3 Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 18 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 873 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимата Н. Б. Т., подадена чрез защитника й – адв.П. Д., против решение № 92 от 12.07.2019 г. по внохд № 72/19 г. на Апелативния съд-Бургас. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС подсъдимата, редовно призована, не взема лично участие. Защитата й поддържа подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 952/18 г. Окръжният съд-Бургас осъдил подс.Т. за деяние, извършено на 04.07.2017 г., на основание чл.248а, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода условно за срок от три години. С обжалваното решение АС-Бургас потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Най-напред трябва да се отбележи това, че касационната жалба на подсъдимата е идентична с допълнителното писмено изложение към въззивната й жалба с Вх.№ 3616 от 002019 г. по описа на АС-Бургас. Не се твърди БАС да е нарушил чл.339, ал.2 от НПК, а и ВКС не установи поставените на вниманието на въззивния съд възражения да са игнорирани от него. В мотивите на оспореното решение са изложени детайлни съображения, предопределили решението на апелативния съд да отхвърли възраженията на подсъдимата като неоснователни. Срещу тези съображения на съда по същество, в тяхната конкретика и относимост към едно или друго от възраженията на подс.Т., не се възразява. Не се сочат никакви аргументи срещу съжданията на решаващия съд. Така депозираната касационна жалба указва само на едно, на несъгласие с последните, но не и на основанията за това. Известно е, че за разлика от първостепенния и въззивния съд касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпросите за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, какъвто не е настоящият случай, ВКС се произнася въз основа на фактите, приети в обжалвания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Материалите по делото указват на категоричен извод, че не са допуснати нарушения на тези правила, а оспорения съдебен акт е постановен при стриктно спазване на изискванията на чл.13, 14 и 107 от НПК. Изводите относно правно значимите обстоятелства апелативният съд е изградил единствено въз основа на допустими и годни доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание. Неоснователни са възраженията, че осъждането на подсъдимата се крепи на догадки и предположения, защото няма доказателства тя да е изготвила инкриминираните удостоверения или да е възложила това другиму; както и такива указващи на знанието й за задължения към НАП (лични и на дружествата й). Изложените в мотивите на въззивното решение съображения по идентичното възражение ( л.10 и сл.), игнорирани от жалбоподателя, изцяло се възприемат от касационния съд, защото са основани на събраните по делото доказателства, оценени адекватно на обективното им значение, при съобразяване на закона и практиката по приложението му. Не е необходимо нито нужно преповтарянето на тези съображения на БАС. Доколкото на вниманието на ВКС не са поставени аргументи срещу тях, касационният съд е препятстван да даде отговор, съответно на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, че инкриминираните документи не съставляват „сведения”, по смисъла на чл.248а от НК. Очевидно не се държи сметка, че в обхвата на последните се включват всички данни, които деецът представя, като е без значение от какви по характер документи те произтичат - официални или частни. Друг е въпросът, относно отговорността за ползване на неистински документи или на такива с невярно съдържание. Такъв не стои по настоящото дело, доколкото предметът му е определен от прокурора с внесения в съда обвинителен акт. Неоснователно е и последно поддържаното възражение за наличието на условията на чл.9, ал.2 от НК и искането за оправдаване на подсъдимата. Същото възражение е обсъдено детайлно от въззивния съд (л.19,20 от мотивите). И тук срещу съображенията предопределили отхвърлянето му като неоснователно, не се противопоставят каквито й да било доводи. ВКС не може да си позволи подобен подход към дейността на проверявания съд и при проверката установи, че степента на обществена опасност на инкриминираното деяние правилно е изведена от БАС. Като е установил, че извършеното от подс.Т. деяние не е малозначително и обществената му опасност не е явно незначителна, съдът по същество е имал основание да откаже приложението на чл.9, ал.2 от НК. На плоскостта на изложеното ВКС не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, още по-малко такива за оправдаване на подсъдимата. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, в рамките на фактите, приети за установени от БАС, законът правилно е приложен. Наложеното на подсъдимата наказание по реда на чл.55 от НК, по вид и размер не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Правилно е и приложението на института на условното осъждане и това на чл.55, ал.3 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 12.07.2019 г., постановено по внохд № 72/19 г. на Апелативния съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: