2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 677/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 460/12 г. гр.София, 16.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 677/2012 година Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Т. Г. В. и С. В. В., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Д. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 20.07.2009 год. по гр.дело № 22027/2007 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което е - признато за установено по отношение на Т. Г. В. и С. В. В., че Т. Г. Г. е притежател на вещно право на ползване по отношение на следния недвижим имот: апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв.м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №..., юг-апартамент №..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент №..., заедно с избено помещение № ..., с полезна площ от 2.73 кв.м., при съседи: изток-улица, запад-мазе № ..., север-коридор, юг-разделна стена с вход „А”, заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като са осъдени Т. Г. В. и С. В. В. да предадат на Т. Г. Г. ползването на гореописания недвижим имот, по иска с правно основание чл.108 във вр. с чл.111 от ЗС, предявен от Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.В., [улица], със съдебен адрес: адв.В. Н. от [населено място], ул.Г.С.Р.” № .., вх...., ет.., ап..., против Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица]; - Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица] са осъдени да заплатят на Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ.В., [улица], със съдебен адрес адв.В. Н. [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.10, по искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки един от тях сумата от по 4 406,00 лева/четири хиляди четиристотин и шест лева/, представляваща обезщетение за ползването без основание на следния недвижим имот: апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв.м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №..., юг-.апартамент №..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент № .., заедно с избено помещение №.., с полезна площ от 2.73 кв.м. при съседи: изток-улица, запад-мазе №..., север-коридор, юг-разделна стена с вх.”А”, заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за периода от ... год. до ..... год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2007 год. до окончателното изплащане, като са отхвърлени като неоснователни исковете в останалата им част за горниците над 4 406 лева до пълните предявени размери от по 11 300 лева и за солидарното им осъждане; - прекратено е като процесуално недопустимо на основание чл.95, ал.1 от ГПК/отм./ производството по гр.дело № 22027/2007 год. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта му по предявения от Т. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и С. В. В. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], против Т. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ.В., [улица], със съдебен адрес: адв.В. Н., [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.10, насрещен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за признаване за установено, че правото на ползване върху следния недвижим имот: апартамент №..., находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ от 44.75 кв.м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изток-улица, запад-зелена площ, север-апартамент №..., юг-апартамент №..., отгоре-покрив, отдолу-апартамент № ..., заедно с избено помещение №..., с полезна площ от 2.73 кв.м., при съседи: изток-улица, запад-мазе №..., север-коридор, юг-разделна стена с вх.”А”, заедно с 1.354% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което Т. Г. Г. е запазила за себе си е прекратено, поради неупражняването му в продължение на повече от пет години на основание чл.59, ал.3 от ЗС; потвърдено с решение № 6496 от 01.12.2011 год. по гр.дело № 10299/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав като с определение № 114 от 22.03.2012 год. по гр.дело № 179/2012 год. Върховният касационен съд, ІІ-ро гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната им жалба в частта по иска по чл.108 във връзка с чл.111 ЗС и не е допуснато касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част. В молбата за отмяна се твърди, че „порочността на обжалваното решение се състои в неправилност и необоснованост, предвид факти и обстоятелства, които не са били известни при вземане на решението от първоинстанционния съд”, а във фазата на касационно обжалване са им станали известни обстоятелства вменени задължения по чл.57, ал.2 и ал.4 ЗС на ползвателя на вещта да плаща данъци и такси и да застрахова вещта в полза на собственика с плащане на премии по застраховката. От ответника по молбата за отмяна Т. Г. Г. от [населено място], В. област, представлявана от адвокат Б. Р. е постъпил отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. Молбата за отмяна подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл.303-чл.309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Именно такава хипотеза е налице в случая. По изложените съображения молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по молбата за отмяна се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 300 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Г. В. и С. В. В., двамата от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския районен съд от 20.07.2009 год. по гр.дело № 22027/2007 год. по описа на 26-ти състав, потвърдено с решение № 6496 от 01.12.2011 год. по гр.дело № 10299/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-Г въззивен състав, касационната жалба, по което е оставена без разглеждане в частта по иска с правна квалификация чл.108 във връзка с чл.111 ЗС, а в останалата част не е допуснато касационно обжалване с определение № 114 от 22.03.2012 год. по гр.дело № 179/2012 год. на ІІ-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА Т. Г. В. ЕГН [ЕГН] и С. В. В. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на Т. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], В. област сумата 300/триста/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: