Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 23.02.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1289 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. К. срещу решение № 346 от 03.08.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 581/2016г. С жалбата е оспорена справедливостта на наказанието, определено от въззивния съд като приложимо спрямо подс. И. К.. Възразява се, че въпреки извършената от въззивния съд правна преоценка на инкриминираната дейност на този подсъдим с прилагане на института на продължаваното престъпление, вместо правилата на реалната съвкупност на престъпления, санкцията е останала непроменена. Според защитника с възприетия от САС подход се е стигнало до оценяване на наличната маловажност на деянието по разпространение на наркотично вещество в съвкупност с неблагоприятни за подсъдимия обстоятелства и факти, изводими от другото, инкриминирано деяние и в резултат на това - до оставяне в сила на наложеното с присъдата наказание. Направено е искане за „извършване на реална преценка” на обществената опасност на подсъдимия и на извършените от него деяния и с оглед на младата негова възраст и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства да бъде намаленото наложеното наказание до законния минимум. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подс. И. К. поддържа жалбата, изложените в нея аргументи и направеното искане. Призовани за участие в съдебното заседание, защитниците на останалите подсъдими заявяват становище за оставяне в сила на въззивното решение. Според представителя на Върховната касационна прокуратура твърдяните в касационната жалба недостатъци в дейността на въззивния съд не съществуват. Счита, че няма нарушения на материалния закон, а отмереното наказание е справедливо. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени от чл. 347, ал. 1 НПК, прие, че жалбата е неоснователна. С присъда от 04.02.2016г., постановена по НОХД № 2517/2015г., Софийският градски съд-Наказателно отделение, 18-ти състав е признал подсъдимия И. И. К. за виновен в това, че на 09.04.2012г., в [населено място], на [улица]без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество – 2,42гр. марихуана, на стойност 14.52лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и 10 000лв. глоба. Със същата присъда подс. К. е признат за виновен и в това, че на 10.04.2012г. в [населено място], [улица], ет. .., ателие ..., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 13,344 гр. коноп на стойност 80.07лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и 10 000лв. глоба. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба от 10 000лв. Прилагайки правилата на чл. 25, ал. 1 НК, е определил едно общо и най-тежко наказание измежду наказанието по постановената присъда и наказанието, наложено на И. К. по НОХД № 4854/2012г. на СРС, а именно три години лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба от 10 000лв. На осн. чл. 25, ал. 4 НК съдът е отложил изпълнението на санкцията, свързана с лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Все със същата присъда са признати за виновни в извършването на престъпления по чл. 354а НК и са осъдени и Ф. И. К., И. Й. Д. и И. С. К.. С оспореното въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като съставът на САС е преквалифицирал извършеното от подс. И. К. от осъществени в реална съвкупност две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, в едно продължавано престъпление по този текст от материалния закон, определил е за него наказание от три години лишаване от свобода и 10 000лв. глоба и на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на лишаването от свобода за срок от пет години. Отменил е присъдата в частта, досежно приложението на чл. 23, ал. 1 НК, а в останалата й част я е потвърдил. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Макар и без изрично формулирана претенция за допуснато от въззивния съд нарушение на закона, в тази жалба на коментар е подложено преквалифицирането на дейността на подс. И. К. от извършени в реална съвкупност две престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК в едно продължавано престъпление, включващо две отделни деяния, всяко с характеристиките по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК. Ето защо настоящият състав ще се ограничи до това да отбележи, че упражнявайки правомощията на въззивната инстанция по цялостна проверка на оспорената пред него присъда, съставът на САС е бил прецизен, преценявайки точното приложение на закона като гаранция за правата и законните интереси на подсъдимия. Резултатът от тази проверка не е обезмислил осъщественото пред въззивния съд обжалване, както счита защитникът. Това, че въззивната проверка е осъществена не само в соченото с въззивната жалба направление и същевременно не е довела до целения с тази жалба ефект, не означава, че съставът на САС не е осъществил дължимия от него ефективен контрол. След като правилно е преценил, че спецификите на реализираната от подс. И. К. престъпна дейност сочат на осъществено едно престъпление, усложнено от факта на включените в обема му няколко, обективно и субективно свързани прояви, въззивният съд не е бил длъжен да взема отношение по справедливостта на отделните, наложени от първостепенния съд наказания от гледище на тежестта на всяка една от отделните престъпни прояви, а е дължал преценка единствено за съответствието на общоопределеното с присъдата наказание от гледище на степента на обществена опасност на цялостната престъпна дейност. Този съд не е сгрешил като е отказал да приеме маловажност на деянието, съставляващо продажба на марихуана. Това е така, защото маловажността, за разлика от малозначителността, е характеристика на общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо и е приложима единствено, когато е предвиден привилегирован състав за маловажен случай. За противозаконно разпространение на високорискови наркотични вещества такъв състав не е предвиден, както правилно е отбелязал въззивният съд. От друга страна, В(К)С е имал вече повод да отбележи в практиката си, че деянията, които, извършени поотделно, биха били маловажни по смисъла на чл. 93, т. 9 НК или малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, следва да се включат в продължаваното престъпление, ако са извършени заедно с други деяния (обикновени, маловажни или малозначителни), през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, както е в настоящия случай. Ето защо, като е приел в конкретния случай, че престъпната дейност на подс. И. К. обхваща две съставомерни по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК деяния, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Преценката на контролираната инстанция относно размера на наказанието, заслужено чрез престъпното поведение на подсъдимия е справедлива, макар да е формулирана чрез изграждане на каузални връзки, част от които са лишени от убедителност и правота. Фактът, че по времето на инкриминираните по делото събития срещу И. К. е било водено и друго наказателно производство за престъпление от общ характер не е способен да служи като надеждна информационна база за характеристиките на личността на този подсъдим. Липсата на доказана вина и наложено наказание не подпомага обективното начало при изследването на личността на подсъдимия. Без да се подценява респектиращата роля на самия факт на едно водено наказателно производство, фактическата степен на обществената опасност на лицето може адекватно да се преценява едва на базата на ефекта от наложеното му и влязло в сила наказание, целта на което е именно постигане на индивидуална корекция на поведението. Въпреки това наказанието, определено с въззивното решение на подс. И. К. съответства на индивидуалните особености на извършеното от този подсъдим престъпление, както и на личността му. Действително К. е твърде млад, за да се счита, че престъплението е резултат на утвърдена негова антиобществена насоченост. Дори съчетанието на инкриминираните по делото деяния с факта на влязлото в сила след извършването им осъждане на подсъдимия за извършен от него като непълнолетен грабеж, не позволява категоричното му определяне по този начин, защото на базата единствено на тези факти не е възможно пълно обхващане и отразяване на личността му. Но те са показател за съществуването у него на асоциални възгледи. Възрастта на подсъдимия към времето на инкриминираните събития, макар и млада, не е фактор със смекчаващо отговорността му значение, както вярно е отбелязал въззивния съд. Касае се за възраст, в която човекът е с изградена вече самооценка, с ценностна ориентация и формирана способност да преценява социалната полезност и допустимостта на определени прояви. А и самите характеристики на извършеното престъпление, съчетани с доказателствата за трайността във времето на заниманията на подсъдимия по държане и пласиране на наркотични вещества показват, че инкриминираните негови изяви не са плод на младежки импулс. Правилно като част от комплекса фактори, определящи характеристиките на личността на подсъдимия е отчетен фактът на укриването му в хода на наказателното производство, доколкото този факт недвусмислено показва пренебрежение и неуважение към закона. Справедлива е по същество направената с въззивното решение преценка, че наказание в абсолютния минимум би се явило несъответно на тежестта на престъплението от гледище на неговия обем и многоаспектност на включените в този обем престъпни прояви, както и от гледище на доказателствата за това, че цялостната престъпна дейност на подсъдимия сериозно е надхвърляла мащабите на инкриминираните негови прояви, като той е бил ангажиран с дейност по наркоразпространение в продължителен период и преди инкриминираните дати. Касае се за дейност, която е създавала не просто абстрактна заплаха за други хора, а за такава, която е съдействала за разрастването на една от тежките социални патологии на съвремието – наркоманията. Всичко това, справедливо съобразено от въззивния съд, има своето значение за определянето на личната обществена опасност на подсъдимия, а от тук и за степента на обществена опасност на самите, извършени от него деяния. Ето защо наказание в минимален размер по отношение на И. К. би било изява на недостатъчно адекватна социална оценка на извършеното от него. Сред целите на наказанието са, както подчертаването на значимостта на наказателно-правните запрети и необходимостта от тяхното спазване, така и постигането на коригиращо и превантивно въздействие. Реализирането на тези цели би било непостижимо, ако санкцията не е съобразена с главния ориентир за отмерването й – деянието/деянията и личността на дееца. Определеното от въззивния съд наказание е съответно на целите по чл. 36 НК, като в тази връзка са отчетени всички релевантни обстоятелства, вкл. и степента на потенциалната поправимост на подсъдимия, поради това не се налага да бъде коригирано. Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 03.08.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 581/2016г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.