Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * дължимо обезщетение * реституция * възстановяване правото на собственост * противоконституционност


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 389
гр. София, 29.02.2012 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 1598/2010г
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., Б. Н. Б.,Д. Н. Б. , В. А.Ч. ,Г. Е. Н. ,Б. Р. Б. , В. Р. Б. и В. К. З. срещу решение №682 от 12.07.2010г по гр.дело № 2619/2009г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение №1744 от 21.04.2009г на Софийски районен съд са отхвърлени изцяло исковете на настоящите касатори на осн. чл. 59 ал.1 от ЗЗД

В хода на производствто пред настоящата инстанция са починали страните Г. Е. Н., оставил за свой наследник Б. Г. Е. Починал е Б. Р. Б., оставил за свои наследници по закон Л. М. Б. и М. Б. Б.. Починала е В. К. З. с наследник И. Д. З. .На основание чл. 227 от ГПК наследниците по закон са конституирани като касатори и ищци , всички представлявани от адв.Р. П. от САК, като с писмена молба са уточнени претенциите им ,включително предвид следващата се от наследяването по закон разделност, в случая по иска на Б. Р. Б.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно, незаконосъобразно и необоснованно във връзка с решаващия извод , че правото на собственост на ищците върху процесния имот не е възстановено по реституция , настъпила по силата на закона.

Ответникът в касационното производство Министерство на външните работи оспорва касационната жалба като изтъква ,че въззивното решение е правилно и съответстващо на мотивите на решение № 4 от 11.03.2008г на Конституционния съд . Имотът е придобил режим на публична собственост ,не са установени и предпоставките за реституция.Ищците не са доказали право на собственост за исковия период, не е доказана пряко упражняваната фактическа власт от бившето Б.,няма основание за иск по чл. 59 от ЗЗД поради субсидиарния му характер и с оглед режима , при който е стопанисван имота .Искът е предявен в завишен размер , който не е доказан . Съображения са развити в писмена защита от правния отдел на министерството .
С определение №849 от 28.06.2011г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решаващия въпрос за материалноправните последици от реституцията по чл. 2 ал.1 на ЗВСОНИ , за възстановяване правото на собственост по силата на закона при редакцията на нормата за периода от включване на ЗКПСННИ като реституционно основание , до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна с реш. № 4 от 11.03.1998 на Конституционния съд. Докато Софийски апелативен съд приема , че и за този период нормата не е произвела материално действие , съображения в противен смисъл са постановени в ТР № 1 по н.д. №3/1998г на ОСНК ,както и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение 122 от 30.06.2010г по гр.д. № 239/2009г ІІ г.о на ВКС .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о споделя като правилни съображенията в цитираната практика на Върховен касационен съд в полза на разрешението, съгласно което следва да бъде зачетен материалноправния ефект на реституцията по право. С нормата на §1 т.1б.”а” от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ (ДВ бр.107/1997г) приложното поле на реституцията по силата на закона се разширява , като към чл.2 ал.1 ЗВСОНИ се добавя като основание за връщане на имущество отнемането по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти от 1946г . Придобитите на горното основание вещни права се запазват, макар впоследствие да е приета нормата на чл.2 ал.1а (ЗИД ЗВСОНИ/ДВ бр.45 от 21.04.1998г ),което законодателно изменение е обусловено от постановеното в решение №4 от 11.03.1998г на КС. Решението на Конституционния съд няма обратно действие, което да заличи произведените материалноправни последици от прякото действие на законовата норма , до нейното прогласяване за противоконституционна.За да бъдат произведени самите последици в посочения период са от значение предпоставките на чл.2 ал.1 ЗВСОНИ, съгласно разясненията , дадени в ТР №1/1995 и ТР № 6/2006г ,ОСГК, а изменението по чл.2 ал.1а намира приложно поле при интерес извън имуществения . Като е основал решаващия си извод на противното тълкуване във връзка с материалния обхват на реституцията и е изтъкнал липсата на данни за проверка на присъдата по реда на чл.2 ал.1а ЗВСОНИ, въззивният Софийски апелативен съд е дал неправилно и несъответно на установената практика разрешение .

Предвид гореизложеното , касационната жалба е основателна по същество в основния си довод за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на обжалваното решение .Неправилно е прието в конкретния случай , че ефектът на реституцията по закон не е настъпил и че по делото не е проведено необходимото доказване на реституционното основание , поради липса на „достоверни доказателства” за правото на собственост на лицата , от които имотът е бил отнет по конфискационно дело № 18/1947г на СОС ,VІІ НК .Обратен на направения от въззивния съд извод налага безспорно установеното основание за завземане на имота, като собственост на посочените от ищците наследодатели. Въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и следва да бъде частично отменено само в една част .В останалата част решението е правилно като краен резултат , доколкото предявените искове след увеличението на размера им са частично основателни и доказани , при събраните по делото доказателства .
Съображенията за това са следните :
Исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД са основани на лишаване от ползване на материалните блага , свързани със собствеността , след като в полза на наследниците на К. Х.(К. Д. ) и Е. Ч. и по силата на чл. 2 ал.1 на ЗВСОНИ е реституиран недвижим имот, отнет с присъда по посочения конфискационен закон , предвид действието на нормата за периода от включване на ЗКПСННИ като реституционно основание,до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна с реш. № 4 от 11.03.1998 на Конституционния съд. Процесния имот , представляващ двуетажна вилна сграда с площ от 289 кв.м. ,заедно с дворно място с площ от 4.117 кв.м. и съставляваща парцели І,ІІ,ІІІ от кв.171 по плана София , кв. Б. ,м. Ширината –панорамен път ,завзет от държавата по А. № 1494/09.07.1952г , е бил деактуван като подлежащ на предаване в полза на наследниците със заповед на областния управител от 16.03.1998г .при същото описание ,като в действителност имота попада в кв.171а по кадастралния план. Видно от представените по делото писмени доказателства, представляващи актове във връзка със стопанисването и ползването на имота за специални държавни нужди ,за процесния период на исковата претенция ,т.е от 21.11.1997г (влизане в сила на реституционното основание )до 28.07.1999г , когато наследниците са въведени във владение от съдия- изпълнител, имотът е ползван от Б. към МВнР ,преобразувано в ИА „Дипломатически имоти в страната” с ПМС № 266/30.12.1999г - първоначално привлечен ответник и правоприемник по отношение на претендираното задължение . Понастоящем задължен , в случай на обогатяване без основание , е ответникът Министерство на външните работи, тъй като през 2001г е образувано Е. с държавно имущество от активите на А. , а конкретния пасив, свързан с вземането на ищците по настоящето дело , при липса на установено друго , е останал за сметка на ответното министерство. Не е спорна ,а от представените удостоверения за наследници се явява и установена легитимацията на ищците във връзка с принадлежността им към кръга наследници на лицата , от които имотът е бил завзет с присъдата . Съгласно прието заключение на вещото лице инж.П. , отнетия имот е идентифициран в кв.171а по РП от 1933г нанесен в кадастъра , идентичен с отредения за специални нужди на МВнР имот в кв.2 по плана на [населено място] .След одържавяването вилната сградата е претълпяла преустройства и дострояване , което обстоятелство няма отношение към предмета на настоящия спор ,обезщетение се претендира до обема на възстановеното по право и не се установява обстоятелство , препятстващо правното действие на реституцията.Това правно действие обема и задължението на държавата да отстъпи и предаде имота. Видно от представения протокол за въвод във владение на наследниците чрез съдия- изпълнител към СРС от 28.07.1999г ,както и протокол от 01.07.1998г за уреждане на отношенията с наемател на Б. , посочената структура е продължила да държи имота след реституирането му. Неоснователни са възраженията на ответника за недоказано правото на собственост към момента на отнемане на имота. По отношение на държавата, при реституция на отнет имот , е от значение тази установеност , която е обективирана в акта за отнемане и основанието за него. За част от имота е налице нот. акт .№115 томХVІІ д№3078/41, установяващ като придобивно основание покупко –продажба , при съставянето на същия акт ,останалата завзета част е описана като съседна , собственост на наследодателите Х. и Ч.,за което са налице данни и по кадастъра .При завземането е съставена и скица и опис ,имотът е идентифициран от приетата по делото техническа експертиза и съществува в размерите , в които е бил отчужден . Неоснователно е и възражението ,че подлежащ на реституция по ЗВСОНИ имот е придобил статут на публична държавна собственост, по силата на Закона за държавната собственост,с оглед ползването му за нужди на Б. преди възстановяването .За процесния период ищците са били лишени от ползите , които се следват според правата им на собственици. Държан е възстановен имот, без да е налице правно основание за това след влизане на реституционната норма. Изводът следва както от неоспоредите писмени доказателства , така и от показанията на св. Л. , доведена от ответника. Неоснователно е възражението ,че за исковия период ,след освобожданане на имота от представителството на чужда държава , в действителност не бил постъпвал наем в полза на ответника . С иска не се претендират получени граждански плодове на основание чл. 93 от ЗС, търси се имуществено изразняване поради лишаване от ползване . Бившата Б. е отдавала имота по наем , въпреки изричната покана не е заплащала на собствениците нито наемна цена ,нито обезщетение за процесния период, с което се е обогатила за тяхна сметка. Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание за ищците ,които са наследници по закон ,имуществено изравняване се дължи до размера на средномесечната цена на ползването на единица площ от застроената вилна сграда , гараж и дворно място ,съгласно заключението на в.л. Т. , което следва да бъде възприето. Съгласно неоспореното заключение следва да се приеме ,че обедняването за съсобствениците е до размера на общо 35 341 деноминирани лв. за исковия период ,за целия имот. Въпреки тази установеност, ищците са увеличили предявените частично искове десетократно спрямо първоначално заявеното , т.е исковете са предявени в пълен размер ,както следва : на М. Д. Г. за нейните 11/48 ид.ч. и 1/6 ид.част като наследник на починалия първоначален ищец Д. Д. , сумата 86341лв., на Б. Н. Б. за неговите 4/48 ид.ч сумата 18177лв, ,на Д. Н. Б. ,за неговите 4/48 ид.ч сумата 18177лв, на В. Атанасова Ч. сумата 13 632,80 лв за 3/48 ид.ч. , на Г. Е. Н. сумата 13 632,80 лв за 3/48 ид.ч., същият понастящем починал , оставил за наследник Б. Г. Е.. На Б. Р. Б. и В. Р. Б. искът е предявен за частта им от 3/48 ид.ч.или на всеки по 13 632,80 лв ,а след правоприемство по отношение правата на брат им ,ищеца Й. Брозинг , по 20 499,20 лв за всеки . Б. Р. Б. също е починал в хода на делото пред насотящата инстанция,оставил за свои наследници по закон Л. М. Б. и М. Б. Б. ,които са уточнили претенцията му – по 10 244190 лв за всеки от тях. От В. К. З. искът е за сумата 13 632,80 лв, за нейните 3/48ид.ч.в съсобствеността, които по правоприемство в процеса понастоящем претендира И. Д. З.. Съсобственикът А. Н. не е предявил иск за обезщетение за своята 1/16 ид.ч от имота .
При така заявените от ищците размери на претенцията, исковете са частично основателни . Дължимото от ответника имуществено изравняване е до размера на средномесечния пазарен наем на имота, който включва реституираното дворно място , вила и гараж и за посочения в исковата молба период е общо 35 341 деноминирани лева. Според установените права в съсобствеността ,на М. Д. Г. следва да се присъди сумата 13 989лв., на Б. Н. Б. сумата 2 945лв, ,на Д. Н. Б. сумата 2 945 лв, на В. Атанасова Ч. сумата 2 209 лв . , на Б. Г. Е. сумата 2 209 лв .На Л. М. Б. и М. Б. Б. ,наследили и поддържали в процеса предявеното по иска на Б. Р. Б. , по 1656,6 лева на всеки , на В. Р. Б. сумата 3 313 лв и на ищцата И. Д. З. , сумата 2 209 лв. До пълните предявени размери предявените искове следва да се отхвърлят. На касаторите следва да се присъдят разноски, за всички инстанции , съобразно уважената част от исковете им.Те са претендирани общо от ищите ,както се установява и да са направени при внасяне на държавната такса,депозити за вищи лица и възнаграждение за защита . Съобразно отхвърлената част от претенцията се дължат разноски на ответника. За настоящата инстанция ответното министерство не е поискало определяне на разноски за защита Разноски от ответника са установени и поискани в инстанционното производство.След компенсация ,ответникът остава да дължи 2034 лв разноски ,които следва да се присъдят съобразно постановения с настоящето решение окончателен изход на делото .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №682 от 12.07.2010г по гр.дело № 2619/2009г. на Софийски апелативен съд в частта , с която са отхвърлени предявените срещу Министерство на външните работи на РБ искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД на М. Д. Г. до размера на сумата 13 989лв ,на Б. Н. Б. до размера на сумата 2945лв ,на Д. Н. Б. до размера на сумата 2945лв, на В. А. Ч. до размера на сумата 2209лв , на Г. Е. Н. до размера на сумата 2209 лв , на Б. Р. Б. до размера на сумата 3313,20 лв ,на В. Р. Б. до размера на сумата 3 313,20 лв и В. К. З. до размера на сумата 2209 лв, ,както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда Министерство на външните работи на РБ , гр. София, [улица] , да заплати на М. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата 13 989лв. ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане , на Б. Н. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 2 945лв, ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане ,на Д. Н. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 2 945 лв , ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане на В. А. Ч. ЕГН [ЕГН] сумата 2 209 лв, ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане на Б. Г. Е. ЕГН [ЕГН] сумата 2 209 лв , ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане на Л. М. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 1656,60 лева , ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане , на М. Б. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 1656,60 лева , ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане на В. Р. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 3 313 лв ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане и на И. Д. З. ЕГН [ЕГН] , сумата 2 209 лв ведно със законната лихва върху тази сума , считано 08.11.1999г до окончателно изплащане , всички представлявани от адв. Р. П. със съдебен адрес [населено място] [улица], , на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД и поради лишаване от ползите , следващи се от собствеността върху имот представляващ двуетажна вилна сграда с площ от 289 кв.м. ,заедно с дворно място с площ от 4.117 кв.м. ,съставляващо бивши парцели І,ІІ,ІІІ от кв.171а по плана София,кв. Б. ,м. „Ширината” – Панорамен път , за периода от 21.11.1997г до 28.07.1999г .
Оставя в сила решение №682 от 12.07.2010г по гр.дело № 2619/2009г. на Софийски апелативен съд в останалата част .
Осъжда Министерство на външните работи на РБ , гр. София, [улица] , да заплати на М. Д. Г. ,Б. Н. Б. ,Д. Н. Б. , В. А. Ч. , Б. Г. Е. , Л. М. Б. , М. Б. Б. , В. Р. Б. и И. Д. З. всички представлявани от адв. Р. П. със съдебен адрес [населено място] [улица], общо 2034 лева разноски за всички инстнации.
Решението е окончателно .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: