Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 01.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНОХД № 713/17г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимите В. П. П. и А. Е. И., чрез защитниците им, срещу решение № 40 от 27.03.2017г. , постановено по ВНОХД № 443/2016г. на Апелативен съд–гр. Варна, с което е изменена присъда № 113/21.11.13г. по НОХД № 309/12г. на Варненския окръжен съд, като наложените им наказания за осъщественото престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК са намалени на петнадесет години лишаване от свобода за всеки един от двамата, а наказанието на В. П. за осъщественото престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и 12, вр. чл.129, ал.1 от НК е намалено на пет години лишаване от свобода. Като последица от намаляването на срока на лишаването от свобода, въззивният съд е намалил и наложеното на П. на основание чл.23, ал.1 от НК най-тежко наказание на петнадесет години лишаване от свобода. Двамата жалбоподатели са релевирали и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и искат отмяна на въззивното решение и постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно – намаляване на наложеното наказание. Като съществено процесуално нарушение в жалбата от името на П. се изтъква възприемането на фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт, пренебрегване на експертното заключение за броя на силата на ударите по главата на пострадалия М., несъобразяване с показанията на свидетелите И. и М., както и липсата на мотиви във връзка с възраженията на защитата за обстоятелствата, установяващи се от иззетите видеозаписи. Твърди се, че в резултат на неправилната оценка на доказателствата е допуснато нарушение на материалния закон, като въз основа на предположения е осъден невинен подсъдим. Аргументите в подкрепа на алтернативното искане за намаляване на наказанието са наличните смекчаващи вината обстоятелства. Защитникът на подсъдимия И. е изтъкнал като съществени процесуални нарушения липсата на описани в мотивите конкретни лични действия на всеки един от двамата извършители, отказът на съда да обсъди основателни възражения на защитата и избирателното кредитиране на свидетелските показания. Счита, че извършителят е неустановено по делото лице, и че И. следва да бъде оправдан. Алтернативно, поддържа явна несправедливост на наказанието, тъй като неправилно като отегчаващи вината обстоятелства са ценени такива, които са отчетени при квалификацията на деянието. Възразява срещу липсата на индивидуален подход при индивидуализацията на наказанието на всеки един от двамата подсъдими. В съдебното заседание представителят на ВКП поддържа, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Счита, че всички доказателства са надлежно обсъдени и въз основа на тях се установява, че П. и И. са извършители на инкриминираните деяния. Повереникът на частния обвинител М. М. пледира жалбите да бъдат оставени без уважение. Според него въззивният съд е съобразил указанията, дадени в двете предходни решения на ВКС и е изложил подробни мотиви, в които е разяснил защо не приема за основателни възраженията на защитата. Защитникът на подсъдимия П. поддържа касационната жалба. Твърди, че в атакуваното решение не са изложени мотиви за отхвърляне тезата на защитата за обективна невъзможност подсъдимите да са се намирали на местопрестъплението по време на побоя, както и че незаконосъобразно е игнорирал факта, че е открита кръв от неустановено лице. В подкрепа на алтернативното искане за намаляване на наказанието изтъква положителните характеристични данни на П.. Защитникът на подсъдимия И. също поддържа доводите, изложени в жалбата. Твърди, че доказателственият анализ е непълнен, поради игнориране на изводите на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите С. и К.. Самите подсъдими не се явяват в съдебно заседание и не взимат становище по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Делото се разглежда за трети пореден път от ВКС, поради което настоящата съдебна инстанция, съгласно разпоредбата на чл.354, ал.5 от НПК разполага с правомощията и на въззивна такава. Настоящият съдебен състав констатира, че инстанциите по същество са положили необходимите процесуални усилия за приобщаване на всички възможни относими доказателства по делото, поради което не се налага провеждане на допълнително съдебно следствие. Доказателствени искания не са направени и от страните. Доводите на касаторите за липсата на мотивиран отговор на направени от защитата възражения, за игнориране на някои от доказателствените източници и за неправилно интерпретиране на информацията от други, с които е аргументирана тезата за допуснати съществени процесуални нарушения, не могат да бъдат споделени. Предвид невъзможността за връщане на делото за отстраняването им, те следва да бъдат обсъдени и от гледна точка на обоснованост на атакувания съдебен акт. Основният и най-съществен извод на Варненския окръжен и Варненския апелативен съд, чиято обоснованост е оспорена пред ВКС, е този, че П. и И. са автори на инкриминираните деяния. В това отношение защитната теза е изградена в две направления: обосновава се липса на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, и наличие на доказателства за обективната невъзможност подсъдимите да са се намирали на местопрестъплението в момента на осъществяване на деянията. Като извършители П. и И. са уличени от тримата пострадали, поради което показанията им и резултатите от проведените с тяхно участие разпознавания са анализирани особено внимателно. И двете предходни съдебни инстанции са изследвали задълбочено съобщената информация от И., М. и М., съпоставили са я с данните от други източници, проследили са хронологично промяната в позициите им. Пред съда и в тези показания от досъдебното производство, които са надлежно приобщени, всеки един от пострадалите е свидетелствал за самоличността на извършителите. Пострадалият И. при проведените разпити на 21.03.2011г. е съобщил, че нападателите били двама и че в тях разпознал двете момчета, които видял по-рано на заведението за дюнери. Твърдял е, че е в състояние да ги разпознае. В същия ден било проведено разпознаване по фотоалбум, при което свидетелят не е разпознал подсъдимите. След като му били предявени на живо на следващия ден, И. разпознал и двамата. По повод разпознаването е проведен разпит, в който изразил категоричност, до степен, че дори не му е било необходимо време да ги огледа, разпознал ги още в момента на влизане в помещението. На 13.05.2011г. е потвърдил, че двамата нападатели са същите, които е възприел по-рано при дюнерите, дори е пояснил, че поради особеностите си момчетата били лесно забележими, веднъж видени, трудно се забравяли. В съдебно заседание е заявил, че е видял силуета на нападателя, но не и лицето му. Не е сигурен, че подсъдимите са го нападнали. М. е разпитан на 21.03.2011г., когато двукратно е свидетелствал, че нападателите са същите лица, които е видял по-рано вечерта при дюнерите. Казал е, че са пристигнали на местопрестъплението със същия автомобил и, че е запомнил физиономиите им. На предявените му фотоалбуми не е разпознал никого, след което е протоколирано изявлението му, че се е затруднил, защото не е могъл да види височината и телосложенинето им на снимките. На следващия ден са му предявени на живо и ги е разпознал, като е имал леко съмнение само за П.. В разпит на 19.04.2011г. отново е бил категоричен, че нападателите са същите лица, които е възприел на дюнерите, като е подчертал, че няма как да ги обърка. Пред съда е заявил, че се колебае, че не е сигурен, че подсъдимите са ги нападнали. На разпознаването предположил, че са те, защото ги видял предварително в коридора. Динамиката в показанията на св. М. М. е обусловена от получената тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на която е развил ретроградна амнезия. Оздравителният процес е бил продължителен и постепенен. Първите му свидетелски показания са от 28.10.2011г., когато разказва, как с приятелите си са си купили дюнери и са видели П. и И., но не си спомня момента на нападението. В съдебно заседание с категоричност посочва двамата подсъдими като извършители на инкриминираните деяния. Обяснява, че на 16.12.2011г. е посетил мястото и и това му е помогнало да възстанови спомените си. Инстанциите по същество са констатирали промяната в позицията на св.И. и св.М. и обосновано са достигнали до извод, че следва да бъдат кредитирани показанията им от досъдебната фаза на процеса. Логично е отчетен по-краткия времеви диапазон между датата на деянието и първоначалните разпити. Колебанието у свидетелите възниква едва в съдебна фаза, а първоначалната невъзможност за разпознаване по снимки апелативният съд с убедителни мотиви е отдал на промяната във визията на подсъдимите, която е очевидна след съпоставка на двата фотоалбума, приложени по делото, както и на факта, че на снимките не се е виждало специфичното телосложение, което е впечатлило пострадалите. Положени са надлежните процесуални усилия за изясняване на начина, по който е проведено разпознаването, при което е изяснено, че то не е било опорочено от неуместната забележка на св.Г.. Установени са обстоятелствата, при които пострадалите са имали възможност да наблюдават нападателите – от близко разстояние, на място с улично осветление, допълнително осветено от светлините на магазин и на фаровете на колата, при което е видно, че е съществувала обективна възможност за точно възприемане на външността им. Показанията и разпознаването са обсъдени от експерт, който ги е приел за достоверни, предвид на това, че в стресова ситуация вниманието се фокусира в конкретния източник на опасност, както и че времето за идентифициране на вече познати лица е по-кратко от необходимото за първоначално възприемане. От решаващо значение е фактът, че И. е видял, запомнил и съобщил на полицаите Д. и М. марката и регистрационния номер на автомобила, с който през тази нощ са се движели именно подсъдимите. Последното обстоятелство се потвърждава и от св.Х., И. и Н.. Разпитани по отделно, двамата пострадали са потвърдили, че са разпознали лицата, които по-рано са били при дюнерите. Напълно правилно е отхвърлено всяко съмнение, че са се заблудили относно предмета на разследването и са посочили мъжете, които са видели пред заведението, а не тези, които са ги нападнали. При повторния разпит в хода на съдебното следствие И. е конкретизирал, че е разпознал подсъдимите като хората, които са го били. Не е приет като убедителен и аргументът, че противоречието е в следствие на временно неразположение към момента на провеждане на разпознаването в резултат на нараняванията. В случая правилно е съобразено, че двамата пострадали са потвърдили изразената на 21.03.2011г. позиция и при повторните разпити, проведени месеци по-късно. Показанията на св.М., за разлика от тези на И. и М., се отличават с категоричност по отношение на това, че двамата подсъдими са извършители на побоя. Допълнителна убедителност внася и описанието на шапката „А.“, която няма как да е видял по-рано, тъй като е заснета за пръв път от камерата на заведението по време, когато пострадалите вече са си тръгнали от там, и която е намерена при претърсването на автомобила. Съдилищата по същество правилно са отбелязали, че И. и М. не опровергават съобщеното от него, тъй като те не изключват възможността П. и И. да са нападателите, а само заявяват, че не са сигурни в това. При обсъждане показанията на М., след като е изключен мотив за набедяване, задълбочено е преценена хипотезата за привнесени спомени, за смесване на лично възприета информация с научена по-късно от други лица. Съдилищата са отхвърлили тази възможност напълно обосновано. Позовали са се на експертните становища, според които възстановяването на паметта е цялостно, а конкретният спомен е добре запазен и хронологично подреден. Характеристиките на личността, която не се отличава с повишена внушаемост, също са от значение. Няма как в съзнанието на М. да са привнесени впечатления, след като тримата пострадали, както се установява при разпита им от съда, не са провеждали разговори за самоличността на извършителите. Самата теза, че същите свидетели, които настояват пред съда, че не са сигурни, че са ги били П. и И., са успели да внушат това на М., е крайно неубедителна, а други очевидци, представляващи достоверен източник на информация по въпроса, не съществуват. Във връзка с тезата за обективна невъзможност извършители на инкриминирания побой да са именно двамата подсъдими, е обсъдено съобщеното от свидетелите Х., Н. и И.. Правилно показанията им са оценени като неубедителни в частта, касаеща точния момент, в който са видели П. и И.. Липсва логична причина за съхранения им прецизен до минути спомен за часа. Става въпрос за изключително кратък интервал, защото подсъдимите са напуснали местопроизшествието между 02.21ч. и 02.27ч. /побоят е приключил между двете обаждания на тел.112/, а времето, необходимо за изминаване на разстоянието от [улица]до дома на П. на [улица]с автомобил, е кратко по това време на денонощието. Показанията им не са в състояние да опровергаят данните, събрани чрез други източници, и поради съществуващата връзка между тези свидетели и подсъдимия П. – Х. и Н. работят в бара, стопанисван от майка му, съответно като сервитьорка и барман, т.е. Б. П. е техен работодател, а И. му е познат, с когото е имал среща на следващия ден. Направен е подробен анализ и на данните от видеокамерите на търговския обект, на МВР, както и от записите за съобщения до телефона за спешни повиквания. Възраженията на защитата срещу отказа на съда чрез съпоставяне на показанията за часа на различните камери, да опита да синхронизира заснетите пред заведението кадри с точното астрономическо време, са неоснователни. Предлаганият начин на изчисление не държи сметка за поясненото от св.Г., че причината за отклоненията са прекъсвания на връзката с интернет, следователно не би бил точен, без да е известно дали около 02.00ч. е имало такива и с каква продължителност са били. Не се установява и необходимост от попълване на доказателствения материал с такава информация. Налице са достоверни записи на камерата на МВР и тел.112, от които се установява, че след като са си тръгнали от заведението, подсъдимите са разполагали с поне 13 минути, през които да се върнат, да открият пострадалите и да започнат нападението. И двете съдебни инстанции са положили достатъчно старание в преценката дали това време е достатъчно, при което обосновано са достигнали до положителен извод, базиран на разстоянието, наличните варианти на маршрут по странични и затворени улици и възможната скорост на автомобила. Претенциите на касаторите за отграничаване на конкретните действия на двамата подсъдими също не са основателни. Кръгът от обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, се определя от обвинението. В конкретния случай подсъдимите са обвинени в осъществяването на две престъпления, като съизвършители. Това, което подлежи на доказване, следователно, е задружното им участие в извършване на престъпленията. Конкретният принос на всеки един от тях няма значение за правната квалификация на деянието и за ангажиране на наказателната им отговорност за причинения с общи усилия престъпен резултат, а се отчита само при определяне на наказанието. В този смисъл, Варненският апелативен съд е възприел правилния подход, да съсредоточи усилията си в установяване на обстоятелството, дали на пострадалите е нанесен побой само от един от подсъдимите, или и от двамата, а не върху това кои точно увреждания са причинени от П. и кои от И.. Така направеното разграничение между фактите, които са от значение за квалификацията на деянието и тези, които са от значение за размера на наказанието, всъщност представлява разграничение и между фактите на обвинението, чието съществено изменение с присъдата е недопустимо, и тези, които подлежат на установяване като нови, непредявени, едва в хода на съдебното следствие. Въз основа на събраните доказателства, следва да бъде споделен изводът за съизвършителство. Пострадалият И. свидетелства, че преди да бъде повален с първия удар, се обърнал и видял един нападател в непосредствена близост и силует на втори човек зад него. М. е заявил, че нападателите били двама, като първият удар с тръба или палка му е нанесен от по-високият. М. също видял двама да излизат от автомобила, видял как замахват към „М.“ и П. да го удря с предмета, който държал, и „Ж.“ да пада на земята. На полицаите К., Д. и М. в самата нощ и на следващия ден И. и М. са съобщили, че са ги били двама, а не един. В приобщените чрез прочитане показания на св.С. също е употребено множествено число „биеха се“, което следва да се отнесе до подсъдимите, предвид обстоятелството, че пострадалите не са отвръщали на ударите. Извън гласните доказателствени средства, данни за съизвършителство се извеждат и от обективните медецински находки, интерпретирани в СМЕ. Установено е, че нанесените удари на М. са не по-малко от седем, като само три от тях са с предмет с цилиндрична конфигурация и характерен релеф в единя край. На М. е ударен поне три пъти, а И. поне два пъти. Въззивният е направил обоснованото заключение, че броят на ударите, съпоставен с краткия интервал от време, през който са нанесени, както и обстоятелството, че уврежданията са причинени с различни средства, сочат на повече от един извършител. Участието на подсъдимия И. в побоя над И. и М. следва да бъде отчетено единствено като отегчаващо обстоятелство, предвид забраната за влошаване положението му по негова жалба. От исканията на касаторите, настоящият съдебен състав намери за основателно това за намаляване на наложените наказания за осъщественото престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. Изводът на въззивния съд за много висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, изключваща възможността да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК, не може да бъде споделен. Преди всичко, не е отчетено особено същественото обстоятелство, че деянието е приключило във фазата на опита, а при преценка на тежестта на случая, настъпилите вредни последици са от първостепенно значение. Неправилно е съобразена като отегчаващо обстоятелство „изразената демонстрация срещу неоспорими правила за поведение в обществото“ и липсата на провокация от страна на М.. Това всъщност са аргументите, обосноваващи по-тежко квалифициращия признак „хулигански подбуди“, и като ги е обсъждал при индивидуализацията на наказанието, съдът е нарушил забраната на чл.56 от НК. Недопустимо е и отчитането на характеровите особености, темперамента и интелектуалния капацитет, сами по себе си като отегчаващи обстоятелства. Импулсивността, агресията, гневливостта и грубостта, дори и действително да са присъщи на подсъдимите, следва да се ценят като негативни данни за личността, само, когато се установи, че им е придадена външна изява. В случая посочените личностови специфики са намерили израз в особеностите на нападението - силата на ударите, броят и тежестта на причинените за кратък период от време травми, но тези обстоятелства са съобразени при определяне на наказанието и не би трябвало да се отчитат втори път. Основание за намаляване размера на наказанието представлява и периодът от време, повече от шест години и осем месеца от датата на деянието до постановяване на настоящото решение. Превишаването на разумния срок, в който е следвало да приключи наказателното производство не се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимите, а на двукратна отмяна на съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В мотивите, изложени от апелативния съд във връзка с наказанието, е допуснато известно противоречие, като е прието от една страна, че П. е имал водеща роля, а от друга, че двамата имат еднакъв принос в съучастническото деяние. Крайният извод за това, че следва да им бъдат наложени еднакви по размер наказания е правилен, но не поради установен равен принос, а защото и за двамата се установяват сходни по тежест отегчаващи обстоятелства. Общо за двамата е действието в съучастие и броят на пострадалите лица, само за П. - установената доминираща позиция в съвместната агресивна проява, а за И. – миналото осъждане. Вярна е констатацията на въззивния съд за наличие на смекчаващи обстоятелства, каквито са малкото дете на И., за което полага грижи, и добрите характеристични данни и усилията за по-висока образователна степен на П.. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че адекватното наказание в случая е лишаване от свобода за срок от десет години, поради което въззивното решение следва да бъде изменено в този смисъл. Намаляването на срока на по-тежкото от двете наказания лишаване от свобода на подсъдимия П., обуславя редукцията и на наложената на основание чл.23 ал.1 от НК най-тежка санкция от определените му за престъпленията по чл.116, ал.1 т.11, вр. чл.20, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.4 и 12, вр. чл.129, ал.1 от НК на десет години. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 40 от 27.03.2017г. , постановено по ВНОХД № 443/2016г. на Апелативен съд–гр. Варна, като намалява срока на наказанията „лишаване от свобода“, наложени на всеки един от подсъдимите В. П. П. и А. Е. И., за осъщественото престъпление по чл.116, ал.1 т.11, вр. чл.20, вр. чл.18, ал.1 от НК от петнадесет на десет години. Намалява срока на наложеното на В. П. П. на основание чл.23, ал.1 от НК най-тежко наказание от определените му за престъпленията по чл.116, ал.1 т.11, вр. чл.20, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.4 и 12, вр. чл.129, ал.1 от НК, от петнадесет на десет години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.