1 Р Е Ш Е Н И Е № 373/11 г. София , 26.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България , Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Василка Илиева гр.д. №1309/2010 година Производството е по чл.290 ГПК . С определение № 742 от 27.07.2011 г. е допуснато обжалване по касационна жалба на [фирма] - П. на решение № 1062/ от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1896/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 142 от 27.01.2003 год.,постановено по гр.д.№ 3954/00 год. по описа на Пловдивски районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу Е. Г. К.,С. Г. Х.,М. Х. С.,Е. Х. П.,М. И. Н.,С. И. П.,С. П. П.,И. П. П.,И. Д. В. и Л. Д. В. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./. Касационното обжалване е допуснато при условията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по множество въпроси,касаещи приложението на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ,както и по въпроса – възниква ли право на собственост при преобразуване на общинска фирма в търговско дружество,в чийто капитал е включен недвижим имот и на какво правно основание. Ответниците по касация,чрез пълномощника им адв.Д.Б. оспорват основателността на касационната жалба по съображения изложени подробно в писменната защита.Претендират разноски. Ответницата М. Х. С.,чрез пълномощника си адв.П. оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски. Върховният касационен съд,като разгледа жалбата в рамките на наведените основания,приема следното: Касационната жалба е допустима-подадена е от легитимирана страна,в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, е постановено при условията на 218з от ГПК /отм./,след като първоначалното произнасяне/с което искът е бил отхвърлен,като е прието,че след като сградите са построени незаконно,не е налице ограничението по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ за реституиране/е било отменено от ВКС и делото е върната с конкретни указания за относимите към спора въпроси,които следва да се изяснят и да се обсъдят при преценката дали имотът е бил правилно възстановен на ответниците от ПК. В. съд е намерил,че строителството на процесните постройки е незаконно,тъй като липсват всякакви строителни книжа за това.Освен това не е установено по категоричен начин кой имот е бил включен в баланса на дружеството,освен процесните сгради,тъй като не е установен административният му адрес.С оглед установеното е приел,че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и имотът подлежи на реституция. Настоящият състав намира, че касираното решение противоречи на практиката на съдилищата по поставените въпроси, касаещи приложението на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ. В решенията на ВКС- № 1478/9.01.2009 год. по гр.д.№ 3349/07 год. на V г.о.,№ 1213/02.02.2009 год. по гр.д.№ 5074/07 год.на І г.о.,№1183/20.10.2008 год.по гр.д.№ 3751/07 год. на ІV г.о. и № 410/15.05.2000 год. по гр.д.№ 1504/99 год. на ІV г.о. е прието,че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10 б от ЗСПЗЗ е пречка за реституцията на земеделски имот,независимо от това дали строежът е законен или не.В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,която се споделя от настоящия състав. Съпоставката на двете разпоредби – чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ сочи, че се касае до изрично посочване на хипотезите, в които законността на строителството има значение на пречка за възстановяване на собствеността. Член 10, ал. 7 ЗСПЗЗ посочва правата на третите лица, които законно са построили сгради върху земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населеното място. Приложното поле на нормата е очертано освен с местонахождението на имотите, също и с кръга на правоимащите лица. Имат се предвид физически лица, построили сграда на основание законно отстъпено им право на строеж - извод, който се налага от съдържанието на разпоредбата, както и по аргумент от § 4и, ал. 2 във връзка ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. Този анализ налага да се приеме, че чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда изключението, при което се изисква законност на строителството, поради което посоченото условие не се отнася и до хипотезите по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не е изрично предвидено в тях. Ето защо разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство или на проведеното мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността. За да е налице пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в реални граници е достатъчно наличието на извършено до 01.03.1991 г. строителство – факт безспорно установен по делото. Разпоредбата не въвежда изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство. След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин.С приемането на ал. 5 на чл. 10 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 45 от 1995 г.) законодателят повелява, че земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелства, посочени в ал. 1, са държавна собственост. Касираното решение противоречи на практиката на съдилищата и по втория поставен въпрос - възниква ли право на собственост при преобразуване на общинска фирма в търговско дружество,в чийто капитал е включен недвижим имот и на какво правно основание. Ако процесният имот е бил включен в активите на Общинска фирма, която е преобразувана, на основание и по реда на чл.62 ал.2 ТЗ и след вписването в търговския регистър е възникнал като правен субект ищецът - касатор, то процесният имот е станал част от имуществото на нововъзникналия субект.В резултат на преобразуването,правото на собственост на общината върху имуществото на общинската фирма се трансформира в право на собственост върху капитала на новообразуваното търговско дружество.Самото дружество пък става собственик на имуществото,включено в капитала му. В. съд е постановил решението си в противоречие с горепосочената практика, относно материалноправната легитимация както на ищеца,с преценката си ,че предаването за стопанисване и управление на процесните сгради,не е станало по начин,който е следвало да направи праводателя му,така и на ответниците с преценката си, че техните права са реализирани, чрез възстановяване на земеделската земя,тъй като осъщественото върху нея застрояване не било законно,поради което следва да бъде отменено като неправилно.Тъй като обаче не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия,делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция. Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи е,че имотът е имал земеделски статут преди образуването на ТКЗС и е бил собствен на наследодателката на ответниците – Е. П..По одобрения кадастрален план от 1953 год.е заснет с пл.№... и е включен в строителните граници на града. По одобрения регулационен план от .... год. на С. индустриална зона- [населено място],северната част от имот № .../бивш имот.... по плана от .... год./е отреден за И.”В.”.През 1981 год.върху част от имот № .... е отреден парцел ... – ... за С..През 1985 год.е бил съставен акт за държавна собственост,в който е отразено и извършеното застрояване със склад и канцелария,които са били построени през 1973 год.Имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация [фирма],а през 1986 год.е предоставен безвъзмездно на С..Регистрираната през 1989 год.общинска фирма ”С.”е поела активите и пасивите по баланса към 28.02.1989 год.на СРП.Активите и пасивите на прекратената през 1992 год. общинска фирма ”С.”се поемат от ОФ”Л.”,която е преобразувана през 1993 год. в еднолично акционерно дружество с общинско имущество ,а през 1999 год. в акционерно дружество.Процесните сгради са били включени в баланса на ОФ”С.”,впоследствие са прехвърлени в баланса на ОФ”Л.”към месец декември 1992 год.,а към 1.01.1993 год. са заведени в баланса на [фирма].Процесните сгради са построени в периода 1980 – 85 год.и към датата на постановяването на решението на ПК са съществували,тъй като са отразени както на скицата към решението,така и в ситуационния план по административната преписка.Възстановеният имот на ответниците е идентичен с имота заеман от дружеството,тъй като разминаването в границите е незначително.Следователно от преобразуването на ОФ”Л.” на основание чл.62 ал.2 ТЗ през 1993 год. в [фирма],собствеността на общината върху процесните сгради се е трансформирала в право на собственост на новообразуваното дружество.В резултат на приватизационната сделка през 1999 год.ищцовото дружество е преобразувано в [фирма] с корпоративен състав,т.е.по силата на правоприемство и преобразуване ищецът е собственик на процесните сгради – склад със застроена площ от 720 кв.м.,механична работилница със застроена площ от 60 кв.м.,гаражни клетки със застроена площ от 270 кв.м., навес със застроена площ от 60 кв.м.и бетоновъзел. Налице е комплексно мероприятие на държавата в имота,което включва освен трайно прикрепените към земята сгради и напълно изградена инфраструктара.Поради това по отношение на процесния имот е била налице законовата пречка на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в лицето на ответниците – като наследници на бившия собственик Е. С. П. в съществуващи,стари, реални граници.Решението на ПК-П.,постановено в тяхна полза е материално незаконосъобразно и не е произвело конститувно действие за тях. На основание гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.97 ГПК/отм./е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр.чл.78 ГПК ответниците следва да заплатят направените от ищеца разноски в общ размер на 4 791,90 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1062/ от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 1896/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. К. от [населено място], [улица],С. Г. Х. от [населено място], [улица],М. Х. С. от [населено място], [улица], Е. Х. П., от [населено място], [улица], М. И. Н. от [населено място], [улица], С. И. П. от [населено място], [улица], С. П. П. от [населено място], [улица], И. П. П. от [населено място],ул."...." №..., И. Д. В. от [населено място], [улица] Л. Д. В. от [населено място], [улица],ет...., че [фирма],гр.П. със седалище и адрес на управление [улица] собственик на следните постройки : склад със застроена площ от 720кв.м., механична работилница със застроена площ 60кв.м.,гаражни клетки със застроена площ 270кв.м., навес със застроена площ 60кв.м. и бетоновъзел, находящи се в парцел..,имот пл.№.... по плана на [населено място], "С. индустриална зона", .... част с площ 9.33дка при граници: парцел II на ОП"Б. ", парцел I на [фирма] и път. ОСЪЖДА Е. Г. К.,С. Г. Х. ,М. Х. С., Е. Х. П., М. И. Н., С. И. П., С. П. П., И. П. П. , И. Д. В. и Л. Д. В. да заплатят общо на [фирма] разноски в размер на 4 791,90 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: