Р Е Ш Е Н И Е № 369 гр. София, 29.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 993 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. П. срещу решение № 86/ 14.05.2015 г. по внохд № 82/2015 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се развиват оплаквания, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи относно авторството на деянието, както и че наложеното наказание е явно несправедливо- касационни основания по чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. По същество се иска връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- оправдаване на подсъдимия или намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и доразвива доводите в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а съдът не е допуснал процесуални нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 21/ 20.02.2015 г. по нохд № 853/2014 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия И. П. за виновен в това, че на 04.04.2013 г. в гр.В., при условията на опасен рецидив отнел от владението на Х. М. С. златен синджир и златно кръстче на стойност 482.40 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и на основание чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 от НК го осъдил на осем години лишаване от свобода. На осн. чл. 25, вр. чл.23 от НК определил общо наказание от осем години лишаване от свобода, което е по - тежкото измежду наложените по настоящото дело и по нохд № 2305/2014 г. на РС гр.Варна. Постановил изтърпяване на наказанието в затвор при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение Варненският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата е неоснователна. Развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения са идентични с изложените пред въззивния съд и са получили убедителен отговор в атакуваното решение. По съдържание, доводите на защитата касаят предимно обосноваността на присъдата/ решението, която не е касационно основание за проверка на съдебните актове и това обстоятелство изключително затруднява настоящия касационен състав при изпълнение на задълженията по проверката за законосъобразност на въззивното решение. Касационният състав споделя изцяло фактическите и правни изводи, направени от решаващата инстанция и прецени, че събраните в хода на процеса доказателствени материали са анализирани правилно. Варненският апелативен съд е изпълнил процесуалното си задължение да извърши цялостна проверка на присъдата, да анализира и оцени събраните доказателства, да обоснове фактическите си и правни изводи и да отговори на направените възражения. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като правилно е кредитирал показанията на св. С. и протокола за разпознаване на лице, в който е отразено, че тя по категоричен начин посочва подс. П. като извършител на грабежа. Решаващият съд правилно е приел, че не може да бъде споделено оплакването на защитата за компрометиране на разпознаването, защото пострадалата неправилно е посочила точния ръст на подсъдимия и не е споменала за белега над веждата му, както и защото имало противоречия между показанията й, дадени на 04.04.2013 г. и на 05.04.2013 г. Установено е по делото, че разпознаването е извършено след като е бил проведен предварителен и нарочен за това действие разпит на пострадалата, която е дала достатъчно подробно описание на нападателя и физическите признаци, по които би могла да го разпознае- възраст, ръст, телосложение, черти на лицето. Самото действие е извършено в присъствие на поемни лица, като подсъдимият е съпоставен с още три лица със сходен външен вид. Категорична е позицията на св. С., че именно подсъдимият е извършителя на деянието, когото разпознава по чертите на лицето и преди всичко по изражението на очите му. Обстоятелството, че тя неправилно е преценила ръста на касатора не е от такова съществено значение, каквото му придава защитата, тъй като разликата не е толкова голяма, нито това е водещият за пострадалата белег за неговата идентификация. Преекспонира се и т.нар „голям белег над веждата”, който видно от снимковия материал е трудно забележим. Не са налице противоречия в показанията на пострадалата по отношение на особеностите, по които би могла да разпознае нападателя. Що се отнася до облеклото му, тя изрично е заявила, че е бил облечен с тънко, черно яке с качулка, но качулката не е била вдигната, като нападателят е бил с отрито лице. Затова касационният състав счита, че установените във връзка с разпознаването факти сочат на спазване на изискванията по чл. 170-171 от НПК за надлежно извършване на процесуално-следственото действие. То не е опорочено и от липсата на защитник на подсъдимия към този момент, защото той все още не е имал качеството на обвиняем. Варненският апелативен съд е анализирал внимателно обясненията на подсъдимия, в които той отрича авторството на деянието и твърди, че по време на нападението се е намирал на друго място- т.нар „Ч. п.”. Изложил е убедителни съображения за решението си да не ги кредитира с доверие, защото не се подкрепят от показанията на свидетелите Ю., Г. Г., А., В. и М.Г.. Свидетелите са разпитани, за да се провери достоверността на изложената от касатора версия, но нито един от тях не потвърждава твърденията му, че след 15 ч. на инкриминираната дата е бил на пазара и е разговарял с тях. Обясненията на подс. П. не се подкрепят и от заключенията на трите технически експертизи / на БНТЛ ОД МВР Варна, на НИКК- МВР и на РС „Военна полиция” Варна/, които са изследвали видеозаписите от охранителните камери на фирма „Пазари” при Община Варна и на „Видеоконтрол и превенция” при ОД МВР-Варна. Направеният от съда анализ на експертните заключения е обективен и пълен, поради което възражението, че са ценени като достоверни само части от тях е лишено от фактическо основание. Предвид гореизложеното касационната инстанция намери, че не са налице основания да бъде отменено атакуваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствената съвкупност. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин, на база събраните доказателства и не почива на предположения. Няма основание и за оправдаване на касатора при правилно установените фактически положения, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция. Върховният касационен намира за неоснователно и искането за намаляване на размера на наказанието. Данните за влошено здравословно състояние, които се изтъкват в подкрепа на релевираното оплакване, са взети предвид от апелативния съд и са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства. Правилно е прието, че многократните осъждания на П., лошите данни за личността му и липсата на възпитателен ефект от предходно наложените наказания са фактори, които отегчават отговорността му и сочат на завишена степен на лична обществена опасност. Наказанието правилно е индивидуализирано при превес на отегчаващите вината обстоятелство, но под средния размер на предвиденото в закона, поради което не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/ 14.05.2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 82/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.