Р           Е          Ш           Е         Н         И          Е                                                                №  444                                              гр. София,   18.06.2010 г.                                      В        ИМЕТО      НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето  гр. отделение, в публичното заседание на 25 май през 2010 г., в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                                ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №388/09 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на О. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №202/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че по материалноправния въпрос за характера и съдържанието на наскоро приетата норма на чл.39, ал.4 от ЗМСМА – представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ, липсва съдебна практика. Това, както и предложената от касатора аналогия с разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗАдм., сочи на необходимост от тълкуване на закона за точното му прилагане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от В. М. срещу касатора искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорено освобождаването на ищцата от длъжността „заместник кмет на О. Бойчиновци”, извършено на осн. чл.39, ал.4 от ЗМСМА. Прието е, че нормата на чл.39, ал.4 от ЗМСМА сочи само начина на прекратяване на тр. правоотношение със зам. кмета – без предизвестие, но основанията за това са по КТ. С оглед на законоустановеността им, равенството на страните по тр. правоотношение и възможността на уволнената да се защити срещу прекратяването, знаейки конкретните му предпоставки, уволнението й, извършено без посочване на основание по КТ , според ОС е незаконно със съответните последици. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: На осн. чл.39, ал.1 от ЗМСМА кметът на общината назначава зам. кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции; на осн. ал.4, зам. кметът може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината. Това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл.19а, ал.2 от ЗАдм., при статута на органите на изпълнителната власт, уреден в ЗАдм./ централни, териториални и други еднолични – чл.19/ и ЗМСМА. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината – чл.38, ал.1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт според чл.19, ал.3 от ЗАдм./; той и заместник кметът / който го замества при отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон – чл.39, ал.2 и 3 от ЗМСМА/ имат всички права по тр. правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с правното им положение – чл.19а, ал.1 от ЗАдм. и чл.38, ал. 7 от ЗМСМА. Освобождаването на зам. кмета без предизвестие по чл.39, ал.4 от ЗМСМА от назначилия го орган - кмета е по преценка на последния / това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА следва от аналогията с чл.19а, ал.2 от ЗАдм./. Преценката не е обвързана с основанията на КТ, по целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери само дали освободеният е назначен на длъжността зам. кмет, за която е приложимо основанието по чл.39, ал.4 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган – кметът на общината. В случая двете предпоставки са налице.волнението е законно, а исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ - неоснователни. В този смисъл е и Р по гр.д. №898/09 г., на ВКС, трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ да се отхвърлят като неоснователни. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Монтана по гр.д. №202/08 г. от 15.10.08 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Б. М. срещу О. Б. с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на освобождаването на ищцата от длъжността „заместник кмет” на общината със заповед на кмета от 9.11.07 г. на осн. чл.39, ал.4 от ЗМСМА, за възстановяването й на посочената длъжност и за обезщетение за оставането й без работа в размер на 4 463,64 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: