2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 280 гр. София, 05.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1646 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Х. Р. Р. от [населено място] против решение № 237/ 22.04.2021г. по т.д. №162/2021г. на Апелативен съд –С., с което е потвърдено решение № 260405/20.11.2020 г. по т.д. № 2170/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне като неоснователни на искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявени от Х. Р. Р. против Сдружение „Менса - България“, [населено място], за отмяна на взетите на 03.12.2019 г. решения от Общото събрание за освобождаване на членовете на управителния съвет на сдружението и за избиране на нов състав, поради незаконосъобразност и поради противоречие с устава. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, Сдружение „Менса България“, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително за адвокатски хонорар, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От събраните по делото доказателства апелативният състав е намерил за установено, че с решение № 1885/23.10.2019 г. по т.д. № 2170/2019г. на Софийския градски съд, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ по искане на 43 членове на сдружение „Менса - България“ е свикано общо събрание на сдружението на 3.12.2019г. от 16 часа, в [населено място], [улица], ет. 3, при следния дневен ред: 1. Обсъждане и вземане на решения по процедурни въпроси. Вземане на решение по чл. 38, ал. 1 от устава за назначаване на изборна комисия. 2. Изслушване на вътрешен отчет за дейността на управителния съвет и действията на негови членове. Обсъждане. 3. Обсъждане наличие на обстоятелства по чл. 21, ал. 1 от устава. Изслушване на подлежащите на санкция членове. Вземане на решение по чл. 21, ал. 4 от устава. 4. Обсъждане наличие на обстоятелства по чл. 54, ал. 1 от устава. Изслушване на подлежащите на освобождаване от длъжност членове. Вземане на решение по чл. 54, ал. 2 от устава на сдружението. 5. Вземане на решение за прекратяване мандата на настоящия управителен съвет. Избор на нов управителен съвет. Вземане на решение за определяне брой лица (състав) на управителния съвет и поеманите от членовете задължения (длъжности), дейности и отговорност. 6. Изслушване на отчета на контролната комисия по чл. 43, ал. 4 от устава за обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 до 5 включително и ал. 3 от устава. Обсъждане резултатите от дейността. Вземане на решение за смяна на членове. 7. Изслушване на арбитъра. Обсъждане на извършените действия. Вземане на решение за избор на арбитър. 8. Обсъждане наличие на обстоятелства и/или необходимост от отмяна на решения на други органи на сдружението, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението, и/или са в ущърб на интересите на сдружението. Вземане на решения, включително но не само по чл. 31, ал. 1, т. 10 от Устава. 9. Вземане на решение за назначаване на национален психолог, национален координатор, проктори. 10. Вземане на решение за сезиране на компетентните държавни органи относно установените обстоятелства и оправомощаване на лице, което да представлява сдружението пред тях. 11. Разни. Според отразеното в протокола от 3.12.2019г., поради липса на кворум заседанието е започнало в 17 часа, когато в залата са присъствали лично 34 редовни членове, а 46 от членовете са били представлявани от пълномощник, т.е. общият брой на участвалите е бил 80, а впоследствие се е увеличил до 81. По т. 5 от дневния ред с 60 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“ е взето решение за прекратяване на мандата на действащия управителен съвет. При гласуването за членове на новия управителен съвет са избрани В. М. (55 гласа), И. В. (57 гласа) и С. И. (56 гласа). Ответникът е представил 46 пълномощни, с които членове на сдружението са упълномощили други членове да ги представляват на заседанието на общото събрание с правото да гласуват от тяхно име по точките от дневния ред, както намерят за добре (л.163 - 208). В бюлетина на сдружението от 30.10.2019 г. е публикувана покана за свикване на общото събрание на 3.12.2019 г. (л. 210), а на 31.10.2019 г. до членовете на сдружението е изпратена покана по електронна поща. Според представения с отговора на исковата молба актуален списък, към 03.12.2019 г. сдружението е имало 133 членове (л.156). Съдът е кредитирал дадените от свидетелката В. П. показания, която е заявила, че до последното общо събрание на сдружението е била член на управителния съвет и е запозната с обстоятелствата около спора, както и с исканията на членове на сдружението за свикване на общо събрание. Когато тези искания станали около 40, коментирали, че задължително трябва да бъде организирано заседание на управителния съвет и евентуално да бъде насрочено общо събрание. Свиканото заседание на управителния съвет не успяло да се проведе поради липса на кворум - на датата, на която се опитали да се съберат били само тя, председателят М. А., имало представители на контролната комисия и някакви други представители, но членовете на управителния съвет липсвали. Тя присъствала на общото събрание на 03.12.2019 г., като представлявала още трима членове, които живеят в чужбина. На събранието присъствал представител на международната Менса. Посещаемостта на това общо събрание била сходна с тази при предходните, събирали се „около 30 - 40 човека налични“. Искането от хората за свикване на общо събрание идвало в електронната поща на Менса, до която тя никога не е имала достъп. За това, че има такова искане тя била уведомена устно в личен разговор по телефона от М. А.. Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният състав е достигнал до извода за неоснователност на исковата претенция. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за достоверен съставеният от председателя на сдружението „Актуален списък на членовете на „Менса България“ към 18.10.2019г.“ с имената на 125 членове, който е бил представен към искането за свикване на извънредното общо събрание. Инициативата е била на 43 - ма негови членове, които в периода от 3.09.2019 г. до 15.09.2019 г. адресирали до управителния съвет писмено искане за свикване на извънредно общо събрание. В срока по чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ управителният съвет не отправил писмено покана за свикване на общото събрание, поради което по писменото искане на заинтересуваните членове събранието било свикано с решение на съда. Съдът е намерил за противоречиви твърденията на ищеца, който в молбата си веднъж твърди, че този брой е 2079, като се позовава на списък, подписан с „вярно с оригинала“ от него и от Г. Ц. – зам. председател на сдружението към деня на провеждане на събранието, а едновременно с това сочи алтернативен брой- 600 души, основавайки се на „макар и не толкова актуална“ извадка от страницата на „Менса интернещънъл“, „чийто член е „Менса България“. Прието е за успешно проведено оспорването на тези документи от ответника, който аргументира тезата си с това, че списъкът наброява 2079 души, тъй като това е „база данни с лицата, които са се явили на тест за интелигентност през годините, и които някога са били членове на сдружението от преди 20-25 г.“. На това твърдение на ответника е дадено вяра, с оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл.16, ал.2, т.1 от устава установява изискване към кандидатите за членове на сдружението „да са постигнали резултат в горните два процента на населението от тест за интелигентност, одобрен от международния психолог на Менса, надлежно проведен и администриран“ и е очевидно, че приложения на л.76-102 списък с имена на същите лица, които са в списъка, представен с исковата молба, е бил съставен, за да удостовери мястото на провеждането на въпросния тест и имената и личните данни на всички лица, които в един продължителен период от време / след 25.04.1991г./ са го издържали успешно в израз на желанието си да членуват в сдружението. Посочено е, че въпросът за членствения състав на сдружението е бил поставен и обсъждан и на предходното редовно общо събрание, проведено на 30.03.2019г., което се констатира от водения протокол, в който е отбелязано „като вървене в правилната посока… възстановяването на членските права на отдавна прекратили членството си членове“ и е отразено изявление на Г. Ц., който на въпроса „Колко са членовете в България към днешна дата?“, е отговорил „76 члена, от които днес присъстват 34 члена“. Съдът е констатирал, че този брой се потвърждава и от справката по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ - при вписването на решенията, взети на същото събрание, където е бил представен списък с имената на 76 членове. На процесното извънредно общо събрание е протоколирано изявление на Г. Ц., че към момента на провеждането му има 131 изрядни членове, което изявление не е било оспорено от ищеца, въпреки, че именно той, без да посочва колко според него е действителния брой на членовете, повдига въпроса за „нелегитимността“ на общото събрание, свикано от съда, който е „бил въведен в заблуждение“. Прието е, че тези изявления явно противоречат на отразеното в списъка на л.9-34, в който същото това лице се е подписало под текста „вярно с оригинала“ и предпоставят извод за недостоверността на този документ, като опровергават напълно и основаните на това доказателство твърдения на ищеца относно действителния брой на членския състав на сдружението към деня на сезирането на съда с искане за свикване на извънредното общо събрание. На следващо място е прието, че другото писмено доказателство – копие от страницата на електронния сайт на „Менса интернешънъл“ на л.5 няма никаква доказателствена стойност, поради което не следва да бъде обсъждано. За да прецени валидността на взетите решения, съдът се е съобразил с установеното в разпоредбите на чл.27, чл.28 и чл.30 от устава на сдружението. Възприел е отразеното в протокола на общото събрание откриване на събранието при условията на т.нар. „спадащ кворум“ в 17:00 часа, когато в залата са присъствали 34 членове, които представлявали още 46 членове, т. е общия брой на редовно представените членове е бил 80 души, а след 18:44 часа (преди провеждането на разискванията по т.5 от дневния ред) техния брой станал 81. Решението за прекратяване на мандата на управителния съвет било взето с 60 гласа, а за избор на членове на новия управителен съвет, както следва : за В. М. - с 55 гласа, за И. В. - с 57 гласа и за С. И. - с 56 гласа. С оглед цитираните по - горе разпоредби на устава съдът е приел, че присъствалите на събранието лично или като представлявани общо 81 членове на сдружението изпълняват изискването на чл. 27 относно необходимия кворум за провеждането му. При този брой е намерил за без значение дали към деня на провеждането на събранието членския състав на сдружението е наброявал 125 души - какъвто е според съставения от неговия председател „актуален списък към 18.10.2019 г.“ или общия брой на членовете е бил 131 - според изявлението на бившия заместник председател Г. Ц.. Броят на гласовете, с които са взети оспорените от ищеца решения, е бил достатъчен за тяхната валидност предвид разпоредбата на чл. 30 от устава. Съдът е намерил за несъстоятелно твърдението на ищеца, че кворум за вземане на решения не е имало, тъй като в гласуването „са участвали членове, които не са имали право на глас, поради неплащане на членски внос“. В тази връзка съдът е счел за противоречиви разпоредбите на чл.6 от издадения на основание чл.19, ал.4 от устава правилник за дейността и членство в сдружението и самата разпоредба на чл.19 от устава. Решаващият състав е приел правото на всеки член на сдружението да участва и гласува лично или чрез упълномощен представител в общото събрание за ненакърнимо и че то не може да бъде ограничавано или отнемано по силата на вътрешен акт, издаден от изпълнителния орган на сдружението. Счел е, че неизпълнението на задължението да заплаща редовно членския си внос не може да бъде санкционирано с лишаване на нарушителя от признатото му от закона право. Същевременно е отчел, че изразената в устава на сдружението обща воля не е такава, доколкото в чл. 21 са изрично предвидени санкциите, които могат да бъдат налагани на неговите членове при нарушаване на разпоредбите на устава. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Кой документ удостоверява действителния списъчен състав на юридическо лице с нестопанска цел?; 2/ Трябва ли извадка от ТРРЮЛНЦ относно списъчния състав на Ю. да се приема за достоверна към определен момент относно броя на членовете на сдружението, както и към кой момент би трябвало да се приеме за актуален този списък, като се има предвид, че в ТРРЮЛНЦ се предоставя от заявителя списък на членове на сдружението при неговото учредяване, а в последствие не е налице задължение да се вписват промени в членовете?; 3/ Трябва ли Ю. да подава до ТРРЮЛНЦ заявление за вписване по партидата на сдружението всяка промяна, касаеща прием на нови членове и напускането на такива?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи въпрос е общо зададен, без да е свързан с конкретиката на спора, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Спрямо останалите въпроси също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същите не са обусловили изхода на спора. На първо място, във въззивното решение не се съдържа произнасяне по третия формулиран въпрос. На второ място, позоваването в обжалвания акт на представен списък на членовете при вписване на решения, взети на предходното редовно общо събрание, проведено на 30.03.2019г., е направено единствено като аргумент в подкрепа на отразеното в протокола на това събрание, че членовете към този момент са 76, без да е прието от съда, че е налице задължение за вписване в регистъра на промени в членовете. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237/ 22.04.2021г. по т.д. №162/2021г. на Апелативен съд –С.. ОСЪЖДА Х. Р. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на Сдружение „Менса България“, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 800 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.