Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 16 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври 2014 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова........................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..................................... .. Антоанета Данова ..................................... при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев.............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров......................... КНОХД № .. 1202 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по чл. 346, т. 1 от НПК по подадена касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия К. И. И. срещу въззивна присъда № 30 от 19.06.2014 г. на Апелативен съд – гр. София по ВНОХД № 146/2014 г., с която е отменена присъда № 365 от 29.11.2013 г., постановена от Софийски градски съд по НОХД № 1404/2012 г., в частта, в която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и е бил оправдан, като вместо това подсъдимият е признат за виновен. С подадената касационна жалба се иска отмяна на постановената осъдителна присъда на Апелативен съд – гр. София и оправдаване на подсъдимия. В подадената в срок касационна жалба са развити доводи, относими към касационнoтo основаниe по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, които са довели, според подсъдимия и неговия защитник, до постановяване на неправилна и незаконосъобразна въззивна присъда. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата и моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена като представя писмена защита, която преповтаря съдържанието на жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 365 от 29.11.2013 г., постановена по НОХД № 1404/2012 г. на Софийски градски съд, подсъдимият К. И. И., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН], е признат за невиновен в това, че на 10.05.2011 г., около 05:30 ч., в [населено място], [улица], повредил противозаконно чужда движима вещ – ключалка на предна лява врата на л.а. „марка” с ДК [рег.номер на МПС] , като общата стойност на причинените щети възлиза на сумата от 281.60 лв. и за това, че на същата дата около 05:35 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]причинил, като бутнал с тялото си М. Т. Т., който паднал на земята, средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено счупване на втора метакарпална (предкиткова) кост на дясната ръка на Т., довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, на полицейски орган – М. Т. Т., изпълняващ длъжността главен полицай във втори взвод, група „Опазване на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при 04 РУП СДВР, при изпълнение на службата му по охрана и опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С присъда № 30 от 19.06.2014 г. по ВНОХД № 146/2014 г. на Апелативен съд – гр. София е отменена присъда № 365 от 29.11.2013 г., постановена от Софийски градски съд по НОХД № 1404/2012 г., в частта в която е поддържан в съдебно заседание въззивния протест и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.05.2011 г., около 05:30 ч., в [населено място], [улица], повредил противозаконно чужда движима вещ – ключалка на предна лява врата на л.а. „марка" с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 130 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на „пробация”, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го оправдава за разликата в предмета на престъпление – до 281.60 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Установената фактическа обстановка и нейната правна оценка по делото от страна на инстанционните съдилища е различна. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 216, ал. 1, пр. 2, а въззивният съд е приел, че е налице осъществен състав от подсъдимия К. И. И. на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Мотивите към присъдата на въззивната инстанция относно извършването на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК от подсъдимия се споделят изцяло от настоящия съд. Въззивната инстанция с дължимото внимание е обсъдила събраните доказателствени източници и аргументирано е изложила съображения за приетите доказателства. Съпоставила е показанията на разпитаните по делото свидетели Т., С., Р., Х., Д., които правилно е приела, че следва да бъдат ценени при установяване на фактическата обстановка по делото, поради тяхната еднопосочност и непротиворечивост и не е намерила основание да приеме, че показанията на тази група свидетели е дискредитирана от друга група доказателствени източници, а именно – обясненията на подсъдимия И., липсата на годни дактилоскопни следи по отвертката, неизвършването на одорологична експертиза, както и от обстоятелството, че свидетелят П. не е посочил като автор на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК подсъдимия при проведеното разпознаване. Показанията на свидетеля П. са били обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Въззивната инстанция в мотивите към своята присъда правилно е отбелязала, че неточностите в свидетелските показания на П. относно носения от извършителя предмет, цвета на връхната дреха на извършителя и марката на автомобила – обект на посегателството се дължат на обективна невъзможност за възприемане на подробности за кратко време и от разстояние, но не могат да бъдат основание за компрометиране на цялостната доказателствена съвкупност. Също така, липсата на възможност у свидетеля П. да възприеме всички детайли от случилото се и да запомни лицето на извършителя са довели до това, че при проведеното разпознаване П. не е посочил подсъдимия като извършител на деянието. Този изолиран факт, обаче, не може да служи като оправдателна защитна теза. Въззивната инстанция е обсъдила подробно, на стр. 8 – 9 от мотивите си, въпроса за средството, с което подсъдимия е повредил вратата и правилно е приела, че по делото са налице убедителни доказателства за това, стигайки до единствения логически възможен извод. Отвертката е тази, която подсъдимият е използвал и е държал в ръцете си при задържането си, тя е идентична с описаната в протокола за личен обиск и протокола за доброволно предаване и е била обект на изследване в трасологичната експертиза. Събраните доказателства установяват безспорно, че предадената отвертка е средството, което е било използвано за повреждането на ключалката на автомобила и този факт прави налична връзката между подсъдимия като извършител и престъплението. До този закономерен извод е стигнал и въззивният съд (стр. 12 от мотивите). Заключението от трасологичната експертиза е, че по декоративната капачка с отвор в средата има обемни и статични трасологични следи, които не са годни за идентификация на следообрзуващата повърхност, но върху металното парче със сив цвят и с неправилна форма има динамични трасологични следи, образувани от плосък, твърд предмет, които са годни за идентификация и те са образувани от работната повърхност на отвертката. От заключението на извършената дактилоскопна експертиза на отвертката става ясно, че не са проявени годни за идентификация дактилоскопни следи, но това обстоятелство, изтъкнато от защитата на подсъдимия, не може да се интерпретира в противовес на останалата доказателствена съвкупност, още повече, че това обстоятелство е обсъдено и взето предвид от въззивния съд при постановяване на осъдителната въззивна присъда. Доводът на защитата, необсъден самостоятелно от долните две инстанции, че е било необходимо да бъде извършено одорологично изследване и да бъдат иззети одорологични следи от отвертката и ключалката, следва да бъде отхвърлен като неоснователен от настоящата инстанция. Първо, касационната инстанция е имала повод да отрази в поредица от решения, че това изследване не може да бъде възприето и ценено от съда като експертиза, заключението от която да се ползва с доказателствена сила, предвид невъзможността да бъдат проверени резултатите му. Второ, одорологичното изследване може да бъде използвано от разследващите органи, но това е само една възможност при провеждане на разследването единствено като оперативната информация при изграждането на различни версии и индиция за съществуващи други доказателства, които могат да бъдат ползвани в рамките на наказателното производство. Следователно, неизвършването на такова изследване не може да се интерпретира като недоказаност на авторството на деянието. Въззивният съд не само е възпроизвел приетата от него и различаваща се от установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В съответствие с правомощията си, като инстанция по същество, е провел въззивно съдебно следствие, направил е самостоятелен анализ на всички събрани по предвидения процесуален ред доказателствени източници, извършил е цялостна преценка на доказателствената съвкупност, изложил е съображения какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали, поради което и изводите му са основани в съответствие с процесуалните изисквания за обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото. Правилният доказателствен анализ е позволил по ясен и категоричен начин да бъдат изведени фактите, описващи престъпното поведение. Поведението на подсъдимия правилно е било квалифицирано като престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. С действията си подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ. Материалният закон е приложен правилно от контролираната въззивна инстанция, съгласно повдигнатото обвинение. На базата на безспорно установените фактически обстоятелства, въззивната съдебна инстанция правилно е достигнала до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Не е налице соченото от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на осъдителната присъда на въззивния съд. Като правилна и законосъобразна тя следва да бъде оставена в сила. Водим от посоченото, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 30 от 19.06.2014 г. на Апелативен съд – гр. София по ВНОХД № 146/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ........................................................