3 Р Е Ш Е Н И Е № 848/2010 гр. С., 07.01.2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1919 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 234 ГПК (отм.). Образувано е по молбата на М. К. Т. от[населено място] чифлик, обл. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 21 март 2007 г., постановено по т.д. № 805 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2006 г. В молбата се сочи, че в открито съдебно заседание от 1 март 2007 г. по друго гражданско дело ответникът по него [фирма] представил три документа, които имат характеристика на новооткрити доказателства по делото, по което е постановено атакуваното решение, защото се отнасят до факти, които молителят твърдял както в исковата молба, така и във въззивната жалба, но не е могъл да ги докаже – намаляване на съставите на мотрисни влакове, последваща промяна в плана за композирането им от страна на [фирма], която е пряко свързана с безопасността на железопътните превози на пътници и липсата на адекватно упражнен контрол от страна на ответника по спора върху намаляване съставите на мотрисните влакове като орган по безопасността в железопътния транспорт при изпълнение на задълженията за обществени услуги за превоз на пътници. Представят се протокол от съдебно заседание от 1 март 2007 г. по гр.д. № 13755 по описа за 2006 г. на районния съд в[населено място], молба на молителя в настоящото производство, с която се искат доказателства, становище на [фирма][населено място], копие на телеграма и две писма, подписани от името на изпълнителния директор на [фирма]. Ответникът И. агенция “Ж. администрация” не дава отговор по смисъла на чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.). П. на Р. Б. чрез прокурор С. сочи, че молбата за отмяна е просрочена, но по съществото си тя е и неоснователна – представените доказателства не са от съществено значение за спора. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, предявена е от лице, имащо интерес от исканата отмяна и е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Относимите обстоятелства по спора са следните: Молителят предявил иск с правно основание чл. 1 ЗОДВПГ (сега с изменено заглавие) с твърдението за липса на съдействие за промяна на плана за композиране на влакове в състава на ЕМВ № 30158 и на ЕМВ № 30151 от един на два електро-мотрисни влакове. В последствие претенцията е уточнена с твърдението, че ответникът не изпълнява задължението си по чл. 7, т. 1 от Закона за железопътния транспорт да окаже необходимото съдействие за точното изпълнение на договора за превоз от страна на [фирма], поради което следва да понесе отговорността за причинените на ищеца неудобства, свързани с превоза му през процесния период. С атакуваното решение въззивният съд приел, че на ответника не са вменени задължения за контрол върху сключените от превозвача превозни договори, като този извод е основан върху разпоредбите на чл. 113, ал. 3 и чл. 48, ал. 2 ЗЖТ; тъй като не е налице бездействие на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ от страна на ответника, след като не са й вменени съответните задължения, то искът е неоснователен. Молбата за отмяна е неоснователна. За да може да се приложи правилото на чл. 231, б. “а” от ГПК (отм.), е необходимо представените от молителя писмени доказателства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да представи пред инстанцията по същество и същите да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Представените пред съда телеграма от 28 октомври 2005 г. от началника на железопътно депо[населено място], както и разпореждания на изпълнителния директор на [фирма] от 2 ноември 2005 г. и от 20 януари 2006 г. (останалите доказателства се представят с оглед спазването на срока за предявяването на молбата за отмяна) касаят безспорното по делото обстоятелство – действително е намален броят на мотрисните влакове, като това е станало по разпореждане на превозвача. Посочените обстоятелства в представените документи са такива, които са били добре известни на молителя и на съда – още в приложения на л. 56 и 57 от първоинстанционното дело отговор на заместник-министъра на транспорта до председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Н. събрание, обстоятелствата са посочени и потвърдени. В този смисъл представените доказателства не носят данни за новооткрити обстоятелства, които биха променили извода на съда за основателността на претенцията. Освен това решаващият извод на съда е съвсем различен – не е налице бездействие на ответника при осъществяване на административна дейност, за да се ангажира отговорността му по избрания от молителя начин. Ответникът по молбата не прави искане за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива в производството по отмяна не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. Т. от[населено място] чифлик, обл. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 21 март 2007 г., постановено по т.д. № 805 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2006 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: