Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 298/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр.София, 28 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 298/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 705/2013 год. на Сливенския районен съд и внохд № 415/2013 год. на Сливенския окръжен съд,както и по искане на Г. Н. П.,подсъдим по посочените дела. В искането на Главния прокурор се твърди,че при постановяването на двата съдебни акта е допуснато нарушение на материалния закон,изразяващо се в налагането на П. на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК под установения в специалната материалноправна /на чл. 195,ал.1НК/ норма минимум.Иска се отмяна на постановените по двете дела съдебни актове и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В искането на осъдения П. се твърди наличието на допуснати при разглеждането на делото съществени процесуални нарушения и на явна несправедливост на наложеното му наказание.Алтернативно се иска или оправдаването на П. или връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание всяка от направилите искане за възобновяване страни го поддържа,считайки за неоснователно това на другата страна. ВКС намери двете искания за допустими с оглед на направилите ги страни,спазването на 6-месечния срок по чл. 421,ал.1 и 3 НПК и вида съдебните актове,които са сред изчерпателно изброените в чл. 419 НПК,но налагащо възобновяване само това на Главния прокурор. С първоинстанционната присъда-№ 638 от 8.VІІ.2013 год.-Г. Н.П. е признат за виновен в това,че чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] -неустановено техническо средство и разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот-метална входна врата на апартамент-е откраднал на 14.ІІ.2013 год. от дома на Н. и А. А. в [населено място], [улица],[жилищен адрес]златен пръстен на стойност 251.86 лв.,собственост на А.А.,както и собствени на Н.А. златни бижута с тегло 32.38 гр на стойност 1 586.62 лв.,за което и на основание чл. 195,ал.1,т.3 и 4 НК е наказан с 6 месеца лишаване от свобода,които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивното решение-№ 111 от 21.Х.2013 год.-горната присъда е потвърдена. Искането на Главния прокурор следва да се уважи,тъй като твърдяното от него нарушение на материалния закон е безспорно.Съобразно дадената му правна квалификация,инкриминираното деяние е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 10 години.П. е наказан с 6 месеца лишаване от свобода,като наказанието му е определено при условията на чл. 54 НК и изрично първоинстанционният съд е посочил,че не е установил наличието на „обстоятелства,които да налагат определяне...на наказанието при условията на чл. 55 от НК”.Въззивният съд не е констатирал допуснатата незаконосъобразност,но дори и при направена констатация не е имал процесуалната възможност да я отстрани при липсата не само на съответен,но и изобщо на протест. Твърдяните в искането на осъдения процесуални нарушения,допуснати при разглеждането на делото в двете съдебни инстанции,сега е безпредметно да се коментират,доколкото предстои ново разглеждане на делото от състав на първоинстанционния съд,където е допуснато соченото в искането на Главния прокурор нарушение.Налага се отбелязването обаче на неоснователността на претенциите от защитника на осъдения за допуснати процесуалани нарушения при досъдебното разследване.Такова нарушение е съзряно,първо,в това,че „досъдебното производство е разделено,без да са налице основанията по чл. 216 от НПК”.Освен че защитата не сочи,кои от основанията по двете алинеи на чл. 216 НПК не са „налице”,прибягването към възможността,която дава цитирания член, е изцяло в правомощията на прокурора и нито е повод за „съмнения относно безпристрастността” му,нито ограничава процесуалните права на обвиняемия.Не е налице и второто нарушение от естество „да няма образувано досъдебно производство”.За да го твърди защитникът сочи допуснато нарушение на чл. 214 във вр. с чл. 212,ал.2 НПК тъй като в протокола от 14.ІІ.2013 год.,приложен на л. 15 от досъд. разследване,в който е документирано изземването от подсъдимия и от автомобила,който е управлявал,на златните бижута,предмет на престъплението,не били посочени „законния повод и достатъчното данни” за образуване на досъдебно производство.Действително такива отбелязвания в протокола няма,което,обаче,не се отразява нито на процесуалната му годност като доказателствено средство /срв чл. 129 НПК/,нито на годността му да послужи за образуване на досъдебното производство-непопълнените графи се отнасят към конкретното процесуално действие-след като в съпровождащото обсъждания протокол писмо със същата дата,адресирано от разследващия полицай до Сливенската районна прокуратура,са посочени „законния повод и достатъчното данни”-установената в огледен протокол също от 14.ІІ.2013 год. кражба от дома на Н. и А.А. за това. А защо именно за П. е била постъпила оперативна информация при пребиваването му на територията на Сливен и неговата кола е била проследена и претърсена във връзка с подадения от сем. А. сигнал за кражба,става ясно от справката,приложена на л. 180 от досъд. разследване,забележителното в която са както броят на регистрираните срещу П. заявителски материали-158 за времето от 1990 до 2009 год.-така и дадената му характеристика. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 425,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 705/2013 год. на Сливенския районен съд и внохд № 415/2013 год. на Сливенския окръжен съд,ОТМЕНЯ постановените по тези дела ПРИСЪДА № 638 от 8.VІІ.2013 год. И РЕШЕНИЕ № 111 от 21.Х.2013 год.,И ВРЪЩА делото НА РАЙОННИЯ СЪД ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: