8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
[населено място], 06.08.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 842 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 13 094 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІ Д въззивен състав, с което е отменено решение от 24.01.2011год. по гр.д.№ 15506 / 2010 год. на СРС, ГО , 29 състав, в частта в която е уважен предявеният от касатора против [фирма] иск за сумата от 9 000 евро и вместо това , на основание чл.93 ал.1 ЗЗД, искът е отхвърлен . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.32 и чл.56 ЗС - досежно извода на въззивния съд , че съсобствениците на предоставения под наем имот - наемодатели на ответника , от своя страна наемодател на ищеца , не са могли да упражнят валидно потестативно право на разваляне на договора за наем с ответника, както и по отношение извода за липсата на основание за нищожност на договора между наемодателите - собственици и ответника. Касаторът счита решението постановено и в противоречие с чл. 87 вр. с чл. 234 ал.2 от ЗЗД , по отношение извода на въззивния съд за непрекратено правоотношение по договор за наем между страните по спора. Анализирайки релевантните за спора факти , касаторът ги подвежда към хипотезиса на иск по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД .
Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба , споделяйки извода на въззивният съд за недоказано прекратяване на облигационната връзка между [фирма] и наемодателите му - съсобственици на отдавания под наем имот , въз основа единствено на уведомлението на последните до ищеца . Като неадресирано до насрещната страна по договора , това уведомление , според ответника , няма правна стойност. Неоснователното му съобразяване от ищеца и сключването на наемен договор със същите лица е предпоставило виновно неизпълнение на задълженията му на наемател / чл. 233 ал.2 ЗЗД / , вреди от което предоставеният депозит обезпечава .
С определение № 844 / 19.12.2012 год. на ВКС, първо търговско отделение , касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по иск с различна от изводимата от обстоятелствената част и петитума на исковата молба правна квалификация - чл. 55 ал .1 пр. трето ЗЗД .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , по допустимостта на въззивното решение намира следното :
Ищецът [фирма] е сключил с ответника договор за наем от 14.02.2008 год., със срок до 31.12.2012 год. , придобивайки качество на пренаемател , с оглед сключен от ответника, в качество на наемател за същия имот, наемен договор с физически лица – съсобственици на имота . Ищецът се е позовал на адресирано до него уведомление от наемодателите на ответника , от 05.12.2008 год. , за прекратяване на наемното им правоотношение с ответника . В съответствие с чл.234 ал.2 ЗЗД и изричната договорна клауза / раздел ІІІ , т.4 / е счел за прекратена / разваляне по право / облигационната връзка с ответника .Не се позовава на предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника , а на безвиновно преустановяване на облигационната връзка ,предвид което твърди отпаднало основание за задържане на депозита , внесен за „ гарантиране на всички парични задължения , които произтичат или могат да произтекат от настоящия договор „ .
Въззивният съд е споделил формалната правна квалификация на иска , дадена от първоинстанционния съд - чл. 93 ал.1 ЗЗД, , която разпоредба не урежда самостоятелно право на иск, а съставлява диспозитивна по характер норма , определяща функциите на задатъка / потвърдителна и обезщетителна / , приложима в случаите когато страните , в съответствие с принципа на договорната свобода, не са уговорили други функции на предоставеното при или преди сключването на договора. Обстоятелствената част и петитума сочат последващо сключването на договора настъпване на факти , предсрочно преустановяващи облигационната връзка , при обективна невъзможност за изпълнение , с оглед което връщане на даденото, в обезпечение изпълнението на договора , се претендира поради отпаднало основание , освен и доколкото ответникът не би противопоставил валидно възникнало вземане , удовлетворимо с тази сума , в съответствие с функцията й съгласно договора . Така предявен искът намира правното си основание в чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД и предпоставя установяване заплащането на депозита при сключването на договора / при липса на спор в настоящото производство относно сумата 9 000 евро / , установяване на развалено по право наемно правоотношение между страните , като последица от прекратяването на наемното правоотношение на ответника със съсобствениците на наетия имот / чл. 87 ал.2 вр. с чл.234 ал.2 ЗЗД / и липса на валидно възникнало вземане на ответника, удовлетворимо със сумата по депозита . Неустановяването на втората / спорна / предпоставка е достатъчно основание за отхвърлянето на иска . Въззивният съд е обосновал решението си , разглеждайки този именно релевантен спрямо действителното правно основание на иска факт. Поради това следва да се приеме , че съдът не се е произнесъл в отклонение от диспозитивното начало . Изследваното виновно неизпълнение на ищеца - наемател по договора - е предпоставено от релевираните от ответника възражения . Неадекватността им спрямо предмета на търсената от ищеца защита, несъобразена от въззивния съд, е от естество да засегне правилността , а не допустимостта на решението. Неотносимата формална правна квалификация / чл. 93 ал.1 ЗЗД / , при липса на произнасяне в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса , не предпоставя обезсилване на въззивното решение само на това основание , в който смисъл е налице безпротиворечива, задължителна съдебна практика .
По основателността на касационната жалба .
Касаторът навежда довод за постановяване на решението в противоречие с материалния закон - чл. 32 вр. с чл.52 от ЗС и чл. 87 вр. с чл.234 ал.2 ЗЗД . Посочил е първите две норми като неправилно несъобразени от въззивния съд , в обосноваване извода, че съгласието за предоставено на ответника право на пренаемане е дадено от всички съсобственици на наетия имот , доколкото съдът е счел , че такова не се дължи от притежателите на голата собственост върху идеални части от същия. Така релевираният касационен довод е неоснователен , предвид неприложимост на посочените разпоредби, поради недължимо от въззивния съд произнасяне относно действителността на наемния договор между ответника и третите лица – съсобственици на имота , по следните съображения : уведомлението на физическите лица съсобственици до ищеца съдържа тяхно противопоставяне на ползването му , поради прекратяване на наемния договор с ответника , без посочено конкретно основание . Паралелно е наведено съображение за нищожност, но на сключения между страните в настоящия спор наемен договор, с оглед непредоставено на ответника право на пренаемане на имота, което не е идентично на противопоставена нищожност на наемния договор на ответника със собствениците на имота. Уведомлението е следвало да се разгледа в качеството му на правно действие , изходящо от формално легитимирани да се противопоставят на ползването страни, смущаващо безпрепятственото ползване на наетия имот , осигуряването на което е задължение на ответника - наемодател . Вместо това , въззивният съд е разгледал уведомлението единствено в аспект на липсата на правна стойност на същото по отношение прекратяването на наемния договор между ответното дружество и съсобствениците на имота / каквато функция по начало не му е придадена / , а изявлението на съсобствениците - наемодатели - като действие по смисъла на чл.233 ал.2 ЗЗД - норма предвиждаща неоправдани, без формално правно основание посегателства върху вещта , за каквото волеизявлението на третите лица не би могло да се счете, по преждеизложените съображения . В този смисъл, ищецът се позовава на противопоставянето на ползването му от легитимирани да го предявят лица , като достатъчно . Релевантно за спора, с предмета въведен от ищеца , е установяване прекратяването на облигационната връзка между ответника и наемодателите му , независимо от основанието за това , тъй като същото не променя основанието за прекратяване на договорната връзка между страните - разваляне по право / чл. 87 ал.2 вр. с чл.234 ал.2 ЗЗД / . Такова установяване въззивният съд е счел недоказано , изхождайки от липсата на доказано възможно основание за нищожност на този договор или за упражняване на възможно възникнало потестативно право на разваляне на същия , извън действително относими факти относно основанието за преустановяване облигационната връзка . Тук следва да се съобрази процесуалната позиция на ответника, който не твърди предявено му от наемодателите основание за прекратяване или разваляне на договора , но и не отрича изрично такова .
Основателен е касационният довод за постановяване на решението в противоречие с чл.87 вр. с чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД . Въззивният съд е счел, че с неотправянето на предварително предупреждение по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД / недължимо в хипотезата на ал.2 , тъй като логично е изключено възможно изпълнение на договора / във връзка с уведомлението на собствениците на имота - наемодатели на ответника, ищецът не е упражнил надлежно потестативно право на разваляне , като кумулативно дължимо действие , дори да би било доказано основание за нищожност на наемния договор на ответника или на възможно основание за развалянето му .
Основателността на този касационен довод предпоставя разглеждането на спора по същество . Същото не предпоставя нови съдопроизводствени действия , вкл. предвид нерелевирани касационни доводи за постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила .
От значение за основателността на иска е установяване отпаднала облигационна връзка между ответника и наемодателите му , с оглед последиците на същото по отношение сключения между страните наемен договор, на основание чл.234 ал.2 ЗЗД. Според общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като ползващ се от този факт , ищецът е дължал установяването му, независимо от конкретното основание на това прекратяване , което не рефлектира върху вида на основанието за разваляне на договора между страните по спора - по право . Липсата на указана му доказателствена тежест ищецът не е навел като касационно основание по чл. 281 т.3 пр. второ ГПК. От събраните по делото доказателства и с оглед процесуалното поведение и съдържание на защитата на ответника, обаче, настоящият състав намира установен факта на прекратяването към 15.03.2009 год.. Това е датата на представен по делото приемо - предавателен протокол ,с който ищецът е върнал на ответника само находящите се в наетия имот движими вещи - негова собственост . Наличието на правно основание за ползване на имота от ответника, в качеството на наемател , е в противоречие с факта на връщането на тези му вещи , като находящи се в имота , както и в съответствие с факта на сключен между ищеца и наемодателите - съсобственици наемен договор от 10.12.2008 год. .Предвид сключването на последния и считано от тази дата ответникът не е противопоставил основание за разваляне на договора по вина на ищеца. Напротив , само в евентуалност , в случай на основателност на иска , за периода до м. март 2009 год. ответникът твърди неизпълнение на задължението на ищеца за предаване държането на имота , вземане от неустойка за което е предмет на противопоставено възражение за прихващане . Независимо от косвения характер на така съобразимите доказателства, в съвкупността си , както и предвид липсата на взето от ответника изрично становище относно действително противопоставено му от съсобствениците – наемодатели основание за прекратяване на наемния договор и последиците му , нито изричното отричане на такова противопоставяне, нито наведено действително основание за прекратяване на договора от страна на ответника , настоящият състав намира , че развалянето по право на договора между страните ,като последица от прекратяване правоотношението между ответника и наемодателите му, следва да се приеме за доказано . Прекратяването на договора на ответното дружество с наемодателите му , към който и да е момент, с оглед последиците му по отношение правоотношението между страните , на основание чл. 87 ал.2 вр. с чл.234 ал.2 ЗЗД , при недоказано от ответника основание за задържане на сумата , с оглед удовлетворяване валидно възникнало вземане на ответника , обуславя уважаването на иска по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД . Такова задържане ответникът противопоставя с оглед виновно неизпълнение на задължение на ищеца , за уведомяване по смисъла на чл.233 ал.2 ЗЗД - неоснователно , по преждеизложените съображения . От съдържанието на чл.13 вр. с чл. 8-12 от договора , вкл. кумулативното уговаряне , за неизпълнението на едно и също задължение , заплащането на неустойка и задържане на депозита , изключващо функцията му на задатък / в този смисъл реш. 137 от 20.04.2011 год. по гр.д.№ 1161 / 2010 год. на ВКС , ІІІ гр. отд. / , уговарянето му като обезщетяващ само хипотези на неизпълнение на наемателя и без присъщата реципрочност в основанието за усвояването му в двоен размер , в полза на предоставилия го наемател, липсата на придадена му обезщетителна функция свързана с отказ от изпълнение на договора от изправната страна , изключва качеството му на задатък . Сумата се явява предоставена в качеството на залог , обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения на наемателя , вкл. от обезщетение за вреди при едностранно прекратяване на договора по вина на същия . Ответникът не твърди основание за усвояване на сумата в обезщетяване вземане на такова основание , освен по насрещния му иск , последиците от уважаването на който с оглед уважаването на иска на ищеца ще следва да се съобразят чрез извънсъдебно прихващане .
Неоснователни са възраженията за прихващане .Фактът на прекратяването ползва ищеца, но конкретния момент на прекратяването на договора ползва ответника, с оглед доказване предявените му в евентуалност възражения за прихващане - с неустойка по чл. 12.1 и с неустойка по чл.15.2 от договора . Първата неустойка е уговорена в хипотеза на предсрочно освобождаване на магазина по почин или вина на наемателя , в който случай страните са уговорили дължима неустойка в размер на тримесечния наем и задържане на депозита по чл.13 от страна на наемодателя . Втората неустойка е уговорена за неизпълнение задължението за връщане държането на имота , след прекратяването или развалянето му на каквото и да било правно основание, в който случай се дължи единствено неустойка в размер на двукратния размер на наема за всеки месец забава . Възраженията за прихващане са предявени в евентуалност - в случай на уважаване на иска , основан на разваляне на договора по право, на основание чл. 87 ал.2 вр. с чл.234 ал.2 ЗЗД .Поради това и предявяването на неустойката по чл.12.1 от договора, предопределена от развалянето на договора по вина на ищеца , е изначално неоснователна . Претенцията за дължима неустойка по чл.15.2 вр. с чл.15.1 от договора се явява недоказана, с оглед неустановен от ответника конкретен момент, предхождащ м. март 2009 год. на прекратяването на договора , ползващ го ,като относим към установяване на противопоставимо правно основание за задържане на депозита, в удовлетворяване на валидно възникнало право на вземане от неустойката .
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение , на основание чл. 293 ал.2 вр. с ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 13 094 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІ Д въззивен състав, с което е отхвърлен иска на [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , за сумата от 9 000 евро, както и в частта по присъдени в тежест на [фирма] разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 9 000 евро, ведно със законната лихва върху същата от 31.03.2010 год. до окончателното й заплащане .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК направените в производството разноски, в размер съответно : 957,13 лв. за първа , 1020 лв. – за въззивна и 382 лв. - за касационна инстанция .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|