Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 01.08.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №.561/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия А. Х. А. против решение № 59 от 27.03.2019 г. по внохд № 467/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е постановено при нарушаване на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че съдът е интерпретирал свидетелските показания и писмените доказателствени средства в полза на обвинението, но и по този начин не е установено подсъдимият да е извършвал търговска дейност от името на двете неизправни пред данъчната администрация дружества – „Д.” Е. и „Д. к.” Е.. Лицата, които фактически са изпълнявали задълженията на търговец, са били Т. Т. и А. Ц. и върху тях е лежала отговорността да декларират данъчни задължения. Подсъдимият А. А. не е издавал фактури от името на „Д.”Е. и макар да е написал четиридесет и една фактури от името на „Д. к.” Е., не е подписал нито една от тях. Поддържа се и твърдението, че подсъдимият е бил само упълномощен, но не и задължен да извършва каквато и да било дейност от името на фирмите. В заключение се отправя искане за отмята на решението и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице изтъкваните от жалбоподателя касационни основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в [населено място] с присъда № 20 от 02.04.2018 г. по нохд № 46/2017 г. признал подсъдимия А. Х. А. за виновен в това че в периода от 01.06.2008 г. до 31.03.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като пълномощник и представляващ „Д. к.” Е. и „Д.”Е. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като не подал пред ТД на НАП данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и справки –декларации по чл. 125 от ЗДДС, а в подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г. за „Д. к.” Е. затаил истина, като декларирал занижен финансов резултат, и общият размер на избегнатия за установяване и неплатен корпоративен данък и данък върху добавената стойност от двете дружества е в размер на 312 008,05 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на държавата чрез министъра на финансите сумата 312 008,05 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр.с ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени и дължимите такси и сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с решение № 162 от 09.08.2018 г. по внохд № 2017/2018 г. изменил присъдата в частта, с която А. Х. А. бил признат за виновен да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за разликата от 281 582, 69 лева до 312 008, 05 лева и оправдал подсъдимия по тази част от обвинението. Корекция претърпял и гражданският иск, който бил отхвърлен за същата разлика от претендираното обезщетение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, сезиран с жалба от подсъдимия, с решение № 221 от 18.12.2018 г. по наказателно дело № 1031/2018 г. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд. Третата инстанция установила, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на процесуалните правила по пункт първи от обвинението, отнасящ се до невярно отразяване на правно значимите обстоятелствата в подадената през 2009 г. годишна данъчна декларация по ЗКПО за дейността на „Д. к.” Е. през предходната 2008 г. Вторият въззивен състав с решение № 59 от 27.03.2019 г. по внохд № 467/2018 г. изменил първоинстанционната присъда, като признал подсъдимия А. Х. А. · за невинен в това да е затаил истина пред ТД на НАП в годишна данъчна декларация, подадена по чл. 92 от ЗКПО, като декларирал печалба в размер на 635 лв. вместо действителната в размер на 37 275,80 лева и го оправдал по обвинението в тази част; · за невинен в това да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за разликата от 277 855, 12 лева до 312 008, 05 лева, като го оправдал и по тази част от обвинението. Съдът изменил присъдата и в гражданската част, като я отменил относно уважената разлика от 277 855, 12 лева до предявения размер и отхвърлил гражданският иск относно същата сума. Съответно Присъдената държавна такса съответно била намалена от 12 480, 32 лева на 11 114, 20 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Тезата на защитата, че подсъдимият А. А. не е бил ангажиран с търговската дейност на двете дружества и поради това не е имал качеството на данъчно-задължено лице е доказателствено незащитена и правно несъстоятелна. Установено е по делото, че „Д. к.” Е. и „.Д.” „Е. са били регистрирани с помощта на свидетеля адвокат Н. на името на свидетелите Д. Ф. М. (Д. Ф. М.) и Д. Р. Й. като еднолични собственици. Двамата титуляри - лица с много нисък образователен и социален статус, без никакви бизнес умения и търговски намерения, били заведени при нотариус и там, непосредствено след вписването на дружествата, те упълномощили подсъдимия А. А. да ги представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, а също така да извършва и примерно посочени правни действия, в частност да представлява упълномощителите и дружествата пред данъчните, общинските и държавните власти в страната и чужбина, включително НАП, ДМ, НОИ и др. Не са събрани убедителни доказателства, че номиналните управляващи – Й. и М. (М.) реално са участвали в извършваната от дружества дейност, за която дори не са имали представа. За разлика от тях ангажираността на подсъдимия А. А. с цялостната търговска дейност на дружествата е установена по несъмнен начин при спазване на всички процесуални изисквания за формиране на доказателствената база, нейната проверка и анализ. Обективността на всички доказателствени източници е проверена внимателно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Приложените писмени доказателствени средства показват, че жалбоподателят най-напред открил банкови сметки на „Д. к. ”Е. и „ Д.” Е., а след това оперирал с всички суми, които постъпвали по тях като единствено оправомощено лице. Въззивната инстанция е стигнала и до многобройни фактически обстоятелства, показващи активната роля на подсъдимия при извършваните от двете дружества сделки. Свидетелските показания, които защитата неправилно намира за превратно оценени, са обособени в две групи на база конкретиката на съобщените от тях релевантни факти относно участието на подсъдимия. Задълбоченият коментар на съобщените от свидетелите данни е довел до верни изводи за последователност, еднопосочност и взаимно допълване на събраната информация. Съдът е коментирал детайлно договарянето, организацията, документирането и разплащането на доставките на спирт, извършвани от „Д. „Е. и „Д. к.” Е. с всеки от посочените от обвинението съконтрахенти. Изяснено е чрез разпита на свидетелката В. М., че макар контактите на „Д.” Е. да били с фирмата на подсъдимия „С. с.” О., те били документирани с фактура от „Д.” Е.. Свидетелят О. К. съобщава за три доставки за „С. КП” О. от същото дружество, договорени по телефона с А. А., но фактурирани на името на Д. Р.. Според свидетелката П. Т. всички доставки от „Д.” Е. за „Д.”АД били договаряни с А. А. Други от разпитаните свидетели описват същата схема на търговия, при която заявките и фактурите се предавали чрез шофьори, а осчетоводяването станало по сметките на двете дружества, макар да не посочват изрично името на подсъдимия като техен представител. Въззивният съд е обсъдил тази страна на показанията, като е отбелязал, че те изхождат от лица, които са контактували само по телефона и инцидентно с ”Д.” Е., поради което е логично подсъдимият да не се е представял предвид вписването на различно име във фактурите. Правилно в проверяваното решение е поставен акцент върху повтарящите се детайли на реализиране на доставките, свързващи и тези сделки с установената от А. практика. Към събраната чрез гласни доказателствени средства информация за „Д.” Е. и „Д. к.” Е. въззивната инстанция е прибавила и тази, съдържаща се в многобройните писмени доказателства – фактури, нареждания, касови бележки, спесимени пред банки и др. По експертен път е установено също така, че подсъдимият е попълнил ръкописно и цифрово четиридесет и една от фактурите с доставчик „Д. к.”Е. Най-сетне отговорно е обсъдена и версията на подсъдимия, че някакво слабограмотно лице на име А. Ц. му дало двете пълномощни и той само го подпомагал в търговската му дейност, като му возел спирт, изготвял фактури и теглел пари. Задълбочено извършената проверка правилно е констатирала, че тези твърдения не само са напълно изолирани от събраните по делото доказателства, но и категорично се опровергават от тях. В хода на подробното съдебно изследване не е открита и следа, свързваща инкриминираната дейност с лице със съобщеното от подсъдимия име. Напротив, пълномощните, съдържащи лични данни на А. А., както и всички банкови документи отхвърлят възможността някой друг да е притежавал представителна власт и да е извършвал управление на дружествата. Същият извод се налага и в отговор на твърдението в касационната жалба, че същинската търговска дейност била извършвана от шофьора Т. Т. и той би трябвало да подаде данъчни декларации. Прочее, предходните инстанции детайлно са изяснили ролята на превозвачите на спирта при извършваните доставки ( в тази връзка внимателно са обсъдени показанията на свидетеля Л. Д.). Тя била ограничена в рамките на конкретно възложена работа, без да има отношение към счетоводното и данъчно отчитане на сключваните сделки. При тези данни въззивният съдебен състав правилно е заключил, че подсъдимият А. А. не само е бил упълномощен да представлява търговските дружества пред органите на НАП, но и фактически е осъществявал дейността и функциите на данъчно задълженото лице. ТРОСНК № 4/2016 г. по тд № 4/2015 г., т.4 Обобщено , не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, налагащи отмяна на обжалваното решение. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба заслужава да се изтъкне, че искането на касатора за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция е лишено от процесуално основание, доколкото се свързва с фактическа обстановка, различна от изложената от предходната инстанция. Както е добре известно третата инстанция по наказателни дела не установява нови факти (извън неприложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 354, ал. 5, изречение второ от НПК), поради което не може да отмени въззивния съдебен акт, отричайки фактологичната му обосновка. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 27.03.2019 г. по внохд № 467/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.