лично задължен по обезпеченото вземане, интересът на кредитора следва да отстъпи пред този на собственика.
Според въззивния съд, изложеното показва, че нормата на чл.177 ал.1 ЗЗД урежда не отношенията между собственика на имота и длъжника, а отношенията между собственика и ипотекарния кредитор, разрешавайки противоречието в интересите им по повод направените за имота разноски в полза на собственика. Интересът на длъжника не се обхваща от тази хипотеза. В случаите на принудително изпълнение собственикът на имота винаги получава остатъка от получената при проданта цена над размера на сумата, за която е вписана ипотеката и има право да иска обратно от длъжника /по силата на договорните им отношения или при липса на такива по правилата на неоснователното обогатяване/ сумата, с която се е погасило обезпеченото вземане. Т.е. за отношенията между собственика и длъжника направените за имота разноски са без значение – ако собственикът е пропуснал да противопостави на кредитора правото си на разноски и за удовлетворяване на вземането е била използвана увеличената стойност на имота, то длъжникът ще дължи на собственика пълната стойност на полученото от кредитора, но не на основание извършените от собственика разноски, а на основание вътрешните им отношения или неоснователното обогатяване. С оглед горното фактът на извършване на необходими или полезни разноски поражда в полза на собственика на ипотекирания имот вземане съгласно чл.177 ал.1 ЗЗД само по отношение на ипотекарния кредитор, но не и по отношение на длъжника. Последният дължи да възстанови на собственика полученото от кредитора, но само в случай на реализирана публична продан на имота – вземане, което обаче според основанието си е различно от вземанията, предмет на разглежданите искове, тъй като не се твърди да е била приключена публичната продан на имота, нито се претендират суми, с които за сметка на ищеца да са били погасени задължения на длъжника към ипотекарния кредитор.
Съдът не е споделил поддържаните в жалбата доводи относно това, че извършването на необходими или полезни разноски по ипотекирания имот е в интерес на длъжника по обезпеченото вземане, поради което същият е легитимиран длъжник и по вземането по чл.177 ал.1 ЗЗД. Доводите по чл. 71-74 ЗС са счетени за неотносими, тъй като в случаите по чл.177 ал.1 ЗЗД нормите на чл. 71 и сл. ЗС не се прилагат. Последните уреждат правата на владелеца във връзка със запазването и подобряването на чужда вещ, докато по чл.177 ал.1 ЗЗД се урежда въпросът за разноските, извършени по имот, собствен на извършилия ги, при което добросъвестността е без значение – правата по чл.177 ал.1 ЗЗД има и този, който е знаел, че придобива ипотекиран имот, както и този, който сам е учредил ипотека за чужд дълг върху собствения си имот. В заключение съдът е приел, че за ответника не съществуват задълженията, предмет на предявените искове.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав приема, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по обобщения и значим за изхода на спора по конкретното дело правен въпрос, а именно - чия е пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.177 ал.1 ЗЗД.
Държавна такса не се дължи предварително - чл.694 ал.7 ТЗ.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1494 от 19.06.2019 г. по в.т.д. № 5151/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|