Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 484 гр. София, 09.06.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  трети юни    ,    две хиляди и десета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1438/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Й. Ц. Й. срещу решение №167 от 20.05.2009г по гр.дело № 185/2009г. на Окръжен съд Велико Търново с което е потвърдено решение №1022 от 16.01.2009г на ВТРС по отхвърлен иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от негативна журналистическа публикация , предявен срещу издателя като възложител. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованно . Въззивният съд не е направил сам преценка на доказателствата . Необоснован е изводът , че процесната публикация във в. «Борба» не съдържа обидни твърдения,че липсва противоправност и вина. Не е съобразено ,че противоправността на деянието има връзка с личността и професионалното качество на лицето , за което се пише . От негативните внушения ,че в качеството на адвокат адресатът на публикацията не познава Закона за адвокатурата , уреждащ собствените му права , задължения и статут , от обидните квалификации «полицейщина» и «скандално» , е произтекло злепоставяне . Незаконосъобразно обстоятелствата във връзка с публикувано опровержение са коментирани във връзка със вината ,а не с оглед ограничаване на вредоносния резултат . Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. К. Ответникът по касационната жалба И. к. „Б” заявява в отговор ,че съдържанието на решението и правните изводи по същество не подкрепят оплакванията на касатора . С определение №1397от 17.11.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за конфликта на гарантираните от Основния закон права да се изразява свободно мнение по обществен въпрос и правото на всеки гражданин , включително ако се коментират негативно действията му като адвокат , да брани доброто си име и професионална част , както и по въпроса за приложното поле ограничението по чл. 39 ал.2 от Конституцията във вр. с чл. 32 от Конституцията с оглед това качеството на засегнатата от журналистическа публикация страна Предвид обстоятелствата по делото и във връзка с изведения въпрос ,обусловил разглеждане на касационнатата жалба по същество Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното : В обжалваното решение Великотърновски апелативен съд е разгледал случай , при който ищецът е потърсил обезщетение за вреди поради накърняване на доброто му и професионална репутация като адвокат , в резултат на публикация с предмет журналистическо разследване Статията е под надслов”С добри съвети за 4 години автомонтьор се превърна крупен собственик „ се коментират действия и изказвания на Г. Т. , ,отношения с фирмата „В” ,подписка във Великотърновския общинския съвет и в тази връзка искането на касатора до тази институция като адвокат на Т. , за предоставяне на сведения на основание чл. 31 от Закона за адвокатурата дали общински съветници,сред които конкретни лица, са участвали в протестни действия за запазването на боровите гори в квартал „Картала” , отписани от държавния поземлен фонд с разрешителни за сеч . Вредоносно според ищеца е внушението , адвокатът не познавал закона и няма основание за подобно искане, по отношение на което е цитиран коментара на общински съветници „полицейщина „ , а от автора на статията определено като „ скандално „ и потресаващо” След публикацията и по повод възражение на засегнатия ищец , редакцията не е публикувала опровержение и извинение , а единствено уточнение за „ досадна техническа грешка”,в публикацията е бил коментиран отменения Закон за адвокатурата ,а искането било по действащия . В своята практика Върховен касационен съд е подчертавал , че признатото и гарантирано в чл. 39 ал.1от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка , пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост ,дейност или занятие по поставения обществен въпрос , освен ако не се касае за превратно упражняване на право ,а свободата на мнение бива използвана ,за да се вреди на доброто име . В доразвитие на изложеното, не може журналистически материал с негативна оценка на едно правно действие , предприето от адвокат с цел организиране защитата на клиента му , квалифицирано в публикацията като „потресаващо писмено искане” ,”скандално искане „ или „проява на полицейщина” , когато се касае за отправено до орган на местна власт искане за достъп до сведения по чл. 31 от Закона за адвокатурата, заедно с коментър - бил той и погрешен ,че това действие дори формално няма законно основание ,тъй като соченият текст ( авторът е имал предвид чл. 31от ЗА, отм. ) регламентирал друга материя ,а не получаването на информация , да се третира като злоупотреба с право ,да се обема от квалификацията нанасяне на обида или да се ангажира отговорност за злепоставящо внушение ,че адвокатът не познавал закона . За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание , освен оценка и мнение по обществен въпрос , не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт , но това изследване съдът предприема , съобразявайки зададените с исковата молба основания . В случая статията със заглавие „Полицейщина в местния парламент ,ще има извънредна сесия за горите”съдържа факти и негативни изводи , свързани с връзката между адвоката и неговия клиент, наречен „горския цар” по повод „скандалите с изсичането на горите” като се твърди учредена договорна ипотека между тях поставя се въпрос за материалния интерес на адвоката и се прави извод ,че „ Ц. не е само юридически пълномощник на монтьора, но и негов бизнес партньор”. Вярно е ,че конкретната публикация ,предвид тази своя съдържателна част , внушава публично съмнения в добросъвестността на последния , като адвокат включително. В своята искова молба обаче ищецът е ограничил основанието на настоящия си иск до търсене на отговорност от ответния издател за внушението, че адв. Ц бил оправил искането за достъп до информация на несъответен или липсващ в закона текст,което според ищеца го злепоставя като професионалист, както и за възприетите като обидни квалификации „потресаващо” ,”скандално” и „проява на полицейщина” . Като е обсъдил основанието на иска и е приел ,че не се касае за обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството, нито са превишени пределите на правото да се изразява мнение , въззивният съд е дал достатъчен по съдържание мотив за отхвърлянето му . Въззивният съд се е позовал на чл.272 от ГПК по отношение на този решаващ мотив ,с което не е допуснал процесуално нарушение , дори в обжалваното решение да липсва обсъждане на всички доводи на жалбоподателя ,а като обстоятелство последващата публикация – уточнение относно „техническа грешка” при цитирането на чл. 31 от Закона за адвокатурата, неотносимо е коментирана във връзка с вината , а не във връзка с вредата като елемент на деликтния фактически състав. Ето защо неоснователно е оплакването за процесуално нарушение при формирането и излагането на решаващите съображения на съда . Неоснователно е и оплакването за необоснованост ,при заявените фактически основания на иска съдържанието на процесната статия не може да бъде инперпретирано по друг начин . Сами по себе си избраните фрази не обективират основание да се търси отговорност за деликт , тъй като представляват оценка и мнение по случай , поставен на обществено обсъждане . В своето решение Великотърновски апелативен съд е съобразил материалния закон ,съобразил е разликата между деянието обида и изразяването на негативна оценка чрез публикация като журналистическо мнение. Следва да се добави , че ако печатно издание брани избрана обществена позиция , като чрез публикация дава оценки на предприети от адвокати действия ,включително в качеството им на пълномощници и лица , искащи достъп до информация , това не поставя последните в положение да претендират вреди , задето името им се цитира и замесва в публичен скандал . Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила . Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за разноски .   Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.     Р Е Ш И :     Оставя в сила решение №167 от 20.05.2009г по гр.дело № 185/2009г. на Окръжен съд Велико Търново   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: