1
Р Е Ш Е Н И Е
№. 123
гр.София , 10 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №339/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас, срещу нова въззивна присъда № 22 от 14.02.2020г., постановена по внохд № 187/2019г. на Бургаски окръжен съд.
С присъда № 12 от 15.01.2019г. по нохд № 3318/2018г. по описа на Бургаски районен съд, 11. наказателен състав, подсъдимият К. П. Б. е признат за виновен в това, че на 20.07.2017г., около 22:20ч., в землището на [населено място], обл. Б., в отдел 264в на ДЛС „Ропотамо” към „ЮИДП” ДП [населено място], убил без надлежно разрешение съгласно чл. 57, ал. 1 и сл. от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ едър дивеч - 1 бр. мъжка дива свиня /SUS SCROFA/, на възраст около 4 г., с живо тегло около 120-130 кг., с тегло на дивечовото месо 74 кг, на стойност 217,10 лв. и стойност на трофея 3011,98 лв., и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1, предл. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 от НК, вр. чл. 237, ал. 1 от НК подсъдимият К. П. Б. е лишен от право да ловува за срок от 12 месеца.
Със същата присъда подсъдимият К. П. Б. е признат за невиновен в това, че на 21.07.2017г., в [населено място], в жилище находящо се на [улица], държал боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ - 9бр. патрони както следва: 1бр. патрон марка „HORNADY, калибър 6,5x55; 1бр. патрон марка „RWS”, калибър 6,5x55; 1бр. патрон марка „SAKO”, калибър 308WIN; 3 бр. патрони марка „NORMA”, калибър 243; 1бр. патрон марка „GECO”, калибър 30-06; и 2бр. патрони марка „RWS”, калибър 243, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 56, aл. 1, във вр.с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 304, ал. 1 от НПК вр. с чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК.
На основание чл. 379 от НПК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД в полза на държавата са отнети 1бр. Пушка м. „Blazer”, калибър 223Remington с № R/069629, с монтиран оптически прицел м. „DEDAL 740” и черен ремък «Blazer».
В полза на държавата са отнети 1бр. труп на дива свиня и 2бр. глави на сръндаци, неодрани, с рога, както и 1бр. гилза „Remington RVS 223”; 2бр. тампони с обтривки от лява и дясна ръка на подс. Б., 3 бр. сравнителни образци иззети с протокол от 25.07.2017г.; 1бр. проектил. Постановено е връщане на подс. К. Б. на 1бр. кожен портфейл с орнаменти и надпис „Bulgaria”; 1бр. зелена текстилна торба, съдържаща 2бр. черни найлонови торби.
Направените по делото разноски са били възложени в тежест на подсъдимия.
По жалба от защитниците на подс. Б. срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда и срещу постановеното отнемане на основание чл. 379 от НПК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД е било образувано внохд № 187/19г. по описа на Бургаски окръжен съд. С присъда № 22 от 14.02.2020г., постановена по делото, присъда № 12 от 15.11.2019г. по нохд № 3318/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, е отменена в наказателно-осъдителната част, в частта, с която подсъдимият на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 237, ал. 1 от НК е лишен от право да ловува, както и в частите относно отнемане в полза на държавата и възлагане на разноските, като подсъдимият К. П. Б. е признат за невиновен в това, че на 20.07.2017г., около 22:20ч., в землището на [населено място], обл. Б., в отдел 264в на ДЛС „Ропотамо” към „ЮИДП” ДП [населено място], убил без надлежно разрешение съгласно чл. 57, ал. 1 и сл. от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ едър дивеч - 1 бр. мъжка дива свиня /SUS SCROFA/, на възраст около 4 г., с живо тегло около 120-130 кг., с тегло на дивечовото месо 74 кг, на стойност 217,10 лв. и стойност на трофея 3011,98 лв., и на основание чл. 304 от НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1, предл. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която подс. К. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, както и по отношение на разпореждането с част от веществените доказателства по делото.
