1 Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 10 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 467/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимите Г. Г. и П. Х., подадена чрез защитника им адв.Ковалаков, срещу въззивна присъда № 55 от 05.07.2010г., постановена по внчхд № 141/10г. по описа на ОС-Разград.По отношение на подс. П. Х. присъдата се атакува изцяло, във всичките й части, а за подс.Г. Г. в гражданско-осъдителната част. Оплакванията на касаторите са за неправилност и незаконосъобразност на въззивния акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата на двамата подсъдими е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Частният тъжител и граждански ищец М. М., редовно призован, не се явява и не изразява личното си становище по жалбата. Не се явява и повереникът му адв.Кинов, редовно призован. Постъпило е писмено възражение от частния тъжител, с което се оспорва основателността на жалбата във всички нейни части. Подсъдимите и жалбоподатели П. Х. и Г. Г., както и защитникът им адв.Ковалаков, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 180 от 19.04.2010г., постановена по нчхд № 227/09г., Разградският районен съд, е признал подсъдимите Г. П. Г. и П. С. Х. за невиновни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Със същата присъда, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от гражданския ищец М. срещу двамата подсъдими искове за неимуществени и имуществени вреди. С въззивна присъда № 55 от 05.07.2010г., постановена по внчхд № 141/10г., Разградски окръжен съд, е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която: -признава подсъдимия П. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК отлага изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; -признава подсъдимия Г. П. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 500лева. С въззивната присъда, двамата подсъдими солидарно са осъдени на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят на гражданския ищец М. М. сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, както и сумата от 1109,62лв., обезщетение за имуществени вреди. В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски, държавната такса върху уважените искове, както и разноските направени от частния тъжител и граждански ищец. Касационната жалба е неоснователна. На първо място, следва да се отбележи, че предмет на касационна проверка е само тази част от въззивната присъда, която касае осъждането на подс.П. Х. и гражданско-осъдителната й част. На основание чл.346, т.1 от НПК, въззивната присъда не подлежи на проверка по касационен ред, в частта, с която подс.Г. Г. на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При тези предпоставки, касационната жалба, така както е депозирана се явява допустима. Единствено, не подлежат на обсъждане от настоящата инстанции аргументите на касатора, сочещи на необоснованост на въззивния акт, тъй като необоснованността не е касационно основание. В жалбата се акцентира върху, релевираните доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата. Също така, се твърди, че не са обсъдени доводите на защитата за наличието на реторсия и съпричиняване. В рамките на проведеното от първата инстанция съдебно следствие е била събрана доказателствена маса, в пълния й възможен обем.Въззивната инстанция е направила самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е установила нови обстоятелства, което е довело и до промяна на приетата от първия съд фактология. Действително окръжният съд е могъл да направи по-задълбочен анализ на доказателствата, като инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, но от друга страна в акта си, той е обективирал по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградил вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, въззивният съд е обсъдил гласните доказателствени източници в частност спорните показания на св.Ани К., излагайки мотиви защо не ги кредитира, като това е сторено в контекста на останалите доказателства и доказателствени способи. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, втората инстанция е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като не е допуснала нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното й убеждение. Независимо, че съпричиняването и института на реторсията са свързани с приложението на материалния закон, касаторите се позовава на процесуално нарушение, предвид липсата на произнасяне във въззивната присъдата по тези възражения.Следва да се отбележи, че последните се правят декларативно, без обосноваваща ги аргументация, което не дава възможност за тяхната интерпретация.От друга страна, те по същия лаконичен начин са били релевирани и пред предходните инстанции, но дори и останали без изричен отговор в съдебните актове, по същество правилно не са били възприети. Възраженията, касателно гражданските искове са неоснователни. Правилно, решаващите инстанции са преценили, че исковете са доказани по основание и до размера, в който са били уважени, като са осъдили двамата подсъдими в условията на солидарност, така като е отправена претенцията, с което не да допуснали, твърдяното в жалбата нарушение. Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че атакуваната присъда на ОС-Разград следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 55 от 05.07.2010г., постановена по внчхд № 141/10г. по описа на Разградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: