Р Е Ш Е Н И Е                                                                         N 138 гр. София ,04.05.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно  заседание на седемнадесети февруари    през две хиляди и десета  година в състав                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА            ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                    при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова   гр. дело N 265 / 2009 г. по описа на Първо  гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. С. К. и М. С. Р. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 614 от 26.11.2008г. по гр.д. № 680/2008г. Ответницата Р. М. Т. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение по чл.288 ГПК касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса разпореждането с обект в сграда на етажна собственост включва ли и принадлежащите му общи части на основание чл.98 ЗС . С оглед задължителните разяснения на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК следва да се преквалифицира основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 15 от 27.03.2008г. по гр.д. № 331/2007г. , с което е отхвърлен установителния иск за собственост на 38/295 ид.ч. от УПИ * кв.42 по плана на гр. Е.. По делото е установено и е прието от въззивния съд от фактическа страна, на ищците С. С. К. и М. С. Р. е възстановено правото на собственост по реда на ЗВСМРСА на магазин /дюкян/ на първия етаж в жилищната сграда на ул. „И” № 7 в гр. Е., продаден по реда на ПМС 60/1975г. през 1985г. на Общински народен съвет гр. Е. с договор а ответницата Р. М. Т. е закупила от О. гр. Е. с писмен договор от 30.11.1998г. едно дюкянско помещение от първия етаж и две изби и жилищният етаж, както и цялото дворно място – парцел **** кв.42. Спорен по делото е въпроса реституирана ли е на ищците и идеална част от дворното място. Въззивният съд е приел, че по реда на ПМС са могли да бъдат изкупувани само магазини, без дворни места, следователно и реституцията може да настъпи само за тези обекти и поради това ищците не притежават идеална част от мястото. Становището на въззивния съд, че при продажбата е прехвърлен само дюкяна, без дворното място противоречи на практиката на ВКС във връзка с правният статут на общите части на сгради в режим на етажна собственост. С решение на ОСГК на ВС № 154 по гр. д. № 131/64 г., е прието, че когато етажният собственик прехвърли на трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател и върху съответните общите части, макар това да не е упоменато в нотариалния акт. Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище, защото общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни обекти. Те са тяхна принадлежност и по правилото на чл.98 ЗС следват главната вещ. С оглед разрешението на въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд , че след като в ПМС 60/1975г. за изброени изрично обектите на изкупуване - магазини, работилници, складове и ателиета, то продажбата им във всички случаи изключва и земята, върху която са изградени е незаконосъобразен. Както вече се посочи прехвърлянето на обект в етажна собственост включва и общите части от сградата в това число и земята и без изрично да е посочено в договора. Правилото на чл.98 ЗС няма да намери приложение само когато етажната собственост е учредена в сграда, която е суперфициарна собственост по чл.63 ЗС. Съгласно чл.1 от ЗВСМРСА правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените по реда на ПМС № 60 от 1975 г. обекти се възстановява, ако в срок до 1 година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми. Следователно реституцията настъпва по силата на закона с възстановяване на получената сума при продажбата. Отписването на имота от книгите за държавна собственост е административна дейност без вещноправни последици, тъй като те имат само регистриращо значение. Ето защо отговорът на въпроса какъв е обемът на реституираните права на ищците изисква да се установи какъв статутът на сградата към момента на продажбата на магазина. От императивния характер на разпоредбите на чл.38 и 98 ЗС следва, че съдът е бил длъжен да прояви активност при изясняване на делото от фактическа страна като след отделяне на спорното от безспорното на страните по реда на чл.109 ал.1 ГПК /отм./ разпредели доказателствената тежест между тях като укаже на ищците, които твърдят, че притежават идеални части от мястото да представят доказателствата, с които са се легитимирали като собственици при продажбата , за да се установи кога е възникнала етажната собственост и дали тя включва и мястото. Необходимо е било също така да се изчисли по правилото на чл.40 ЗС чрез изслушване на вещо лице обема на припадащите се общи части към всеки от самостоятелните обекти в етажаната собственост. Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са основание съгласно чл. 281 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане поради необходимостта за събиране на нови доказателства. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 614 от 26.11.2008г. по гр.д. № 680/2008г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: