Р Е Ш Е Н И Е № 180/2018 г. гр. София 12.02.2019 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 17 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3502 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца „Курт Европа транспорт” ЕООД [населено място], чрез адв. К. К. срещу решение № 75/20.04.2017 г. по в.гр.дело № 24/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 509/05.07.2016 г. и определение № 2817/07.11.2016 г., постановени по гр.дело № 955/2016 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу И. Н. С. иск по чл.203,ал.2 КТ, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 6 524 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 2800 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество от компетентните органи във Великобритания за извършено от ответника нарушение – превозване на нелегални емигранти като неоснователен и е осъден ищеца да заплати на ответника направените разноски в размер на 700 лв. С определение № 2817/07.11.2016 г. по гр.дело № 955/2016 г. на Шуменския районен съд е оставена без уважение молбата на „Курт Европа транспорт” ЕООД [населено място] за изменение на решение № 509/05.07.2016 г. по гр.дело № 955/2016 г. на ШРС в частта за присъдените в полза на И. Н. С. деловодни разноски. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя в случая по безспорен начин е установена хипотезата на чл.203,ал.2,пр.1 КТ, вр.чл.45 ЗЗД, поради което искът е основателен и следва да се уважи. Излага съображения за неправилност на изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него искът с правно основание чл.203,ал.2 КТ се уважи изцяло. Претендира и присъждането на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба И., Н. С., чрез адв.С. С. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на жалбата, съответно за неоснователност на касационната жалба по същество. Това становище е доразвито в съдебно заседание. С определение № 365/19.04.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение от 20.04.2017 г. по в.гр.дело № 24/2017 г. на Шуменския окръжен съд по правния въпрос относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ,вр.чл.45 ЗЗД. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба И. С., че в случая са предявени два обективно съединени иска по чл.203,ал.2 КТ, всеки от които е с цена до 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК – в редакцията на текста преди изменението, обнародвано в Д.в.бр.86/2017 г. С предявения иск от „Курт Европа транспорт” ЕООД с правно основание чл.203,ал.2 КТ се претендира осъждане на ответника И. Н. С. да заплати на ищеца сумата 6524 лева, представляваща обезщетение за претърпените от имуществени вреди, представляващи стойност на глоба от 2800 британски лири, която е наложена на дружеството-ищец на 30.07.2013 г. от компетентните органи във Великобритания за извършено от ответника нарушение на 27.02.2013 г. – превозване на нелегални емигранти. Касае се за предявен един иск с посочената правна квалификация, чиято цена е над 5000 лв. С оглед на това въззивното решение на Шуменския окръжен съд подлежи на касационно обжалване. От фактическа страна е установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 13.11.2012 г., по което ответникът И. Н. С. изпълнявал при ищеца „Курт Европа транспорт” ЕООД [населено място] длъжността "шофьор на товарен автомобил /международни превози/". Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 27.09.2013г. Според Заповед №47/13.11.2012 г., ответникът е бил командирован за период 13.11.2012г. до 13.11.2014г. във Федерална република Германия, със задача "Управление на товарен автомобил". Прието е за установено от представените от ищеца Писма пристанищен Р..№ D./CP/**** от 06.03.2013 г., съставено от МВР на Великобритания, че на 27.02.2013г., в Контролна зона по имиграцията във Великобритания, в Д., в МПС, собственост на ищеца, и управлявано от ответника са открити двама нелегални имигранти. Въз основа на приложените писмени доказателства и Акт за налагане на глоба, реф.№С./***** от 30.07.2013г. е прието, че за описаното нарушение, на собственика на МПС – на ищеца, е наложена глоба в общ размер на 1600 британски лири (по 800 за всеки от емигрантите) и на водача на МПС – ответника И. С. обща сума от 1200 британски лири (по 600 за всеки от емигрантите). В последния документ, изрично е отбелязано, че за наложената на водача санкция, ищецът, в качеството си на работодател е солидарно и отделно отговорен. Ищецът е изплатил глобите по посочената му банкова сметка на 27.09.2013 г. – 1990 евро и на 19.11.2013 г. 2165 евро или обща сума, равностойна на 2800 британски лири, с левова равностойност 6524 лв. От правна страна е прието, че предявеният иск е с правно основание чл.203,ал.2 КТ, вр.чл.45 ЗЗД. Прието е също, че пълната имуществена отговорност се ангажира в хипотезите на чл.203, ал.2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, че тежестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца. Прието е също, че в случая не са установени елементите от фактическия състав на чл.203,ал.2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника, тъй като ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че ответникът е причинил имуществените вреди умишлено. Въззивният съд е формирал извод, че по делото не е установено ответникът – водач на превозното средство да е знаел за скритите емигранти в ремаркето на товарния автомобил и, че те са били в автомобила с негово съгласие и съдействие. Изведен е и извод за липса на доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Прието е, че дружеството-ищец не е предоставило подходящи устройства за безопасност по осигуряване на превозното средство, както и осигурени уплътнения или катинари, предвидени да бъдат използвани за обезопасяване. Прието е също, че наличието на предходен подобен инцидент не сочи безусловно на умисъл за настоящия и, че е индиция за безотговорното отношение на работодателя към стриктното спазване на разпоредбите, задължаващи го да осигури минимум от осигуряващи превозното средство устройства, както и да предвиди и контролира надлежното изпълнение на охранителни мерки. Относно заплащането на лична на водача глоба от ищеца въззивният съд е приел, че в акта за налагане на глобата е отбелязано, че за наложената на водача санкция, ищеца, в качеството си на работодател е солидарно и отделно отговорен. Прието е също, че за да се реализира пълната регресна отговорност на работника следва да са налице предпоставките на чл.203, ал.2 от КТ, каквито не са надлежно установени по делото. С оглед на установеното по делото възивният съд е формирал извод, че ищецът не е доказал, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ответника И. С., че не е налице един от елементите от фактическия състав за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника и поради това е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ, като неоснователен. По правния въпрос: Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя му, когато работодателят е погасил задължението му. Междувременно състав на ВКС се е произнесъл по правния въпрос с решение № 8/01.02.2018 г. по гр.дело № 1111/2017 г. на IV г.о. по чл.290 ГПК. С решението е възприета практиката на ВКС, според която работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. Възприета е практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Приема се, че разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС. По касационната жалба. Като взема предвид отговора на правния въпрос съдът намира, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.293,ал.2 ГПК настоящият съдебен състав следва да се произнесе с решение по съществото на спора. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на всеки от елементите, включени във фактическия състав на чл.203,ал.2 КТ и това са: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. Съдът преценява, че в настоящият случай са установени посочените елементи от фактическия състав на чл.203,ал.2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът И. С. е причинил вредата умишлено - при евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Ответникът И. С. не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите, давайки възможност за укриване на емигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него. С оглед на посоченото съдът преценява, че ищцовото „Курт Европа транспорт” ЕООД е доказало по делото, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца. Фактическият състав на чл.203,ал.2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника - работник е установен. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Ответникът И. Н. следва да бъде осъден да заплати на „ Курт Европа транспорт” ЕООД сумата 6 524 лв., по предявения иск с правно основание чл.203, ал.2, пр. първо от КТ, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 2 800 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 30.07.2013 г. от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 27.02.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2016г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените разноски за всички инстанции в размер на 558.91 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло решение № 75/20.04.2017 г., постановено по в.гр.дело № 24/2017 г. на Шуменския окръжен съд и вместо него постановява: Осъжда И. Н. С., Е. [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.С. С. да заплати на основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД на „Курт Европа транспорт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], сумата 6524/шест хиляди петстотин двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в изплатена от ищеца глоба от общо 2800 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 30.07.2013 г. от компетентните органи във Великобритания за извършено на 27.02.2013 г. от ответника нарушение – превозване на двама нелегални емигранти с управлявания от ответника товарен автомобил с индекс на превозното средство G. ****/ G. ***, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 558.91 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