Иницииралият настоящето производство касационен протест съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В протеста и в подаденото в срок допълнение към него се излагат съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и се изразява несъгласие с доказателствената дейност на въззивния съд. Конкретно в допълнението към протеста се критикува възприемането от въззивния съд на същата фактическа обстановка, както и в пърноинстанционната присъда. Твърди се, че окръжният съд е анализирал самостоятелно само част от събраните доказателства, че не е изяснил противоречията му доказателствените източници, че е възприел избирателно изводи в заключението на ветеринарно-медицинската експертиза, че превратно е тълкувал доказателства, че е ценил обясненията на подс. Б. единствено като доказателствено средство, възприемайки неговите твърдения, независимо от тяхната неподкрепеност от други доказателства. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се извежда като последица от допуснатите от въззивния съд нарушения на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като се аргументира тезата, че от доказателствата по делото се установява съставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 237, ал. 1 от НК. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, довели до оправдаване на подс. Б..
В депозирано в срок писмено възражение срещу касационния протест, изготвено от защитника на подс. Б. – адв. Р. П., се възразява срещу доводите, релевирани в протеста и се аргументира неоснователност на същия. Иска се въззивната присъда да бъде оставена в сила.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Акцентира върху противоречивите заключения на приетите по делото балистични експертизи относно куршума, с който е било убито дивото прасе, както и на липсата на експертен анализ на иззетите от ръцете на подсъдимия обтривки.
Упълномощеният защитник на подс. К. Б. – адв. Р. П., развива съображения за правилност и законосъобразност на въззивната присъда. За да аргументира становището си за правилно осъществен процес на доказване и формиране на вътрешно убеждение, черпи доводи от тълкуване на писмата от Държавно ловно стопанство, неустановяването на наличие на барутни частици по ръцете и дрехите на подсъдимия, липсата на съвпадение между следите в нивата и гумите на автомобила, управляван от подсъдимия, фактическите данни, изводими от извършения оглед, противоречия в показанията на свидетелите – служители на гранична полиция.
Подс. К. Б. не участва лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Сезиращият настоящата инстанция протест е подаден в срок от съответен прокурор.
Макар с касационния протест да се претендира атакуваната въззивна присъда да бъде отменена изцяло, пределите на касационната проверка са ограничени. В частта относно обвинението за престъпление по чл. 339 от НК срещу подс. Б. присъдата на Бургаски ОС не подлежи на касационен контрол по аргумент от разпоредбата на чл. 346, ал. 1 от НПК, понеже постановеното от районния съд оправдаване по посоченото обвинение е било потвърдено с въззивния съдебен акт и в тази му част той има характер на решение. В допълнение, оправдателният диспозитив на първоинстанционната присъда не е бил протестиран пред въззивния съд, а прескачащото обжалване е недопустимо. Поради това предмет на касационна проверка е частта от въззивната присъда, с която е отменена първоинстанционната такава и е постановено оправдаване на подс. Б. по обвинението за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1, предл. 1 от НК, както по отношение на решаването с присъдата на свързаните с това обвинение въпроси за постановеното отнемане на основание чл. 379 от НПК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД и за възлагане на направените по делото разноски.
Разгледан по същество, подаденият протест по отношение на частта от присъдата, подлежаща на касационен контрол, е ОСНОВАТЕЛЕН.
Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, още повече, че като функция от него е направено оплакването за нарушение на материалния закон. Произнасянето преди всичко по оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото е необходимо, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващия съд фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Всъщност, за да бъде направена от настоящата инстанция проверка дали материалният закон е приложен правилно, е необходимо в атакувания съдебен акт да бъде обективирана ясно и категорично възприетата от решаващия съд фактическа обстановка, изведена въз основа на правилно формирано вътрешно убеждение.
Прочитът на поставения на контрол съдебен акт сочи, че както за страните, така и за касационния съдебен състав не е налице възможност да са наясно каква фактология е възприел за установена решаващият окръжен съд. На практика в мотивите се съдържа преповтаряне на фактите, възприети в мотивите на първоинстанционната присъда, а и на доказателствената аргументация. В този кръг например се включва и възприемането на експертните изводи на ветеринарно-медицинската експертиза, че животното е убито с един изстрел и проектилът е заседнал в подкожното пространство отдясно. Именно това обаче е отречено впоследствие в разсъжденията на въззивния съд, който е възприел наличие на входно-изходна рана, което сочи на вътрешно противоречие в съдебния акт.
Всъщност не става ясно дали съставът на Бургаски окръжен съд е възприел фактическата обстановка, изведена от първата инстанция и обосновала осъждане на подс. Б., или мотивира наличие на различна фактология, обосноваваща различното решение за невиновността на подсъдимия. По-нататък мотивната част на атакувания съдебен акт се развива като преразказ на доказателствения анализ, направен от районния съд, като извършената въззивна проверка е обективирана чрез изразеното частично несъгласие с възприемането с доверие на определени свидетелски показания. Приносът на въззивния съд в мотивите се изразява в собствен анализ на някои от доказателствата и средствата за тяхното установяване и направени изводи за недоказаност на обвинението, изведени обаче без обективен и всестранен прочит и съпоставяне на цялата доказателствена съвкупност. В този смисъл оплакванията в протеста имат своето основание.
Няма колебание в съдебната практика по отношение на изискването, че когато постанови нова присъда, въззивният съд дължи в съдебния си акт да изложи фактите, които приема за установени, въз основа на какви доказателства е сторил това и правните си изводи при така установените факти, като постановеният акт следва да отговаря на всички изисквания по чл. 305 от НПК. Атакуваната нова въззивна присъда не отговаря на посочения стандарт.
Тези недостатъци в съдържанието на съдебния акт не са единственият му порок, като освен това се констатират и съществени нарушения в доказателствената дейност на съда, отразяващи се на правилността на формиране на вътрешното му убеждение.
Необходимо е да се подчертае, че както осъдителната, така и оправдателната присъда не могат да почиват на предположения. Също така, за да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт съдът дължи събиране, проверка и анализ както на уличаващи, така и на оправдателни доказателства и е задължен да извърши обективен и задълбочен анализ на всички събрани относими към предмета на делото доказателства, като ги прецени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Доводите в касационния протест, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд във връзка с посочените принципни задължения, основани на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, са основателни.
В мотивите си контролираният съд е поставил на обсъждане предимно доказателствените източници, които, според него, „внасят съмнение“ в авторството на деянието. Но тези доказателства са били ценени изолирано и без съпоставянето им с други обективни доказателства. Така, съдът е акцентирал върху приобщените в хода на въззивното съдебно следствие писма изх. № АСД-09-17/23.07.2019г., изх. № РД-06-64/09.10.2019г. и изх. № РД-06-84/23.12.2019г. от Държавно ловно стопанство Ропотамо, като е посочил, че не може „да не им обърне внимание“ и те следва да бъдат кредитирани. Безспорно, оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, но тя не може да е произволна. В случая кредитирането с доверие на информацията в тези писма и в частност възприемането на обстоятелството, че трупът на животното е бил с входна и изходна рана от огнестрелно оръжие, е сторено, без съдържанието на посочените документи да бъде съпоставено с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, с показанията на свид. С. (от ДП, приобщени чрез прочитането им) и със заключението на ветеринарно-медицинската експертиза. Съдът не е изложил преценката си дали кредитира или не показанията на посочения свидетел, нито пък е заявил своето отношение по обективността на заключението на ветеринарно-медицинската експертиза. Посочените доказателствени източници съдържат противоречащи си фактически данни и е следвало да бъдат съпоставени и внимателно обсъдени, а и при необходимост, противоречията да бъдат изяснени чрез други доказателствени способи.
Подходът към оценката на обясненията на подс. Б., възприет от въззивния съд, също заслужава критика. Обясненията на подсъдимото лице, предвид двояката им същност, е следвало да бъдат подложени на внимателна проверка чрез съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност. Очевидно, решаващият съд е възприел с доверие заявените от подсъдимия обстоятелства, само че е сторил това без да ангажира становище дали те намират подкрепа в други доказателства по делото. Направил е извод за достоверност и истинност на заявеното от Б., базирайки се само на заявеното от подсъдимия за наличие на предходни пререкания със свид. С., за което обстоятелство по делото не са установени фактически данни. Соченото от подс. Б., че на мястото, където е намерен трупа на животното, полицаи и разследващи усърдно са търсили куршум в тялото му и едва след това е сторено предаването на трупа на Ловното стопанство, че доброволното предоставяне на проби на ацетонови обтривки на ръцете от страна на подсъдимия е в подкрепа на тезата, че той не е стрелял, че е невъзможно да шофира и едновременно да стреля с ловната карабина в тъмното, че е възможно някой от проектилите от предходни отстрели на дивеч от подсъдимия да са били запазени в Ловното стопанство с цел негово последващо компрометиране, са изявления на подс. Б., в голямата си част хипотетични, за които обаче не е потърсено сравнение с други доказателствени източници.
По-нататък, според настоящия съдебен състав контролираният съд неправилно е обосновавал изводите си за това, че подс. Б. не е автор на деянието, въз основа на житейска логика – че житейски е неправдоподобно подсъдимият да отстреля животно и да не е отишъл при трупа, предвид „доказаното му предразположение за снимки с убитите трофеи“. Житейската логика е допустимо да се ползва в подкрепа на събрани, проверени и законосъобразно преценени доказателства, а не вместо тях (вж. Решение № 114/17.05.2016г. по н. д. № 358/2016 г., II н. о.). В настоящия случай само житейски логически умозаключения, при това направени при една субективна оценка на личността на подсъдимия, са послужили за опровергаване на фактически данни, изводими от надлежно събрани доказателства по делото, което съставлява недопустим подход.
Също така по недопустим начин съставът на окръжния съд е достигнал до изводите си въз основа на хипотези и предположения. Изводът, че „изстрелът е бил произведен хоризонтално на нивото на главата на свинята“, като стрелящият и животното са били в една равна плоскост, очевидно е направен въз основа на заключението на ветеринарно-медицинската експертиза. Такъв извод обаче не следва еднозначно от това експертно заключение. А вече изцяло на плоскостта на предположението е възприетото, че такова разположение между ловеца и дивата свиня е невъзможно поради това, че действието се е развивало в планината. Доказателствена основа за такива изводи липсва.
Изложените съображения сочат, че атакуваната присъда на Бургаския окръжен съд страда от порок съществено нарушение на процесуалните правила, понеже фактическите и свързани с тях правни изводи са направени върху ненадлежна доказателствена основа. Това нарушение обосновава наличие на основание за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен съдебния акт в частта му, подлежаща на касационен контрол, и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. Отмяната касае частите от присъдата на БОС, в които е: отменена присъда по нохд № 3318/2018г. на РС – Бургас и подс. К. П. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 237, ал. 1, предл. 1 от НК, отменено е наложеното на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 237, ал. 1 от НК на подс. К. Б. лишаване от право да ловува за срок от 12 месеца, отменено е постановеното отнемане в полза на държавата на основание чл. 379 от НПК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, отменено е отнемането в полза на държавата на гилза, проектил и тампони, отменено е възлагането на разноските в тежест на подс. Б..
При новото разглеждане на делото следва да бъдат остранени констатираните допуснати съществени процесуални нарушения и след тяхното отстраняване да се извърши преценка за приложението на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
Отменява присъда № 22 от 14.02.2020г., постановена по внохд № 187/2019г. на Бургаски окръжен съд, в отменителните й части и в частта, с която подс. К. П. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 237, ал. 1, предл. 1 от НК.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание в отменените части.
Оставя в сила присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.