3 Р Е Ш Е Н И Е N 299 София, 25.10.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 351 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Й. А. О. чрез пълномощника си адв. А. Ж. от САК е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г състав от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3620/2007г. Касационната жалба вх.№ 42253 от 11.08.2009г. е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК по правния въпрос годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство поради констатирано противоречие между обжалваното решение и решение № 83 от 09.03.2010г. по гр.д.№ 863/2009г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което молбите-декларации за членство в ТКЗС са годно доказателство за установяване правото на собственост върху земеделските земи по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Ответникът Общинска служба по земеделие и гори не е изразил становище по жалбата. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС възприема практиката по чл.290 ГПК, според която в производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ищецът може да доказва право на собственост към момента на образуване на ТКЗС с документите, изброени в чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ, включително и с молба за членство в ТКЗС – решение № 83 от 09.03.2010г. по гр.д.№ 863/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 27 от 18.05.2011г. , по гр.д.№ 681/2010г. на ВКС, ІІ г.о. По основателността на жалбата. Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 45 състав от 27.08.2007г. по гр.д.№ 18798/2006г. , с което е отхвърлен иска с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Мотивите на въззивния съд са, че съгласно ТР 2/1996г. на ВКС, ОСГК ищецът трябва да докаже правото на собственост върху имотите, за които иска да се признае правото му на възстановяване по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. В случая е представена само декларация за внасяне на земите в ТКЗС, която не доказва право на собственост, освен това от свидетелските показания не е установено наследниците на Г. О. да са поделили имотите, останали в наследство и не е установено А. К. да е отблъснал владението на останалите наследници и да е владял процесните имоти за себе си. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът на касатора за незаконосъобразност на извода на съда, че декларацията за членство в ТКЗС не доказва право на собственост в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Ищецът Й. А. О. е наследник по закон – син на А. Г. К., починал през 1993 г. В инвентарната книга на ТКЗС на името на А. Г. К. са записани ниви и ливади общо 15.7 дка. От името на неговите наследници не са заявявани земи за възстановяване по реда на чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ. При така установените обстоятелства се налага извода, че ищецът е доказал предпоставките на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание чл.281 ал.1 т. 3 ГПК като делото да се реши по същество като се признае правото на възстановяване на наследниците на А. Г. К., починал през 1993г. Заявяването на земи от името на бащата на А. К. е без правно значение за настоящото производство, защото при дублиране на земите, е налице спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който следва да бъде разрешен в отделно производство. Както е разяснено в ТР 2/1996 г. на ВС, ОСГК предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, когато правоимащите лица са пропуснали да заявят земите в сроковете по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ по административен ред. Със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската служба по земеделие и гори. В производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ съдът не действа като административен орган, възстановяващ собствеността, а само извършва преценка дали ищецът респективно неговият наследодател е бил собственик на земи по чл.10 ЗСПЗЗ към момента на обобществяването на земята, респективно отнемане на собствеността. Дали земята ще бъде възстановена реално /в стари възстановими или нови граници, определени с плана за земеразделяне/ или бившият собственик ще получи предвиденото ЗСПЗЗ обезщетение са въпроси от компетенността на органа на поземлената собственост – Общинската служба по земеделие и гори. Разноски на ищеца не следва да се присъждат на основание чл. 78 ал.2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г състав от 10.11.2008г. по гр.д.№ 3620/2007г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА по иска , предявен от Й. А. О. против Общинска служба по земеделие „П.” на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ на наследниците на А. Г. К. , починал на 13.12.1993г. правото на възстановяване на земеделски земи – ниви и ливади 15.7 дка в землището на [населено място] . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: