Р Е Ш Е Н И Е № 24 Гр.София, 25.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 672/ 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.128/10 г.по описа на РС-Пазарджик /ПзРС/, В.Н.О.Х.Д.539/10 г.по описа на ОС-Пазарджик /ПзОС/ П. Ц. К., за възобновяване на посочените наказателни производства. Претендират се нарушения на материалния и процесуалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание- касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК. На основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК се моли наказателното производство да бъде възобновено, да се отмени присъдата на първостепенния съд /очевидно и след отмяна на решението на въззивния съд/ и делото да се върне делото за ново разглеждане на досъдебното производство; или след възобновяване, да се намали размерът на наложеното на К. наказание с приложение разпоредбата на чл.66 НК. Настоява се и за намаляване на гражданския иск. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява, редовно призован. Неговият защитник поддържа искането с визираните в него доводи. Представя и допълнително изложение, в което набляга на невъзведено в самото искане възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при конституирането на акцесорна страна- частен обвинител и граждански ищец. Представителят на ВКП намира,че искането е основателно що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. А относно направеното възражение за нарушение на материалния закон с прилагане разпоредбата на чл.149 НК, а не чл.157 НК, счита, че макар същото да е състоятелно, недъгът е неотстраним. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява, нито пък се явява неговият особен представител, както и не заявяват мнение по искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Решението на ПзОС е постановено на 11.11.10 г. и тогава присъдата е влязла в сила. Искането за възобновяване е с дата 22.11.10 г. и е депозирано в шестмесечния визиран в закона срок. Ето защо следва да се приеме, че искането за възобновяване е допустимо. По същество погледнато, то е отчасти основателно. ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ: В искането са изложени няколко процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото пред първостепенния съд, които са били предмет на обсъждане пред ПзОС и по които той е изтъкнал пространна обосновка. Повтарянето на същите доводи в искането за възобновяване не е белязано с нова аргументация, нито със съществено противостояща на възприетите от второстепенния съдебен състав тези. Единственото охарактеризиране на мотивите на ПзОС е, че те са неоснователни, без да бъде обяснено защо. Няма и аргументация, ако бъде прието, че посочените нарушения са допуснати и не са отстранени, доколко всички те са съществени в процедурен план и доколко същностно са повлияли върху ограничаване на процесуалното участие на подсъдимия и неговата защита в процеса, за да се стъпи на плоскост на касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Първо, на стр.13 от мотивите към решението на ПзОС, първи абзац, е взето отношение за липса на накърнено право на защита на подсъдимия, изразяващо се в разлика между постановлението за привличането му в качеството на обвиняем и относно описанието на блудствените действия и употребата на сила в обстоятелствената част на обвинителния акт. Казаното е състоятелно. Видно от приложеното на л.62 от ДП постановление за привличане в качеството на обвиняем на К., употребата на сила е вменена чрез хващане ръцете и главата на пострадалото момче и приближаване към половия член на мъжа, а самите действия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление- чрез поставяне на половия член в ръцете и устата на малолетното дете. Този кратък изказ е разширен в обстоятел-ствената част на обвинителния акт, доколкото става дума за пресъздаване на цялостно разказана случка, без да е променено естеството на поведението на подсъдимия. Второ, на л.13 от мотивите на ПзОС, втори абзац има налична мотивация защо осъществяваните по време на огледа приети като процесуално-следствени действия “претърсване и изземване” са годни да бъдат ценени с оглед иззетите веществени доказателства. Поначало по време на огледа се търсят следи от престъплението и други данни за изясняване на обективната истина /чл.155 НПК/. Затова за тях не е необходимо нито съдебно разрешение, нито последващо одобрение. Няма пречка по време на провеждане на огледа да се пристъпи и към осъществяване на друго процесуално-следствено