Р Е Ш Е Н И Е № 151 [населено място], 30.07.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3044 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Ц. П. срещу решение № 576 от 29. 03. 2018г. по в. гр. дело № 2719/2017г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 4176 от 19. 10. 2017г. по гр. д. № 4385/2017г. на Варненски районен съд, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Ц. П. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове с правни основания чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД за заплащане на следните суми, дължими по трудов договор от 17.07.2015г., сключен между ищеца и „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД: неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 10 728. 90 щатски долара, за периода: м. август 2015г. – м. октомври 2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /06. 06. 2016г./ до окончателното плащане и обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение в размер на 692.34 щатски долара за периода: 16. 10. 2015г. – 03. 06. 2016г., като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски. Първоинстанционното решение, с което така предявените горепосочени искове са уважени срещу първия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, е влязло в сила като необжалвано. Жалбоподателят - ищец поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи, че работодател на членовете на екипаж на морски кораб е корабопритежателят, какъвто по процесното правоотношение съгласно чл. 88, ал. 3, чл. 88б и чл. 199б Кодекса за търговско корабоплаване /КТК/ е ответникът „Булминерал“ АД в качеството му на беърбоут чартьор, поради което правните последици от сключения между ищеца и корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД трудов договор са възникнали и за корабопритежателя. Счита, че по силата на изричната разпоредба на чл. 199г, ал. 3 КТК първоначалният беърбоут чартьор, какъвто е „Булминерал“ АД, отговаря за задълженията по процесния трудов договор и след пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьора „Ш. лоджистик“ С.А.. Последният според ищеца няма качеството корабопритежател на процесния кораб, плаващ под български флаг, тъй като не е българско юридическо лице и поради това сключеният между него и „Булминерал“ АД договор за пренаемане на кораба от 07. 05. 2013г. /договор за подбеърбоут чартър/ не е произвел действие като недействителен поради противоречие с императивни правни норми /чл. 27 КТК, чл. 34 КТК и чл. 39а КТК/. Горепосочените въпроси според касатора са разрешени в противоречие с материалния закон, а част от тях, макар включени в предмета на спора, са останали необсъдени от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъдено е останало и възражението за нищожност на вписването на договора за пренаемане на кораба от лице, неотговарящо на императивните изисквания на КТК /чл. 27, чл. 34 и чл. 39а КТК/. Жалбоподателят поддържа, че поради неоснователното недопускане до разпит на поискани двама свидетели, на икономическа експертиза и на писмени доказателства за установяване, че реалната експлоатация на кораба се е осъществявала от „Булминерал“ АД, който е действителният корабопритежател, а не от „Ш. лоджистик“ С.А., както и поради необсъждане на приети по делото писмени доказателства, решаващият съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи по спора. Навел е доводи и за неправилност на обжалваното въззивно решение в частта относно присъдените в полза на ответника „Булминерал“ АД съдебни разноски пред въззивната инстанция, за които няма данни да са реално заплатени и които не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Не претендира съдебни разноски пред трите съдебни инстанции, тъй като такива не са извършвани. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - „Булминерал“ АД, в несъстоятелност, не е подал писмен отговор в рамките на преклузивния срок. Синдикът на търговеца – ответник – Я. Н. С., встъпил в длъжност на 10. 04. 2018г., заявява в писмена молба от 07. 06. 2019г., че поради липса на счетоводни и търговски книги на дружеството в несъстоятелност, не е в състояние да изрази становище по съществото на спора. С определение № 809 от 27. 11. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси: Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба? и Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?. Касационното обжалване е допуснато и по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на атакуваното въззивно решение с безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. дело № 1857/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 65 от 30.07.2014г. по т. дело № 1656/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 10 от 01.02.2012г. по гр. дело № 130/2011г. на ВКС, І г.о. и решение № 341 от 11.11.2011г. по гр. дело № 992/2010г. на ВКС, І г.о.. По поставения материалноправен въпрос: Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно чл. 199а КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьорът/ получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Според нормата на чл. 199г КТК горепосоченото съдържание на договора за наем на кораб е приложимо и спрямо договора за пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьор /пренаемател/, в която хипотеза по изричната повеля на чл. 199г, ал. 3 КТК първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на своя договор за беърбоут чартър и след сключване на договора за пренаемане на кораба. Наемателят /първоначален или пренаемател/ комплектова кораба с екипаж, членовете на който са му подчинени /чл. 199е КТК/. Основно задължение на наемателя по договора за беърбоут чартър е да осъществява търговската експлоатация на кораба в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като поема за своя сметка всички разходи, свързани с тази експлоатация, включително възнагражденията на екипажа /чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК/. Когато наемателят /беърбоут чартьорът/ не притежава качеството „работодател“ по отношение на членовете на екипажа на кораба, поради това, че друг правен субект, от свое име и за своя сметка, е сключил с тях трудовите договори, той отговаря пред членовете на екипажа, които са трети за него лица, за основателните им претенции за трудови възнаграждения, които във всички случаи съставляват разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Последният извод се налага от логическото, граматическото и систематично тълкуване на текстовете на чл. 199ж, ал. 1 и чл. 199з КТК, които използвайки термина „разходи – вреди“ от експлоатацията на кораба, част от които са и възнагражденията на екипажа, очевидно визират отговорност на наемателя, различна от работодателската отговорност по трудово правоотношение, произтичащо от задължителния за членовете на екипажа писмен моряшки трудов договор /Глава втора от Морската трудова конвенция, ратифицирана от РБ, в сила от 20. 08. 2013г.; чл. 88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя/. Тази отговорност на наемателя е законово установена в чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК като гаранционно-обезпечителна отговорност на беърбоут чартьора, който е и корабопритежател според легалното определение в чл. 9, ал. 3 КТК. Тя гарантира, че във всички случаи членовете на екипажа ще получат дължимите им трудови възнаграждения дори когато работодателят е неплатежоспособен. Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК, като трето спрямо трудовите правоотношения с екипажа лице, дължи обезщетение за неплатените трудови възнаграждения поради това, че осъществява търговската експлоатация на кораба, която му носи ползи и съответно то следва да понесе свързаните с тези ползи разходи-вреди /приложимо е правилото „комуто ползите, нему и вредите“/. Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК и работодателят не отговарят солидарно спрямо членовете на екипажа на кораба за неплатени трудови възнаграждения. Тяхната отговорност е самостоятелна и конкурираща за едно и също вземане, поради което погасяването чрез изпълнение на последното от един от задължените субекти, с оглед принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, погасява отговорността на другия субект. По материалноправния въпрос: Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?: Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, под знамето на Република България плава само кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от Държавата /чл. 27, ал. 1, т. 1 КТК/ или от правен субект по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице; от българско физическо или юридическо лице – собственик на повече от половината от кораба или от физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /чл. 33, ал. 1 КТК/, а условие за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания, на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото му да плава под българско знаме - чл. 35а КТК. Законът на знамето на кораба определя и приложимия закон към договорите за наем на кораба /чл. 20 КТК/. Правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 вр. с чл. 27, ал. 1, т. 5 КТ /изискващ доказана реална връзка на търговския кораб с Република България/, който е изцяло чуждестранно физическо или юридическо лице, не може да плава под български флаг. Ако с такъв правен субект е сключен договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър, той не може да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация” на РБ, а ако вписване въпреки това бъде извършено, то е недействително като противоречащо на императивна правна норма /чл. 39а вр. с чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК/. Горепосоченият договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър е действителен в отношенията между страните по него, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо /не и българско/ знаме, но е непротивопоставим на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според безпротиворечивата практика на ВКС, въззивният съд като втора решаваща инстанция е длъжен да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, като обсъди всички приети доказателства и защитни позиции на страните, излагайки собствени фактически и правни изводи в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. По наведените от касатора – ищец касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на РБ намира следното: Въззивният съд е счел за установени по предявените искове, квалифицирани като искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните правнорелевантни факти: че на 06. 01. 2012г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“ и втория ответник по делото „Булминерал“ АД като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./; че с договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. моторен кораб „Батя“ е преотдаден под наем от първоначалния беърбоут чартьор „Булминерал“ АД на „Ш. лоджистик“ С.А., М. острови, като подбеърбоут чартьор, за периода: 07.05.2013г. - 07.05.2016г.; че на 07.05.2013г. „Ш. лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ и че „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя”, въз основа на които е счел, че подбеърбоут чартьорът „Ш. лоджистик“ С.А. е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК и това дружество е осъществявало експлоатацията на моторен кораб „Батя“, възлагайки на „ВМ Интернешанъл“ ЕООД в качеството му на корабен мениджър да наеме екипаж на кораба за процесния период. Варненски окръжен съд е приел, че не са налице твърдяните основания за възникване на солидарна отговорност между ответниците „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД по отношение на задълженията, произтичащи от сключения между ищеца и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД трудов договор от 17. 07. 2015, по който ищецът С. Ц. П. е работил на длъжността „главен механик“ на моторен кораб „Батя“. Намерил е, че по процесното трудово правоотношение работодател е ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, който е назначил екипажа на моторен кораб „Батя” на основание договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г., сключен между корабопритежателя „Ш. лоджистик“ С.А., регистриран на М. острови и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Въззивният съд е счел, че „Булминерал“ АД няма качеството работодател по отношение на ищеца и че клаузите на договора за беърбоут чартър и този за подбеърбоут чартър не обуславят възникване на солидарна отговорност съгласно чл. 123а КТ за претендираните от ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за забавено изпълнение на първото. При тълкуване на разпоредбите на КТК, е достигнал до извод, че отговорността на „Булминерал“ АД не може да бъде ангажирана и по реда на 199ж КТК, тъй като реалната експлоатация на кораба е осъществявана от подбеърбоут чартьора „Ш. лоджистик“ С.А., който има качеството корабопритежател, нито на основание чл. 199з КТК, уреждащ единствено отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. При тези решаващи изводи, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на дължимите на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В нарушение на приложимия материален закон /чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК/, съобразно дадения по - горе отговор на материалноправния въпрос за законово регламентираната гаранционна отговорност на наемателя на кораб пред членовете на екипажа за неплатени трудови възнаграждения, въззивният съд неправилно е приел, че по процесното правоотношение беърбоут чартьорът „Булминерал“ АД не дължи заплащане на неплатените трудови възнаграждения на членовете на екипажа на наетия кораб. В исковата молба и уточнението към нея от 26. 05. 2017г. ищецът е обосновал различни основания за търсената от двамата ответници отговорност: спрямо първия ответник „ВМ Интернешанъл“ ЕООД в качеството му на работодател, сключил моряшкия трудов договор с ищеца, и спрямо втория ответник „Булминерал“ АД в качеството му на беърбоут чартьор, осъществяващ търговската експлоатация на кораб „Батя“ и поради това, на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК, отговарящ пред третите за него лица /членовете на екипажа/ за неплатените им възнаграждения, съставляващи разходи, свързани с експлоатацията на кораба. В исковата молба и уточненията към нея, както и в рамките на целия исков процес, ищецът не е твърдял, че „Булминерал“ АД е негов работодател, сочил е другият ответник за свой работодател, като се е позовавал на юридически факт, стоящ извън трудовото правоотношение на ищеца, като основание за отговорността на „Булминерал“ АД. С оглед така очертания от ищеца предмет на исковете срещу „Булминерал“ АД, основанието за търсената от този ответник отговорност не е трудово правоотношение и съответно правната квалификация на главния иск е чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК. Доколкото гаранционната отговорност по чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК е производна и има за предмет трудови възнаграждения, приложим по отношение на субекта на тези вземания е по-благоприятния правен режим в КТ. От приетите по делото доказателства се установява, че на 06. 01. 2012г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“ и „Булминерал“ АД като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./. В срока на действие на горепосочения договор, с договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. процесният кораб „Батя“ е преотдаден под наем от „Булминерал“ АД на „Ш. лоджистик“ С.А., регистрирано на М. острови, за периода: 07.05.2013г. - 07.05.2016г., което на 07.05.2013г. сключва с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на кораба, включващ възлагане за наемане екипаж на кораба за процесния период. Трудовият договор на ищеца от 17. 07. 2015г., нает на длъжност „главен механик“ на кораб „Батя“, е сключен за работодател от корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, действащ въз основа на договора за мениджмънт на кораба от 07. 05. 2013г. и съгласно чл. 225а КТК, дефиниращ същественото съдържание на договора за корабен мениджмънт, от името и за сметка на „Ш. лоджистик“ С.А., М. острови. Последното, изцяло чуждестранно търговско дружество, е работодателят на ищеца, като влязлото в сила решение по делото по исковете срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно настоящия спор, който е между други страни и на друго основание. По последния е ирелевантно дали трудовото правоотношение между ищеца и „Ш. лоджистик“ С.А. е действително или недействително, доколкото работникът е добросъвестен, в която хипотеза съгласно приложимата императивна норма на чл. 75, ал. 1 КТ / чл. 88д КТК/, отношенията между страните по недействителния трудов договор през процесния период се уреждат като при действителен трудов договор, т.е. на работника се дължи договореното процесно трудово възнаграждение. Размерът на последното, както и факта на престиране на труд от ищеца през процесния период на процесния кораб, са установени от доказателствата в процеса, вкл. от справка от 23. 11. 2015г., изготвена от корабния мениджър в качеството му на представител на работодателя. Подбеърбоут чартьорът „Ш. лоджистик“ С.А., М. острови, не е измежду правните субекти, визирани в чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, тъй като е акционерно дружество, учредено според правото на Република М. острови. Съобразно дадения по-горе отговор на материалноправния въпрос за допустимостта да бъде наеман или пренаеман търговски кораб, плаващ под български флаг, от лице, което не е измежду посочените в чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, сключеният на 07.05.2013г. договор за подбеърбоут чартър с „Ш. лоджистик“ С.А., е непротивопоставим на членовете на екипажа на процесния кораб, вкл. на ищеца, които са трети добросъвестни лица. На последните е непротивопоставимо и недействителното, извършено в нарушение на императивна правна норма /чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК/ вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Следователно за членовете на екипажа, сключили писмени моряшки трудови договори с „Ш. лоджистик“ С.А., единственият наемател на кораба „Батя“ е ответника „Булминерал“ АД, който е българско юридическо лице и беърбоут чартьор по силата на валидно вписан договор за беърбоут чартър от 06. 01. 2012г.. Срокът на действие на наемния договор от 06. 01. 2012г. /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./ обхваща времедействието на процесното трудово правоотношение, в която хипотеза наемателят „Булминерал“ АД, който в случая осъществява и реалната търговска експлоатация на кораба /вписан е в корабния дневник, временното свидетелство за регистрация на кораба, плавал с българско знаме, е на негово име/, отговаря на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1 изр. 1 КТК за неплатените трудови възнаграждения на ищеца като член на екипажа на експлоатирания, нает кораб. „Булминерал“ АД не е загубил качеството си на беърбоут чартьор на кораба със сключването на договора за пренаемането му с „Ш. лоджистик“ С.А. от 07. 05. 2013г., действителен в отношенията между страните по него /аргумент и от изричната разпоредба на чл. 199г, ал. 3 КТК/. По делото не са представени доказателства за плащане на процесното трудово възнаграждение на ищеца от работодателя или неговия представител /корабен мениджър/, поради което исковете с правни основания чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Булминерал“ АД са основателни и следва да бъдат уважени за целите предявени размери. Възприемайки обратното разрешение въззивният съд е постановил неправилно въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК; чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК и чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК/ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК/. Като такова то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, вкл. досежно припадащите се на исковете по чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдебни разноски пред първата и въззивна инстанции, присъдени в полза на „Булминерал“ АД, в общ размер от 1 100 лв. /по 550 лв. за инстанция/. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове следва да бъдат уважени. Искането за солидарно осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Кой от ответниците дължи и как дължи трудовото възнаграждение на ищеца - самостоятелно или при условията на солидарност, са отговори, произтичащи от правната регламентация на правоотношенията, респективно от дадения отговор на поставените материалноправни въпроси. Според последните не е налице пасивна солидарност между двамата ответници /работодателя и беърбоут чартьора/, нито по силата на закона, нито като произтичаща от договор. Касае се за самостоятелни конкуриращи притезания, погасяването чрез плащане на едно от които, погасява и другото, тъй като имат един и същи предмет. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 774.83 лв. – държавна такса по въззивната и касационна жалби. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 576 от 29. 03. 2018г. по в. гр. дело № 2719/2017г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 4176 от 19. 10. 2017г. по гр. д. № 4385/2017г. на Варненски районен съд, 43 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. Ц. П. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове с правни основания чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, т. 1 КТК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД за заплащане на следните суми, дължими по трудов договор от 17. 07. 2015г.: незаплатено трудово възнаграждение в размер на 10 728. 90 щатски долара, за периода: м. август 2015г. – м. октомври 2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /06. 06. 2016г./ до окончателното плащане и обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение в размер на 692.34 щатски долара за периода: 16. 10. 2015г. – 03. 06. 2016г., и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на „Булминерал“ АД съдебни разноски пред първата съдебна инстанция за сумата над 550 лв., както и в частта на обжалваното въззивно решение, с която ищецът е осъден да заплати на „Булминерал“ АД съдебни разноски пред въззивната инстанция за сумата над 550 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], да заплати на С. Ц. П., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, т. 1 КТК, сумата 10 728. 90 щатски долара, съставляваща обезщетение за неплатено трудово възнаграждение, за периода: м. август 2015г. – м. октомври 2015г., ведно със законната лихва, считано от 06. 06. 2016г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 692. 34 щатски долара, съставляваща лихва за забава върху главницата, за периода: 16. 10. 2015г. – 03. 06. 2016г.. ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], ведно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]. ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 774.83 лв.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.