Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство


Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

София, 04, 02,. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Виолета Петрова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 888 /2012 г.:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

Образувано е по 1) молба на Л. И. К. с вх. № 2252 /04.09.2012 г. и по 2) молба на Е. Г. Б. с вх.№ 2254 /04.09.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 483 /06.06.2012 г. по гр.д. № 558 /2011 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 199 /26.03.2009 г. по гр.д. № 546 /2008 г. на Благоевградски окръжен съд.

Молителите твърдят, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, т.к. всеки от тях двамата е бил лишен от възможност да участва в делото – основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

Л. И. К. сочи като основания за отмяна на решението : че 1) за откритото съдебно заседание на 13.10.2011 г. страните по делото са призовани чрез публикация в ДВ бр.67 30.08.2011 г.,стр.61, като неправилно е посочено, че жалбата е срещу решението по гр.д. № 381 /2011 г. на ВКС, докато касационните жалби са срещу решение № 199 /26.03.2009 г. по гр.д. № 546 /2008 г. на Благоевградския окръжен съд и в публикацията името на молителя не е посочено между жалбоподателите; че в съдебното заседание на 13.10.2011 г., в което ход на делото не е даден, неправилно е прието, че 2) молителят е представляван от адв. Б., която не бил упълномощавал и че молителят неправилно е посочен като ответник, молителят не бил упълномощавал адвокат да го представлява по делото; че 2) за съдебното заседание, проведено на 01.12.2011 г., е призован с призовка, връчена на баща му на 24.10.2011 г., в която молителят неправилно е посочен като ответник по делото. Твърди, че неправилното му посочване в погрешно процесуално качество е в нарушение на чл.57 ГПК и се е отразило на правото му на защита по делото - в резултат на това той бил лишен от възможност да се яви лично в заседанието по това важно за него дело, за да бъде изслушан от съда, а не бил упълномощил адвокат да го представлява, бил упълномощил адв. М. К. единствено да приподпише касационната му жалба.

Е. Г. Б. сочи като основания за отмяна на решението : че 1) за откритото съдебно заседание на 13.10.2011 г. страните по делото са призовани чрез публикация в ДВ бр.67 30.08.2011 г.,стр.61, като неправилно е посочено, че жалбата е срещу решението по гр.д. № 381 /2011 г. на ВКС, докато касационните жалби са срещу решение № 199 /26.03.2009 г. по гр.д. № 546 /2008 г. на Благоевградския окръжен съд; че 2) в съдебното заседание на 13.10.2011 г., в което ход на делото не е даден, неправилно е прието, че молителят е представлявана от адв. Б., която не била упълномощавала; молителят не била упълномощавала адвокат да я представлява по делото; че 3) за съдебното заседание, проведено на 01.12.2011 г., е призована (редовно) с получена от нея призовка и е имала намерение да се яви лично, но в резултат на внезапно влошено здравословно състояние – херния, на същата дата постъпила по спешност сутринта за лечение и се оперирала в болница и поради това особено непредвидено състояние и по тази непреодолима причина не успяла да се яви в съдебното заседание, нито да упълномощи представител или да поиска отлагането му.

Насрещните страни Р. Д. Х., Й. Д. Б., К. Г. К., П. М. Я. и И. М. С. оспорват основанията за отмяна, твърдят, че в публикацията са посочени страните по делото, че в съдебното заседание на 13.10.2011 г. ход на делото не е даден и не е искана поправка на протокола, че в съдебното заседание на 01.12.2012 г. се явил лично съпругът на Б. – М. Б., който не уведомил съда и страните, че има пречка за разглеждане на делото, а изразил становище за даване ход на делото, че Б. не се е явявала и в предишните съдебни заседания по делото и че на 01.12.2011 г. не и е извършена операция и не е осъществила болничен престой от три дни, а представените за това документи са неистински – с невярно съдържание и не носят подписа на посочения в тях д-р. Н. Б., а на друго лице, а и медицинските документи са издадени от частно лечебно заведение и са частни документи, представени в незаверен препис.

В съдебно заседание процесуалните представители на насрещните страни заявяват, че не поддържат оспорването на подписите на молителите върху молбите за отмяна и не оспорват истинността на представените от Е. Б. документи.

Насрещните страни К. Г. К., Е. Г. К., М. Л. К., М. И. Б. и И. Л. К. не са дали отговор по молбата.

М. И. Б. (съпруг на Е. Б.) се явява в съдебно заседание и заявява пред съда, че е пътувал от Б. за София вечерта преди съдебното заседание на 01.12.2011 г., съпругата му (Е. Б.) е пътувала от Б. за София рано сутринта на 01.12.2011 г., той я е потърсил по телефона сутринта, но телефонът и бил изключен, свързал се с нея едва по обяд – след съдебното заседание.

Представена е нотариално заверена декларация от Л. К., че е подписал молбата за отмяна, а Е. Б. се явява лично в съдебно заседание на 23.01.2013 г., представени са от двамата пълномощни за процесуално представителство от адвокат Г., в които е посочен и номерът на делото (гр.д. № 888 /2012 г. на ВКС, г.к., І г.о.), в с.з. адв. Г. поддържа молбите, поради което съдът приема, че молбите за отмяна са подписани от двамата молители.

Настоящият състав намира, че молбите за отмяна са допустими – подадени са от страни по делото в срока по чл. 305,ал.1,т.5 ГПК от датата на постановяване на решението, държавната такса по молбата за отмяна е внесена.

По основателността на молбите:

Настоящият състав намира, че молбата на Л. И. К. за отмяна на решението е неоснователна по следните съображения:

За отмяната по чл.303,ал.1,т.5 ГПК е от значение участието на молителя в съдебно заседание, в което делото е разгледано.

В съдебното заседание на 13.10.2011 г. не е даден ход на делото (не са извършвани процесуални действия) именно поради извода на съда за нередовното призоваване на молителя Л. И. К. за това съдебно заседание (на 13.10.2011 г.), разглеждането на делото е отложено за 01.12.2011 г..

Делото е разгледано в с.з. на 01.12.2011 г.., за което молителят Л. К. е бил призован своевременно чрез призовка, поради което нередовното призоваване на молителя за съдебното заседание на 13.10.2011 г., доколкото не се твърди, че се е отразило и на редовността на призоваването на молителя за с.з. на 01.12.2011 г., не обосновава основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

Д. за неправилното посочване в съдържанието на призовката за 01.12.2011 г. на процесуалното качеството на Л. К. – „ответник” вместо „жалбоподател” („касатор”) е основателен, то представлява нарушение на чл.57,т.3 ГПК.

Но Л. К. не е представил доводи в подкрепа на твърдението си, че именно неправилно посоченото му процесуално качество, го е лишило от възможност да участва в делото – не твърди, че е бил ответник по друго дело на ВКС, което да не е било важно за него и е объркал по кое от двете е призовката, нито обосновава разбирането, че процесуалното качество „жалбоподател” („касатор”) изисква явяване пред Върховния касационен съд и различно процесуалното поведение, а процесуалното качество „ответник” не налага необходимост от такова.

Поради липсата на подобна обосновка и изтъкната причина, съдът намира, че посоченото в призовката процесуално качество не е лишило Л. К. от възможност да се яви в съдебното заседание на 01.12.2011 г. и че молбата му за отмяна е неоснователна.

Настоящият състав намира, че молбата на Е. Г. Б. за отмяна на решението е основателна по следните съображения:

На 13.10.2011 г. не е даден ход на делото поради извода на съда за нередовното призоваване на страна по него (Л. И. К.) и разглеждането му е отложено за 01.12.2011 г., и доколкото не се твърди, че нередовната процедура по призоваването за с.з. на 13.10.2011 г. се е отразило и на редовността на призоваването на молителя Е. Б. за с.з. на 01.12.2011 г., тя не представлява основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.

С молбата си за отмяна Е. Б. е представила Епикриза от Многопрофилна болница за активно лечение „Света Б.” л.38), видно от която тя е постъпила на лечение на 01.12.2011 г. (в деня на съдебното заседание) в 7. ч. 10 минути сутринта и е изписана на 03.12.2011 г.; , хоспитализирана е по спешност поради херниален дефект и болки и в деня на постъпването и е извършена оперативна интервенция на херния (посочени са медицински термини на латински език). Е. Б. е представила и медицинско направление с дата 30.08.2012 г., (л.37), издадено от същата болница, в което е отразено, че пациентката е оперирана по спешност на 01.12.2011 г. от херния. В проведеното съдебно заседание на 23.01.2013 г. по настоящото дело Е. Б. представи пред съда оригиналите на двата документа за сравнение с преписите, съдът сравни оригиналите с представените по делото заверени от Е. Б. преписи и установи, че преписите представляват фотокопия на оригиналите – идентичността на съдържанието на оригинали и преписи. В същото съдебно заседание процесуалните представители на насрещните страни заявиха, че не поддържат оспорването на истинността на тези документи. Настоящият състав намира, че от документите се установяват отразените и удостоверени в тях обстоятелства за спешното постъпване на Е. Б. в болница в 7. 10 ч. сутринта в деня на съдебното заседание на 01.12.2011 г. и оперирането и по спешност същия ден.

Настоящият състав намира, че Е. Б. не е имала процесуален представител по гр.д. № 558 /2011 г. на ВКС, І г.о.. В кориците на делото не се намира пълномощно за процесуално представителство. В кориците на гр.д. № 1572 /2009 г. на ВКС, І г.о. (решението по което е отменено) се съдържа пълномощно по образец от адвокатски кочан за процесуално представителство от Е. Б. и М. Б. на адв. Б. от 13.07.2009 г. (л.25), съдържащо клауза, че важи до приключване на всички съдебни инстанции, както и следващо пълномощно също по образец за процесуално представителство от Е. Б. и М. Б. на адв. Б. от 11.10.2010 г. (л.77), което съдържа упълномощаване единствено по гр.д. № 1572 /2009 г. на ВКС, І г.о. и в което са зачертани всички останали клаузи, включително тази за упълномощаване за извършване на процесуални действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. Настоящият състав намира, че по-късното по време пълномощно ограничава действието на по-ранното по време пълномощно и като извод, че адв. Б. не е била упълномощена от Е. Б. да я представлява по гр.д. № 558 /2011 г. на ВКС, І г.о.., както и че по това дело Е. Бистрина не е имала друг процесуален представител.

От изложеното следва крайния извод, че Е. Б. не е могла да се яви лично или чрез повереник в с.з. на 01.12.2011 г. поради изключително обстоятелство - внезапно влошаване на здравословното и състояние, което е било толкова значимо, че е довело до незабавното и постъпване в болница по-малко от два часа преди съдебното заседание и оперирането и по спешност същия ден, което представлява особено непредвидено обстоятелство, което Е. Б. не е могла да преодолее и то представлява основание по чл.303,ал.1,т.5,предл. трето ГПК за отмяна на решението..

След като молбата на Л. К. не се уважава, той няма право на разноски.

Той следва да заплати на молителите И. С. и Р. Х. направените от тях разноски за защита по молбата.. Разноските са в размер на по 1 500 лева за процесуално представителство от адвокати, видно от представените договори, в които е отразено уговарянето и плащането на разноските, но хонорарите са за защита срещу две молби за отмяна и в договорите не е уговорено разграничение, поради което съдът приема, че направените за защита по всяка една от молбите разноски са в размер на по 750 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на Л. К. адв. Г. възражение за прекомерност с правно основание чл.78,ал.5 ГПК, т.к. уговореното и полученото от самата адв. Г. възнаграждение за процесуално представителство на Е. Б. е в размер на 1 560 лева.

С оглед изхода от това производство, съдът намира че не следва да присъжда разноски на Е. Б., т.к. по искането и за разноски следва да се произнесе касационната инстанция с оглед изхода от касационното производство, с което ще разреши съществото на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Л. И. К. с вх. № 2252 /04.09.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 483 /06.06.2012 г. по гр.д. № 558 /2011 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 199 /26.03.2009 г. по гр.д. № 546 /2008 г. на Благоевградски окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.5,предл.1-во ГПК.

Осъжда Л. И. К. да заплати на Р. Д. Х. сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна.

Осъжда Л. И. К. да заплати на И. М. С. сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна.

По молба на Е. Г. Б. с вх.№ 2254 /04.09.2012 г. на основание чл.303,ал.1,т.5,предл.3-то ГПК ОТМЕНЯ изцяло влязлото в сила решение № 483 /06.06.2012 г. по гр.д. № 558 /2011 г. на ВКС, І г.о., с което е оставено в сила решение № 199 /26.03.2009 г. по гр.д. № 546 /2008 г. на Благоевградски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд, г.к..

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.