действие, каквито са претърсването и изземването, когато иде реч за закрити помещения. В тези случаи или трябва да има предварително съдебно разрешение, или да се иска одобрение от съдия в законовия двадесет и четиричасов срок от приключване на действието. И това е така, тъй като се посяга върху личната сфера на индивида и/или ползувано от него закрито помещение. По материалите по делото, обсъдени от въззивния съд, е видно, че искането за одобрение е постъпило в цитирания срок, независимо че самият съдебен акт е постановен извън този срок. Органът на досъдебното производство е извършил дължимите от него действия по закон и не може да носи отговорност за поведението на съдебния орган, поради което и реализираните от него процесуално-следствени действия да бъдат изключени. Трето, на л.12 от мотивите на ПзОС, трети абзац отгоре надолу, е отговорено защо не е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е изяснено дали Д. инспекторите, пред които са разпитани двама малолетни свидетели, са педагози. Вярно е, че за екипа на пазарджишкия съд може да е ноторно, че процесните лица са педагози, както е отразено в решението, но извън този район казаното не е известно. Точно затова процесуалният закон е поставил изискване, без значение къде в границите на страната се разглежда едно наказателно производство, съгласно чл.140,ал.1 НПК малолетният свидетел да се разпитва пред педагог или психолог, като качеството на последния следва да се уточнява. В този смисъл възражението по искането е основателно на формално основание. Същевременно, съгласно чл.26,ал.2 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, завеждащите детска педагогическа стая инспектори са лица с висше педагогическо образование. Следователно може да се счита, че процесните ИДПС отговарят на заложеното в чл.140,ал.1 НПК правило, доколкото отговарят на посочените общи професионални изисквания за заемане на съответната длъжност. Четвърто, на л.12 от мотивите на второстепенния съд, на гърба, втори абзац отгоре надолу, е даден отговор на въздигнатото и пред ВКС /без различни от изложените пред ПзОС аргументи/ възражение, за непрочитане на две от експертните заключения в открито съдебно заседание пред първо-инстанционния съд и въпреки това- тяхно приемане. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира с позицията на долустоящия съд, че макар и в действителност ПзРС да не се е съобразил пунктуално с повелите на разпоредбата на чл.282,ал.1 НПК, допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, накърняващи правото на защита на осъдения. Казаното е така, от една страна предвид неговото запознаване с изготвените още в хода на досъдебното производство експертни заключения, по време на предявяване на следствените материали, а от друга- предвид устните разяснения в открито съдебно заседание, дадени от самите експерти, депозирали експертните заключения. Пето, прави се възражение,че по време на съпоставяне на лица в очна ставка, каквато в случая е проведена между пострадалия и подсъдимия пред първостепенния съд, са предявявани веществени доказателства. Очевидно се намеква,че това е недопустимо. Очната ставка е способ на доказване със заложени в него правила по силата на чл.143 НПК и се реализира чрез разпит на лица, в чиито показания или обяснения /ако са обвиняеми/ се наблюдават съществени противоречия. Липсва забрана в хода на провеждане на това процесуално-следствено действие да не се предявяват веществени доказателства, които могат да подпомагат лицата при осъществяване на същото. Казаното е резонно, с оглед стремежа за максимално изясняване на обективната истина, установима в едно наказателно производство. Шесто, в съдебно заседание на 19.04.10 г. първостепенният съд е приел назначена от него и приложена в писмен вид на л.62 от съд.д. медицинска експертиза за актуалното здравословно състояние на подсъдимия. Констатирано е, че той страда от чернодробна цироза, която е необратимо и нелечимо заболяване, че му е необходим специален хранителен режим и че при затворнически условия би се влошило състоянието му поради невъзможност да се спазват лекарствените назначения по съблюдаване на определен здравословен режим. При устните разяснения експертът, който не е андролог или сексолог, е заявил и че осъденият има атрофия на тестисите, не се произвеждат мъжки хормони тестостерон, което води и до промяна на личността чрез придобиване на женственост. Според възражение по искането за възобновяване на производството, третирано и пред второстепенния съдебен състав, първостепенният съд е бил задължен сам да назначи експертиза, изпълнима от вещо лице-сексолог, която да даде ясен отговор на този въпрос, тъй като става дума за обвинение по раздел VІІІ-разврат. Прави впечатление, че никоя от страните не е отправила подобно процесуално искане пред ПзОС, а очевидно и той не е счел за нужно да изследва обсъжданите обстоятелства. Това е негово суверенно право, предвид предмета на доказване и факторите, които е счел, че трябва да бъдат обследвани по него. Изтъкнатият упрек е некоректен, на първо място защото на ПзРС се вменява нарушение на чл.13,ал.1 НПК, без да е налице каквато и да е генерирана активност от заинтересованите страни, а на второ- заради позоваването на деяние от раздел Разврат като обвинение, без да се държи сметка за неговите конкретни фактологически специфики, водещи до съответен правен извод. В подкрепа на казаното ще бъдат изложени мотиви по-надолу в настоящото решение. С., има налично оплакване, че втората инстанция също не е назначила експертно изследване на лекар-сексолог, въпреки мотивирано искане, направено по жалбата на подсъдимия пред нея. Това, наред с недопускане на поемните лица по протокола за оглед на местопроизшествие да свидетелствуват, се отчита като съществено нарушение правото на защита на осъдения. Видно от допълнителното писмено изложение към жалбата до ПзОС, приложено на л.22 и сл. от второинстанционното съдебно дело, съображенията по което в изключителна степен са буквално възпроизведени по искането за възобновяване на наказателното производство, се иска назначаване на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице-сексолог, във връзка с наличието на мъжки полови хормони у осъдения и възможността за достигане до ерекция, както е описано в обвинителния акт; както и да се допуснат поемните лица по протокола за оглед, които ще свидетелствуват за осъществени процесуални нарушения /ако се имат предвид такива, допуснати по време на претърсването и изземването, обсъждани по-горе, то това не е отбелязано/. С определение от 11.10.10 г.,без да изложи мотивировка, ПзОС е оставил исканията без уважение. Те не се повторени в открито съдебно заседание на 12.10.10 г.,като им се придаде окраска, достатъчна да предизвика обоснован отговор за приемането им или отхвърлянето им. В мотивите към решението си от друга страна въззивният съд е взел становище по въпроса за неотносимостта на коментираната атрофия на тестисите към процесния казус. ВКС не е в състояние да отрази съгласие или несъгласие с направените изводи по повод отнасянето на въпроса от страна на ПзОС към стерилитета, доколкото отговорът следва да се базира на специални знания и следователно на експертна преценка, каквато в кориците на делото липсва. Но поначало застъпва тезата, че при установените факти по поведението на осъдения спрямо пострадалия и охарактеризиране на същите като блудство по чл.149 НК, изследване на разискваната тематика стои встрани и не е съществен факт от предмета на доказване. В този смисъл, въпреки че отказът да се назначи сексологическа експертиза търпи критика като немотивиран, нарушението не може да бъде охарактеризирано като съществено повлияващо върху организирането на защитата на К.. Що се касае до недопускане на поемните лица до разпит в качеството им на свидетели, самото искане за това от страна на осъдения не е било сериозно мотивирано. Освен това, в съгласие с изследване същината на въздигнатите възражения, по повод които евентуално би бил нужен разпитът на поемните лица, твърдяното не е свързано в пряка връзка с необходимостта от тяхно свидетелствуване, защото касае действията на разследващия орган след приключване на огледа, претърсването и изземването и действия на съдия в тази връзка. О., в съдебно заседание пред ВКС се прави довод, изтъкнат в допълнително писмено изложение, невключен в доводите по искането за възобновяване на наказателното производство. На същия следователно не бива да се отделя особено внимание. Този съд се счита обаче задължен да отбележи, че макар и действията на долустоящите съдилища да не са били прецизни при конституиране на пострадалия и неговата майка като частни обвинители и граждански ищци, допуснатите пороци в никакъв случай не са дотолкова съществени, че да са се отразили в тежка степен в осигуряване правото на защита на К., чрез установяване на акцесорна страна по видния от протоколите от съдебни заседания ред. Акцентът трябва да се постави върху действията на ПзОС, доколкото като второстепенен съд може да изправи някои от процесуалните неблагополучия, допуснати от първо-степенния съдебен състав. Той действително е следвало да прикани и майката на вече станалия непълнолетен пострадал /с чието съгласие се провеждат всички по-нататъшни действия спрямо сина й, тъй като тя му е законен представител/, да положи подпис върху протокола от съдебно заседание, какъвто е редът при устно упълномощаване на повереник-чл.100,ал.3 вр.чл. 93, ал.4 НПК. Акцесорна страна от обсъждания вид обаче, при това с очертани параметри на заинтересованост, вече е имало и тя не търпи сериозна промяна. Освен това в съдебно заседание пред ПзОС не е имало спор за незаконосъобразност на конституирането и неяснота по същото. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН: Повдигнатото на осъдения обвинение е за осъществено от него деяние по чл.149,ал.2 вр.ал.1 НК. Той е осъден за такова извършено престъпление. Пред първата инстанция не е поставян въпрос за това доколко правилна от материалноправна гледна точка е посочената квалификация. Пред втората инстанция този въпрос е поставен със сезиране по допълнителното писмено изложение по жалбата на К., с оглед извършено престъпление по чл.157 НК. В мотивите на ПзОС е взето подробно отношение, като е счетено, че престъплението, извършено от осъдения, е такова по чл.157, ал.2 вр.ал.1 НК. Но тъй като се касае за по-тежко наказуемо деяние от това, за извършването на което деецът е осъден, е счетено,че допуснатият порок на материалното право не може да бъде отстранен. С тази теза се съгласява и прокурорът от ВКП. По искането обаче се настоява, че след като е нарушен материалният закон, присъдата, влязла в сила, не може да е законосъобразна и затова се иска възобновяване на делото, отмяна на постановените по него съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство за разследване по необходимия законов текст. Тъй като би ставало дума за по-тежко наказуемо престъпление по чл.157, ал.2 вр.ал.1 НК, ако се сподели позицията на ПзОС, прокурорът от ВКП, защитата на подсъдимия и самия него, въпросът с възобновяване на производството и връщане на делото на ДП не би стоял на дневен ред, колкото и настоятелно да се отправя такава претенция по искането. Ако се уважи молбата с третираното основание, би се стигнало до незаконосъобразно утежняване положението на осъденото лице и би се нарушила забраната за Reformatio in pejus, тъй като е липсвал съответен протест или жалба на частното обвинение. По-важно в случая е друго. Според второстепенния съд, когато блудствените действия са осъществени между лица с еднакъв пол, както е в конкретния казус, при всички случаи е извършено престъпление по чл.157 НК, а не такова по чл.149 НК. Посочени са няколко решения на върховната съдебна инстанция по наказателни дела в този смисъл, без да се обръща внимание дали фактологията по тях е идентична. При възприетата от ПзОС теза резонно се поставят следните въпроси: Първо- дали подсъдимият не е осъден за неизвършено от него престъпление поради липса на съставомерен признак /пострадалият не е лице от друг пол/; Второ- как, с оглед приетото от въззивния съд, от една страна деянието отговаря на диспозицията на чл.157 НК, а от друга- подсъдимият е оставен осъден по чл.149 НК, за който се приема, че не е консумиран /според съда фактическите действия били едни и същи и в двата случая/; Трето- как при ясната позиция на ПзОС винаги за хомосексуални развратни действия между лица от един и същ пол, престъплението по чл.157 НК се отнася като специален състав към определеното като общо такова по чл.149 НК; Четвърто- дали ПзОС не е бил длъжен, с оглед спазване на материалния закон от негова гледна точка, да премине към прилагане на основния текст на чл.157, ал.1 НК- за общи хомосексуални действия чрез принуда, тъй като наказанието, предвидено в санкционната част на тази материалноправна норма е същото като по чл.149, ал.2 НК, каквото е вменено на осъдения. И тогава да става дума за еднакво наказуемо престъпление по смисъла на чл.337, ал.1, т.2, пр.2 НПК, като деянието се преквалифицира по чл.157, ал.1 НК от страна на въззивния съд, а малолетството на пострадалото дете се отчита на плоскостта на утежняващите несъставомерни субективни елементи. Нито законът, нито теорията отричат възможността пострадалият от деяние по чл.149 НК малолетен, да бъде лице от същия пол като извършителя. В този случай блудството е възможно, когато поведението експликира действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. То е формално престъпление, в диспозицията на което не е конкретизирано жертвата да е от различен пол. Конкретизация за пол има в чл.157 НК и в чл.152 НК. Ако целта на блудствените действия обаче е да се осъществи полово сношение или да се достигне до полово удовлетворение с лице от същия пол, иначе казано, да се стигне до определен резултат, то тогава иде реч за престъпен хомосексуализъм по чл.157 НК. Разликата между двете разпоредби не е в качеството на субекта и обекта, а във фактическия състав на престъплението, в целените последици. В този смисъл, доколкото не се отнася за тълкувателно решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, чиито указания са задължителни за изпълнение, е споделимо разрешението, дадено по решение № 34/25.01.79 г., постановено по Н.Д.9/79 г.на 2 н.о. на ВС на РБ, а не по цитираните от ПзОС други решения на ВКС. Неубедителна е тезата, прокламирана от защитата пред долустоящия съд и почерпена от решения на ВКС на РБ за това, че блудствените действия между лица от един и същи пол са престъпления единствено по чл.157 НК, предвид разпоредбата на чл.158 НК. Съгласно последната, деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената- в случаите на чл. 149, 150, 151 и 153 НК. Законът е възприел този подход, защото при посочените деяния субектът и обектът могат да са от различен пол. Това обаче не означава автоматично, че при престъплението по чл.149 НК /а и по чл.150/ не е възможно да са от един и същ пол, защото законът не е дал такова ограничение. Нормата на чл.158 НК цели да защити половия морал и в случаи, когато интензитетът на престъпно посегателство е по-нисък, но касае субекта и обекта, да предпочете освобождаване на извършителя от налагане на наказание при осъществяване на полезен за жертвата и обществото като цяло ход, изразяващ се в сключване на брак. Както е известно, в РБ е недопустимо сключването на брак между лица от един и същ пол. Така че редакцията на разпоредбата на чл.158 НК не е достатъчно стабилен аргумент в насока на заетата от ПзОС квалификационна позиция. Приетата теза по приложението на материалното право не се променя и с оглед преценката на редакцията на престъплението блудство по чл.149 НК, предвиждаща участието на лица от мъжки и женски пол като субект и обект, поради целта да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. Както е известно, съвкуплението предполага вагинално проникване, изискващо винаги лице от женски пол, за разлика от половото сношение по чл.157 НК, насочващо към лица от мъжки пол. Споменаването на съвкуплението, отхвърлено от разпоредбата на чл.149,ал.1 НК като постижима цел, обуславя възможност субектът и/или обектът да е лице от женски пол. Но не изключва лица от един и същи пол да са субект и обект на блудството. И това е така заради общата конструкция на диспозицията на нормата на чл.149 НК, обмислена на фона и отнесена към диспозицията на състава на чл.157 НК, все обстоятелства, обсъдени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт. Нужно е да се подчертае, че фактологията по конкретна престъпна дейност трябва да бъде внимателно осмисляна, за да се преценява дали става дума за поведение, охарактеризирано като съставомерно по чл.149 НК или за желание за полово сношение /между лица от мъжки пол/ или полово удовлетворение /всеки пол/, тъй като престъплението по чл.157,ал.1 НК е възможно и при недовършен опит. Пренесено на плоскостта на настоящия казус и в светлината на правилно установената от инстанциите по същество престъпна фактология, ВКС намира, че поведението на К. законо-съобразно е подведено под състава на престъплението чл.149,ал.2 вр.ал.1 НК. Очертаните действия на дееца не навеждат на несъмнен извод, че е целял полово сношение с потърпевшия или се е стремял към обезателно полово удовлетворение, поради което да е консумиран съставът на чл.157, ал.1 НК, поне под формата на опит. Предвид изложеното, ВКС не намира,че е допуснато нарушение на материалния закон чрез неправилно приложение на същия-чл.348,ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК. Затова претенцията по искането за възобновяване на цитираното основание не следва да бъде уважена. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ: Наказанието лишаване от свобода, дължимо за налагане на К., е индивидуализирано при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Въпреки това в искането за възобновяване основателно е атакувано отчитането от страна на съдилищата по фактите на негативни характеристични данни на дееца. Видно от представените в кориците на делото данни, осъденият не е личност с очертан динамичен престъпен стереотип. При оценъчната дейност по определяне на наказанието съдът следва да съобразява и характеристиките на лицето чрез конкретната му съставомерна проява. Но не до степен да изключи положителните данни за него, какъвто в известна посока е бил подходът на съдилищата по фактите. Предвид казаното във връзка с характеризиране според естеството на стореното от друга страна, не може да бъде споделено възражението по искането, че поведението на осъдения по приканване на потърпевшото дете и създаване на заблуждаваща обстановка за истинските му цели, не бива да бъде оценявано като утежняващ вината фактор. Напротив, създаденото у детето доверие в добротата на съседа и вярата у него, че ще помогне с физическа сила на един възрастен човек за справяне с домашни необходимости, прави стореното от К. като оценяемо с по-висока степен на обществена опасност на дееца. Недопустимо като отегчаващ несъставомерен субективен елемент е взето предвид обстоятелството, че осъденият е извършил престъпление по чл.157 НК, а е наказан за консумирано такова по чл.149,ал.2 НК. Видно от нормата на чл.54,ал.1 НК, съдебният състав определя наказанието в пределите, предвидени от закона ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и т.н. Това означава, че в съобразие с повелите на закона смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства се формулират в рамките на това деяние, в осъществяването на което деецът е признат за виновен, без да се калкулират фактори, относими към друго престъпно посегателство. В най-голяма степен тази инстанция съобразява тежкото здравословно състояние на осъдения. То е обсъждано от съдилищата по същество, без обаче да му бъде придаван доминиращ характер. При такава преценка и с оглед това, че смекчаващите отговорността обстоятелства, приети от долните инстанции, са значително преобладаващи, ВКС намира, че наложеното на К. наказание е явно несправедливо като постановено при нарушаване разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. В този смисъл искането за възобновяване е основателно и ВКС може да упражни правомощията си, визирани в чл.425,ал.1,т.3 НПК-да възобнови наказателното производство и да измени решението на второстепенния съд в полза на осъдения. За изпълнение на прогласените в текста на чл.36 НК цели на наказанието и конкретно за превъзпитание на осъдения в дух на стриктно зачитане на правилата, бранещи чуждата полова неприкосновеност, е необходимо наложеното на К. наказание лишаване от свобода да бъде индивидуализирано в размер на три години. Не е нужно обаче негово ефективно изтърпяване. В подкрепа на това становище се имат предвид както напредналата възраст на осъдения,така и тежкото му здравословно състояние, изискващо стриктни лекарствен, хранителен и хигиенен режим. Затова, на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от пет години. Максималното предвидено в закона времетраене на изпитателния срок ще окаже решаващо въздействие върху преосмисляне от страна на К. на стореното от него и даване на ясна равносметка за необходимост от съблюдаване на бъдещо правомерно поведение. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК: ВКС не намира основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото дете. В тази насока не се излагат някакви същностни доводи, освен факта,че с обезщетения като присъденото процесно такова се овъзмездяват смъртни случаи. Моралните вреди, причинени на едно подрастващо дете, което измамно се е доверило на молбата на свой съсед за оказване на нормална човешка помощ и което трябва да осъзнава случилото се с него във време, когато се изгражда ценностната му система, са измерими с мъки и страдания по жертва на престъпление с летален изход. Касае се за психологическа травма,която може адекватно да бъде репарирана с присъденото обезщетение от 20 000 лв. Водим от изложените съоблражения и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр. чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по В.Н.О.Х.Д.539/10 г.по описа на ОС-Пазарджик. ИЗМЕНЯВА решение № 212/11.11.10 г.,постановено от ОС-Пазарджик по В.Н.О.Х.Д.539/10 г.,както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия П. Ц. К. наказание лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл.149, ал.2 вр.ал.1 НК от ЧЕТИРИ години на ТРИ години. На основание чл.66,ал.1 НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/