Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
София 22.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3118 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Г. – управител на дружеството и адв. Ж. М., срещу решение №179 от 8.04.2013г., постановено по т.дело № 263/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е уважен установителния иск на [фирма], [населено място] за сумата от 76 365.54 лв. с ДДС, ведно с присъдените на ищеца разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част, касационно основание за отмяна по чл. 281, т.3 , пр. първо ГПК. Според касатора е недопустимо да се вмени на дружеството отговорност, поради непредприети от него самоуправни действия. Пловдивският апелативен съд по недопустим начин е обвързал производството по иска с наказателното право, като е указало, че ако дружеството беше отворило водомерната шахта, извършеното престъпление нямаше да бъде наказуемо, тъй като би санирало противоправното бездействие на ищцовото дружество. Поради неоказано съдействие от [фирма] да спре водата по водопровода, на който е настъпила аварията, касаторът не е могъл да отстрани аварията. Бездействието на ищеца е причина за натрупването на огромния разход на вода и тъй като същата не е потребена от дружеството то не дължи заплащане на претендираната цена. Като не е оказал съдействие да спре водоподаването по тръбопровода, [фирма] е узаконило за себе си една незаконосъобразна печалба и е извлякло полза от бездействието си. Искането е за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по касация [фирма] / [фирма]/, чрез юрисконсулт Д. З. поддържа, че касаторът, като собственик на водопровода и като лице на което е възложено поддържането му, е бил длъжен да организира дейността по поддържането му, било то и при условията на крайна необходимост, като упражни грижата на добрия търговец при изпълнение на възложеното. С оглед на естеството на задължението касаторът е следвало да постави спирателен кран след водомера във водомерния възел, или да разбие капака на шахтата, за да предотврати изтичането на водата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение №655 от 17.07.2014г., постановено по делото, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, приема следното:
Пловдивският апелативен съд, след частична отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд, е признал за установено по отношение на [фирма], [населено място], че дружеството [фирма] му дължи сумата от 76 365.54 лв. с ДДС, представляваща цената на 61 785 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода за периода от 1.12.2009г. до 24.03.2010г. по фактура № [ЕГН] от 31.03.2010г., за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №24239/2011г. на Пловдивския районен съд. Решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителния иск за сумата от 23 972.58 лв., поради необжалването му от страните е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да уважи частично установителния иск по чл.422 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че за периода от 1.12.2009г. до 24.03.2010г. консумираното от ответника – касатор количество вода е 61 785.58 куб.м. и реално е налице задължение за нейното плащане. Според съда водомерната шахта е собственост на дружеството – касатор, като ползувател на питейна вода по договор № 217840/21.06.2007г., а измервателното устройство /водомера/ е собственост на доставчика – ищец. В качеството си на собственик на шахтата, потребителят е трябвало да има достъп до нея, вкл. и до спирателния кран, като част от водомерния възел, както и да притежава ключ от шахтата. Алтернативно съдът приема, че дори шахтата да е собственост на доставчика на вода, при липсата на незабавни действия от негова страна за спиране на водоподаването, за потребителя е било възможно при условията на чл.13, ал.1 НК – при условията на крайна необходимост, да разбие капака и затвори крана, за да предотврати изтичането на измереното количество вода.
Решението е частично неправилно, поради нарушение на закона.
По правния въпрос: за договорната отговорност при бездействие на кредитора.
И. на договорната отговорност е облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът поема определено задължение, а кредиторът има право да иска реализирането му от длъжника. Задълженията се установяват за да бъдат изпълнявани. При непълно или неточно изпълнение на длъжника, кредиторът има право да претендира обезщетение за претърпяната загуба или пропусната полза, или да иска реално изпълнение. Длъжникът отговаря за пропуснатата от кредитора полза или претърпяна загуба само ако виновното му неизпълнение е причина за тези неблагоприятни последици.
Съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи по причина, която не може да му се вмени във вина, поради което за да се освободи от отговорност, трябва да обори въведената в закона оборима презумция за вина. Целта на договорната отговорност е да се преодоляват последиците на неизпълнението, като се компенсират вредите, които увредения е понесъл. При договорната отговорност вредата може да се дължи и на поведението на самия кредитор. В този случай отговорността за вреди се степенуване съобразно вината на страните по облигационното отношение. Нормата на чл.83, ал.1 ЗЗД допуска намаляване на обезщетението или пълното освобождаване на длъжника от отговорност, с оглед на степента на вината. Има се предвид, че без проявата на небрежност на кредитора към собствения интерес, вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер Поведението на кредитора може да се изрази и в бездействие, тогава когато договорът или нормативен акт му вменяват извършването на действия за да бъдат предотвратени вреди, във връзка с възложените му с договора или нормативния акт функции от обществен интерес.
С оглед на изложените съображения на релевантния материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, следва да бъде отговорено по следния начин: При бездействие на кредитора, отговорността на длъжника за вреди може да бъде намалена или длъжникът да бъде изцяло освободен от отговорност, в зависимост от степента на вината на всяка една от страните в облигационното отношение.
По съществото на касационна жалба:
Жалбата е частично основателна.
С договора № 217840/21.06.2007г. дружеството [фирма] / оператор/ се е задължило да доставя на [фирма] / абонат/ вода, предназначена за питейно – битови цели на ваканционно селище „Елените”. Операторът се е задължил да поддържа в изправност водопроводните отклонения и общия водомер. В случая потребителят е един, тъй като водопроводното отклонение снабдява с вода единствено ваканционното селище. Съгласно т.2.1.4 от договора, операторът може да спира или намалява водоснабдяването при аварии по водопроводите, каналите и съоръженията. Право на абоната е да получава непрекъснато водоснабдяване, а негово задължение да заплаща изразходваната вода / т.2.2.2/. Друго задължение на абоната е да опазва водомерния възел, като в случай на авария уведомява оператора. За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство/ т.6.3 на договора/. Специални нормативни актове уреждащи условията, реда и изискванията за присъединяване на недв. имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни системи към процесния период са Закон за водата, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи / ДВ бр. 88 от 8.10.2004г./. Съгласно параграф 4 от Наредбата операторите обявяват общите условия за получаване на услугата В..
Видно от представения от ищеца протокол от 1.04.2010г., в изпълнение на задължението си по т.2.2.4 от договора, длъжностно лице на [фирма] е било уведомено на 9.03.2010г. от техническия ръководител на дружеството - потребител за авария във водопроводното отклонение, собственост на дружеството, с искане за спиране водоподаването за да бъде отстранена аварията. Настъпването на аварията се потвърждава от показанията на свидетелите и от констатациите на техническата експертиза за мястото и причината за прекъсване на тръбопровода. В следствие на аварията е установен теч по трасето във ваканционното селище, като количеството изтекла вода е отчетено от измервателното устройство във водомерния възел като потребено от абоната. От показанията на св. Я. се установява, че аварията не е по вина на собственика на водопровода, а поради случай събитие - свличане на земни маси, причинени от проливни дъждове. Отчетеното след аварията количество вода за периода от 25.02.2010г. до 24.03.2010г. е 82 380 куб.м.
При тези факти настоящият състав на ВКС намира, че ищецът е проявил бездействие, в резултат на което са му причинени вреди, за които ответникът няма вина. Правото на оператора да спира водоподаването към абонатите при аварии на водопровода е признато в конкретния договор и Наредба №4 /чл.41/. Задълженията на потребителите са разписани в чл.43, ал.2 от Наредба №4 и конкретния договор, като едно от тях е да уведомява оператора в случаите на повреда на водопроводното отклонение и водомерния възел / т.2.2.4 на договора/. Задължението е изпълнено с уведомяване на съответното длъжностно лице на [фирма] на 9.03.2010г. Наредбата и договорът не задължават абоната да постави спирателен кран след водомера във водомерния възел, какъвто довод се прави от представителя на ищцовото дружество. Няма такова предписание и от доставчика на услугата. От показанията на св. И. не се установява към датата на аварията водомерната шахта да е била отключена, а същите следва да се преценяват и с оглед на показанията на св. Я. и на констатациите на техническата експертиза, че към датата на извършването на огледа на водомерния възел, вещото лице е установило, че шахтата е заключена с три устройства, два от ключовете на които се съхраняват от [фирма]. Изводът на въззивния съд, че ответникът трябва да има винаги достъп до водомерния възел и спирателния кран и че сам се е поставил в ситуацията да няма ключ от шахтата, е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на чл.7, ал.4 от Наредба №4. Разпоредбата има предвид потребителите на вода, на които водомерните шахти са изградени в границите на поземления им имот или в помещенията на сградата, на която са собственици или ползуватели. Водопроводния възел, който обслужва водопроводното отклонение на ответното дружество, е изградено извън имота на дружеството ползувател, поради което не попада в хипотезата на потребителите, визирани в чл.7, ал.4 от Наредба №4. В тези случаи водомерната шахта, заедно с водомерното отклонение до границите на имота на потребителите са част от водоснабдителната система и се поддържат и стопанисват от операторите, съгласно чл.7, ал.3 от Наредба №4. След като ответникът не е бил задължен и не е имал достъп до спирателния кран на водопроводното отклонение, не би могло да му бъде вменена непроявена грижа на добрия търговец, за намаляване на щетите за ищеца. Не може да се изисква от ответника проявата на по-голяма грижа, каквато е разбиването на водомерната шахта, от грижата, която би вложил ищецът, изразяваща се в отключване на капака на шахтата и затваряне на спирателния кран. Като взе предвид поетите от страните договорености във връзка с услугата за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, настоящия състав намира, че потребителят дължи цената само на количеството вода, което е потребител, но не и цената за количеството вода отчетено от водомера в резултат на проявеното бездействие от оператора, след уведомяването му за аварията. Бездействието на ищеца е релевантно по смисъла на чл.83, ал.2 ЗЗД за вземането му за периода от 9.03.2010г. до 24.03.2010г. и освобождаването на длъжника от заплащането на цената за отчетеното за този период количество вода.
Заповедта за изпълнение на парично задължение от 21.12.2011г. касае вземане на [фирма] по фактура № 23601878 /31.03.2010г. за отчетен период от 24.10.2009г. до 24.03.2010г. Решението на Пловдивския апелативен съд, с което е отхвърлен искът на ищеца [фирма] за вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за периода 24.10.2009г. - 30.11.2009г. за сумата от 23 972.58 лв. като необжалвано е влязло в сила.
От приетия като доказателство карнет е видно, че инкасаторът при отчитане на водомера е констатирал надписано количество вода към 23.10.2009г., надлежно отразено за месеците ноември и декември 2009г. На 23.10.2009г. е отбелязано показание на водомера 2037740 куб.м. вода. В протокола от 1.04.2010г. е отбелязано, че измереното количество вода на 25.02.2010г. е 2037616 куб. м., т.е. измереното количество вода се обхваща от надписаното количество вода на 23.10.2009г. и е по-малко с 124 куб. м. За аналогичен период от време - м.февруари и м. март 2009 г. средната консумация на вода на ден във ваканционното селище е 105 куб.м. За 12 дни консумацията на вода е 1360 куб.м. От тях трябва да се приспаднат надписаните 124 куб.м. или остават за плащане 1236 куб. м. вода. Видно от заключението на ССЕ цената на вода за 1 куб.м. е 1.03 лв. без ДДС или за 1236 куб.м. 1480 лв. без ДДС. Цената с ДДС 1760 лв., за който размер искът на ищеца е основателен.
С оглед на горното решението на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че има вземане към [фирма] за доставена и отведена вода в периода от 1.12.2009г. до 24.03.2010г. за сумата над 1760 лв. до 76 365.54 лв. с ДДС ще следва да бъде отменено и постановено решение, с което се отхвърли като неоснователен искът за разликата над 1760 лв. до 76 365.54 лв. като неоснователен.
Решението ще следва да бъде отменено и в частта, с която на страните са присъдени разноски по съразмерност. Събразно уважената част от исковата претенция и доказаните и документирани разноски В исковото и заповедно производство ищецът има право на разноски 109.40 лв. Съобразно отхвърлената част от иска и документираните разноски ответникът има право на разноски 1911.69 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя на 200 лв., с оглед на уважената претенция.
Водим от горното , Върховният касационен съд, Търговска колегия,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 179 от 8.04.2013г., постановено по т.дело №263/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е признато за установено , че [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място] има вземане към [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за разликата над 1760 лв. до 76 365.54лв. с ДДС, представляваща цената на 61 785 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 1.12.2009г. до 24.03.2010г. по фактура № [ЕГН] от 31.03.2010 г., която сума е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 24239/2011г. на ПРС, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск, предявен от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу [фирма] за установяване на вземане за разликата над 1760 лв. до 76 365.54лв. с ДДС , представляваща цената на 60 549 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 31.03.2010 г. и заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 24239/2011г. на Пловдивския районен съд.
ОТМЕНЯ решение № 179 от 8.04.2013г., постановено по т.дело №263/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер на 108лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски, съобразно отхвърлената част от иска 1911.69 лв.
ОТМЕНЯ решение № 179 от 8.04.2013г., постановено по т.дело № 263/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски в размер на 5102лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски, съобразно уважената част от иска 109.40лв. и юрисконсултско възнаграждение 200лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: