Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 312   София,  08 октомври  2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети юни ………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов ..............................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 274 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно – апелативна прокуратура против решение № 25 от 24.03.09 год. по ВНОХД № 25/09 год. на Военно – апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 106 от 20.01.09 год. по НОХД № 106/08 год. на Варненския военен съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Иска се да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание от ВКП. Подсъдимите и тяхната защита не се явяват в съдебно заседание и не са подали възражения по реда на чл. 351, ал.3 НПК. Върховния касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, сочените с него доводи и направено искане, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите Н. Н. , Р. Ц. и Н. Р. са признати за невинни в това, на 09.08.02 год. в гр. С. като длъжностни лица, в кръга на службата си, съставяйки официален документ, да са удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, поради което са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 311, ал.1 НК. Съдът е мотивирал решението си с приетите по делото и неоспорени от страните фактически обстоятелства и разпоредбата на чл. 311 НК, според която престъпление по този текст от закона е налице, когато длъжностното лице в кръга на службата си състави истински официален удостоверителен документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не отговарят на обективната истина. В мотивите е отразил, че обвинението е посочило като невярно обстоятелство, че броя на местата в превозното средство е 18+1, но по делото безспорно е доказано, че на техническия преглед е представено именно превозно средство с брой на местата 18+1 и обстоятелствата, отразени в двата документа, не са неверни, а съответствуват на действителното положение. Посочил е, че извършвайки регистрацията на процесното МПС без изискуемия се документ за промяна на категорията му, по един или друг начин са нарушили служебните си задължения и биха могли да понесат дисциплинарна, административна или дори евентуално наказателна отговорност, но по съвсем различни текстове от закона, но не може да им бъде вменена отговорност по предявеното обвинение по чл. 311, ал.1 НК, тъй като не е реализиран състава на това престъпление. Съдебният акт е протестиран, като на осн. чл. 334, т.2 и чл. 336, ал.1, т.2 НПК е предложено оправдателната присъда да се отмени и се постанови нова, с която тримата подсъдими да бъдат осъдени по първоначалното обвинение. Без да е поискано провеждане на въззивно съдебно следствие, в което да се повдигне ново обвинение по чл. 387, ал.1 НК, едва в пледоарията прокурорът алтернативно е поискал от въззивния съд подсъдимите да бъдат осъдени по този текст или присъдата да се отмени и делото да се върне на прокуратурата за повдигане на нови обвинения по чл. 387, ал.1 НК. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като е посочил основанията, поради което не е приел доводите, изложени в протеста във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 311, ал.1 НК, както и тези насочени към престъпление по чл. 387, ал.1 НК, които надхвърлят съответствието на подадения протест. Законосъобразно е приел, че наказателната отговорност на тримата подсъдими не може да бъде ангажирана за извършено документно престъпление по чл. 311, ал.1 НК, както и за извършено такова по чл. 387, ал.1 НК във връзка с длъжностното им качество на служители по трудово правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 169, ал.1 ЗМВР. Решението е съобразено със закона и тълкувателната практика на ВКС, изразена в т.12 от ППВС № 3 от 23.03.82 год. от материална гледна точка и ТР № 2/07.10.02 год. т.1 на ОСНК от процесуална такава. Военно-апелативният съд не е имал правомощията да постанови нова осъдителна присъда по чл. 311, ал.1 НК, поради несъставомерност на деянието по този текст във връзка с повдигнатото обвинение, да осъди тримата подсъдими по чл. 387, ал.1 НК поради липсата на съответен протест и изменение на обвинението във връзка с елементите на това престъпление, различни от тези по чл. 311, ал.1 НК/от процесуална гледна точка/ и длъжностното им качество на служители по трудово правоотношение /от материална такава/. В тази насока законосъобразно оправдателната присъда е потвърдена. С протеста пред настоящата инстанция се излагат доводи, че като длъжностни лица по трудово правоотношение по смисъла на чл. 93, т.1 НК тримата подсъдими са извършили от обективна и субективна с. престъпление по чл. 282, ал.1 НК. Те обосновават искането решението на въззивния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се отстранят нарушенията на материалния закон, без да се сочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото. Във връзка с повдигнатото спрямо тримата подсъдими обвинение, постановената спрямо тях законосъобразна оправдателна присъда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 331, ал.1 НК, липсата на съответен протест пред въззивната инстанция, разликата в обстоятелствената част на обвиненията по чл. 331, ал.1, чл. 387, ал.1 и чл. 282, ал.1 НК и т.1 от ТР № 2/07.10.02 год. на ОСНК, не може да бъде реализирано правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал.1, т.4 НПК, вр. ал.3, т.3 НПК, тъй като при постановяване на оправдателната присъда, съответно на въззивното решение, не е нарушен материалния закон. При тези съображения подаденият касационен протест е неоснователен. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 24.03.09 год., постановено по ВНОХД № 25/09 год. по описа на Военно-апелативния съд. Решението е не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................