Ключови фрази
Телесна повреда на съдия, прокурор,следовател, лице от състава на МВ, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител * споразумение * процесуални нарушения * явна несправедливост на наказанието


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

София, 07 ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар: Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 656/2018 година
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Г. Р. Г. за възобновяване на наказателно дело № 6043/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения.
В саморъчно изготвеното от осъдения Г. искане се съдържат твърдения, че не му е връчен обвинителен акт, за да се запознае с повдигнатото обвинение и да изгради своята защита. Визират се оплаквания, че поради неграмотност и не разясняване на „подробностите от служебния защитник”, осъденият не е разбрал „какво се случва с процеса”, поради което му е постановена несправедлива присъда от седем години лишаване от свобода. Отправеното искане е за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание защитникът пледира за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Изтъкват се доводи за липса на съгласие от осъдения за сключване на споразумението и се оспорва правната квалификация на инкриминираните деяния.
Пред касационната инстанция осъденият Г. поддържа искане за намаляване на наложеното му наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Софийският градски съд с определение от 29.01.2018 г., постановено по НОХД № 6043/2017 г. одобрил споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия Г. Р. Г., подписано от последния, според което той е бил признат за виновен в това, че
- на 28.09.2017 г., около 13,00 ч. е извършил престъпление по чл. 131, ал.2, т.2 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода;
- на 28.09.2017 г., около10,00 ч. е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода;
- на 28.09.2017 г., около14,30 ч. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2 , т. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева;
- на основание чл. 23, ал.1 и ал. 3 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно четири години лишаване от свобода и глоба от две хиляди лева;
- на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието от четири години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Определението е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 29.01.2018 г. и не е проверявано по касационен ред.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно. Разчетените доводи, отразени в искането за възобновяване, разкриват съдържанието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК.
Преди всичко следва да се посочи, че осъденият игнорира особеностите на проведената процедура по чл. 381 и сл. от НПК. При решаване на делото със споразумение в досъдебното производство то приключва не с обвинителен акт, а с изготвено и подписано споразумение, което се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд. Разбира се, споразумение за решаване на делото може да се постигне и след образуване на съдебното производство по внесен обвинителен акт. В настоящия случай, видно от материалите по делото, споразумението е било сключено между прокурора и защитника на осъдения след приключване на разследването, в което са отразени съвпадащите волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК. Споразумението е подписано от прокурора, от защитника и от обвиняемия, след като последният е декларирал писмено, че се отказва от съдебното разглеждане на делото. Предложено на съда, то е предопределило правните и фактическите рамки на обвинението срещу Г., в които рамки съдът е следвало да упражни и правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Ето защо твърденията, поддържани в искането, за ограничаване правото на защита, поради неизготвянето на обвинителен акт са напълно несъстоятелни.
Изводимо от краткото съдържание на искането за възобновяване недоволството на осъдения се свежда до неразбиране от негова страна на същността на проведената процедура, дължащо се на неграмотността му и непълноценна правна помощ.
Внимателния преглед на процесуалните действия опровергава тези твърдения и не кореспондира с изразеното от осъдения още в хода на досъдебното производство желание да сключи споразумение. При разпитите в качеството му на обвиняем, проведени на 03.11.2017 г. и на 08.12.2017 г., както и при предявяване на разследването на 08.12.2017 г., в присъствието на защитник, той е заявил желание да сключи споразумение, което е станало на 20.12.2017 г. с представения по делото писмен документ. Осъденият е разполагал с достъп до правна помощ, за да се ориентира относно съдържанието и последиците от подписване на споразумението. Освен това данните, отразени в справката за съдимост показват, че той вече е участвал в производство по глава двадесет и девета от НПК и има практическо познание за уредената там процедура.
В съдебното заседание, проведено на 29.01.2018 г., съдържанието на споразумението е огласено чрез прочитането му при участието на осъдения и неговия защитник. След прочитането на текста на споразумението Г. е направил изявление – „четири години са ми много по принцип” . Именно въз основа на това изявление защитата настоява за липса на съгласие от страна на осъдения за сключване на споразумение. Несъмнено процесуалната уредба на производството по глава двадесет и девета от НПК гарантира свободната воля на осъдения относно условията, при които се сключва споразумението. Тези условия се обсъждат и в открито съдебно заседание, а разпоредбата на чл. 382, ал. 4 от НПК обезпечава възможността и след като е подписал споразумението обвиняемият да направи волеизявление по повод клаузите му, преди съдът да го одобри.
В конкретния случай, видно от протокола за проведеното съдебно заседание, цитираното изявление на Г. е последвано от лично изразената от него суверенна воля - „Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен и по трите обвинения. Запознат съм с текста на споразумението и неговите последици, а именно, че същото има последствията на влязла в сила присъда, която не подлежи на обжалване. Доброволно съм го подписал. Отказвам се от разглеждането на делото по общия ред и желая така да приключи воденото срещу мен наказателно производство”. Така отразеното волеизявление е достатъчна гаранция, че съгласието на осъдения е дадено при пълно съзнаване от негова страна на всички обстоятелства в споразумението и тяхното доброволно приемане. Тоест, липсва каквато и да е била неяснота за страните по делото относно условията на споразумението, в това число и относно наказанията. Окончателното съдържание на споразумението е обективирано в съдебния протокол и подписано от прокурора, защитника и обвиняемия Г..
На следващо място, претенцията на осъдения, че наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода е явно несправедливо също е неоснователна. Отразеното по-горе съдържание на одобреното споразумение ясно очертава, че не е определяно наказание седем години лишаване от свобода, а най-тежкото от тях, наложено и като общо, е за извършеното престъпление по чл. 131 от НК – четири години. Наказанията, наложени за трите престъпления са към или в законоустановения минимум. Действително уредбата на процедурата допуска със споразумението да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но това е само една възможност и е въпрос на преценка във всеки конкретен случай. Данните по делото сочат, че осъденият е извършил престъпленията, предмет на споразумението, няколко месеца, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В досието му за съдимост присъства и осъждане за грабеж. Затова преди да одобри споразумението съдът не е имал повод по силата на правомощията си в чл. 382, ал. 5 от НПК да предлага промени в размера на наказанията и условията, при които те следва да се определят.
Изразеното недоволство от осъдения, че следва да „изтърпи седем години лишаване от свобода” не е резултат от определените му наказания с одобреното споразумение.
Трите престъпления са извършени от Г. в изпитателния срок, определен с присъда, постановена по НОХД № 11742/2015 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 30.05.2016 г. С тази присъда за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 от НК му е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66 от НК. Съответно на изискванията на чл. 383, ал.3 от НПК в производство, проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът на основание чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение така наложеното наказание от три години. Постановеният съдебен акт не е оспорен от осъдения с искането за възобновяване.
По доводите към касационното основание по чл. 348, ал.1,т. 1 от НПК, въведено от защитата в съдебното заседание пред касационната инстанция.
Законът свързва упражняването на правото на осъдения да иска проверка на влезли в сила съдебни актове по реда на глава тридесет и трета от НПК с определени изисквания относно съдържанието и срока, в който следва да се подаде същото. С разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК е определен шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. За първото от посочените изисквания – за съдържанието на искането за възобновяване, приложими са правилата за касационното производство. Това означава, че в искането за възобновяване следва да се съдържат с достатъчна яснота конкретните съображения на осъденото лице, обосноваващи претенцията му за наличие на някое от касационните основания. Посочените изисквания към съдържанието на искането за възобновяване (чл. 426 във вр. с чл. 351, ал.1 от НПК), са предвидени с оглед възможността на касационната инстанция да извърши проверка на атакувания съдебен акт само в пределите, посочени в искането (виж, чл. 347 от НПК), като вземе предвид съдържащите се доводи. Вярно е, че искането за възобновяване може да бъде допълнено до даване ход на делото (чл. 351, ал.4 от НПК). Тази възможност обаче също предполага наличие на вече заявени доводи и съображения, които се нуждаят от допълване. Няма пречка, разбира се, в предвидения от закона срок да се наведат и нови касационни основания и доводи, които не са били заявени в искането за възобновяване.
В конкретния случай с искането за възобновяване на осъдения не е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. По делото не е постъпило и допълнение към него в предвидения шестмесечен срок, доколкото атакуваното определение е влязло в сила на 29.01.2018 г., а доводите за допуснато нарушение на материалния закон се правят едва в съдебното заседание, проведено на 19.10.2018 г. По тези съображения настоящият състав намира, че възраженията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК не подлежат на обсъждане.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения Г. за отмяна или ревизия на влязлото в сила определение, постановено по НОХД № 6043/2017 г. по описа на Софийски градски съд следва да бъде оставено без уважение.
Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че е допуснато нарушение на закона при прилагането на разпоредбите от ЗИНЗС. Със споразумението е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, който е по-благоприятен от следващия се по чл. 57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение не може да бъде поправено сега, тъй като производството се развива по искане за възобновяване на осъдения Г..
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Р. Г. за възобновяване на производството по НОХД № 6043/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.