5 Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 08 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2962/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Ш. Б. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 235/2011 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. В искането за възобновяване се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, а „присъдата е завишена”. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт, като не е конкретизирано какви да бъдат последиците от тази отмяна. В съдебното заседание осъденият Ш. С. се явява лично, редовно призован. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа становище за основателност на искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 608/14.07.2011г., постановена по НОХД № 634/2011 г. от Районен съд – Силистра, подсъдимият Ш. С. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4, във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 29, ал.1 б. „б” и чл. 18 от НК. На основание чл. 373, ал.2, във вр. с чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия С. е постановено въззивното решение № 64/18.10.2011 г. по ВНОХД № 235/2011 г. по описа на Окръжен съд – Силистра и с него присъдата е потвърдена. І. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо и основателно. Основните възражения, изводими от саморъчно изготвеното искане за възобновяване, се свеждат до ограничаване правото на защита на осъденото лице, изразило се в неучастието му във въззивното производство, както и че последното е проведено без участието на защитник; оспорват се изводите на съдебните инстанции, квалифицирали деятелността му като кражба; излагат се съображения, имащи отношение към екстрадирането му от Р Германия на основание европейска заповед за арест, които са били предмет обаче на разглеждане в производството по чл. 423 от НПК, приключило с възобновяване на делото – решение № 297/16.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1661/2011 г., II н.о. В разглеждането на делото пред първата инстанция осъденият С. е бил защитаван от упълномощен от него адвокат. След образуване на въззивното производство същият адвокат с нарочна молба до съда от 12.09.2011 г., позовавайки се на чл. 35 от ЗА, е заявил становище, че не желае да представлява осъдения С.. Данните по делото установяват още, че осъденият С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” (виж цитираното решение на ВКС и определението на районния съд по чл. 309 от НПК). За съдебното заседание пред въззивната инстанция той е бил призован чрез администрацията на затвора – [населено място]. В призовката, подписана от осъдения С., има уведомление, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително, но липсва отбелязване на негово изявление в тази насока, за което свидетелства приложената призовка и съпроводителното писмо № 78/08.08.2011 г., удостоверяващо самото й връчване, както и че лицето ще бъде доведено на съответната дата (л. 9 и л. 10 от въззивното дело). В съдебното заседание, проведено на 15.09.2011 г., съдът е приел, че осъденият е редовно призован, но не се е явил, докладвал е молбата на защитника, който също не се е явил и е счел, че няма процесуална пречка за даване ход на делото (протокол, л. 16 от досието на въззивното производство). Делото е разгледано по същество в отсъствие на осъдения С. и на защитник и е финализирано с постановяване на атакувания съдебен акт. Прегледът, направен до тук, ясно очертава, че при въззивното разглеждане на делото съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 96, ал.1, т. 6 от НПК и чл. 329 от НПК, ограничаващи правото на защита на осъдения С.. Фактът, че осъденият С. е бил с посочената мярка за неотклонение е налагало задължително участие на защитник, така както предвижда разпоредбата на чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК. В хипотезите на задължителна защита, каквато е и настоящата, съдът е длъжен да осигури на обвиненото лице възможност да бъде представляван от адвокат по свой избор, респективно по назначение. Въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалните разпоредби на чл. 15 и чл. 55 от НПК, предвиждащи правото на адвокатска защита, съответно осигуряване и обезпечаване на неговото ефективно упражняване, като по този начин е накърнил законните интереси на осъдения С.. На следващо място, макар посоченото в предходния параграф да е достатъчно за отмяна решението, неоснователно и в нарушение на чл. 329 от НПК съдът е дал ход на делото и в отсъствие на осъдения С.. Вярно е, че разпоредбата на чл. 329, ал.2 от НПК предвижда възможността делото да бъде разгледано и в отсъствие на подсъдимия, след редовното му призоваване и без посочване на уважителни причини за неявяване. Тоест, предполага се, нежелание от негова страна да вземе участие във въззивното производство. В случаите, когато лицето е задържано (дали по повод мярка за неотклонение или за изпълнение на наказание лишаване от свобода), обстоятелството, че подсъдимият е редовно призован все още не означава, че с неявяването си демонстрира нежелание за участие в съдебното производство. Задържаните лица са ограничени в свободата на придвижването си, като, независимо от връчването на призовката по реда на чл. 178, ал.6 от НПК, отсъствието може да се дължи и на недовеждането им от съответните органи. Процесуалните книжа, приложени към делото, не водят до убедителен извод, че осъденото лице е изразило изрично нежелание да участва във въззивното производство (виж, посочените по –горе данни). Затова въззивната инстанция не е имала основание да приеме, че с неявяването си подсъдимият недвусмислено е изразил отказа си от лично участие в производството пред тази инстанция. Обсъжданите процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК, като отстраняването им изисква отмяна на решението и ново разглеждане на делото в инстанцията, допуснала същите. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 64/18.10.2011 г., постановено по ВНОХД № 235/2011 г. от Окръжния съд – Силистра. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.