Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 120   гр. София, 17 март 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети март, две хиляди и девета година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША  РАДАНОВА       ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА  ПЕНЕВА                                                                     ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ  ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 90/ 2009 година. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т, срещу въззивно решение №191/10.12.2008година на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД№411/2008г., с което е потвърдена присъда на Окръжен съд-Шумен от 17.09.2008година по НОХД№235/2008година. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалния и материален закон. Очертаната позиция се аргументира със съображения за несъответност на приетата в атакувания съдебен акт фактология за реализираното транспортно произшествие, на очертаните мнения и заключения в автотехническите експертизи за скоростта на движение на процесния автомобил, механизма на фаталния удар с мотоциклетиста и възможностите за предотвратяване на общественоопасния резултат, довела до неправилни изводи досежно престъпната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.343,ал.1, б”В”, вр.чл.342, ал.1НК. Поставя се акцент и на съдържимите се фактически данни в инкорпорирания доказателствен материал за дерогиране правните предписания на чл.25, ал.1 и чл.37, ал.2 ЗДвП при извършената маневра-завой наляво от пострадалия, индициращи на неправомерно поведение на А. Д. и обосноваващи правоприлагане института на чл.15НК спрямо подсъдимия. Предлага се отмяна на обжалваното решение при условията на чл.354, ал.1, т.2НПК и оправдаване на Т. Т. по повдигнатото му обвинение, с произтичащите от това правни последици. Алтернативно се предявяват лишени от конкретика искания за справедливост при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице и при определяне размера на присъдените на гражданските ищци, обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание на 05.03.2009година, подсъдимият Т, редовно призован не се явява пред касационната инстанция. Неговите процесуални права се охраняват от упълномощен защитник, който поддържа жалбата като възпроизвежда подробно словесно обективираните в същата, доводи и възражения. Частните обвинители и граждански ищци М. Д. и С. Д. , надлежно уведомени не участвуват в касационното производство и не изразяват мнение по депозираната жалба. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното въззивно решение, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №36 от 17.09.2008година, постановена по НОХД №235/2008г., Шуменски окръжен съд, Наказателно отделение, е признал Т. Н. Т., за виновен в това, че на 03.06.2005година, на главен път І-2 “Шумен-Русе” км.94+229 от границата на пътен участък-Разград, при управление на МПС-товарен автомобил „Волво F 12”, с ДК №СС 0226 ЕК с прикачено към него ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата–чл.21, ал.1 ЗДвП и при условията на независимо съизвършителство с А. С. Д. , по непредпазливост причинил смъртта на Д. Ангажирана е наказателната и гражданската отговорност на подсъдимото лице на основание чл.343,ал.1,б”В”, вр.чл.342, ал.1НК. В съответствие с изискванията на чл.55, ал.1, т.2НК първостепенният съд е наложил на Т. Т. наказания-ПРОБАЦИЯ, с мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 за срок от ЕДНА ГОДИНА, и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7НК. При съблюдаване разпоредбите на чл.45 и чл.52ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданските ищци М. Д. и С. Д. , наследници на пострадалия, сумите от по 7 000 /седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от престъпното посегателство, неимуществени вреди, ведно със законната лихва. С обжалвания съдебен акт №191/10.12.2008година, Апелативен съд-Варна, в производство, образувано по въззивни жалби на подсъдимия, и конституираните частни обвинители и граждански ищци, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД№235/2008година. Касационната жалба на подсъдимия Т е НЕОСНОВАТЕЛНА. Релевираните оплаквания за несъответност на установените в атакуваните присъда и решение, факти за пътно-транспортния инцидент, на съдържанието на приобщените по делото авто-технически експертизи сочат на неотносимост към правомощията на касационната инстанция, регламентирани в чл.347-348НПК. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и същият се произнася в рамките на възприетите от въззивната инстанция фактически положения, доколкото не се визират и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност. Предявената в настоящото производство теза, че изслушаните експертни мнения налагат фактически изводи относно условията и причините за пътно-транспортното произшествие, и характеризиращите инкриминираното деяние, параметри на движение на товарния автомобил, различни от очертаните в обжалваното решение, обуславя заключение за “необоснованост”. Неспазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на инкорпорираните доказателства и назначените експертизи, е извън обсега на компетентността на ВКС, и не мотивира допуснати нарушения на процесуалните норми и игнориране на материалния закон, при лимитиране на правно значимата фактология, с последната от които процесуалният представител на подсъдимото лице, изразява несъгласие. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Същата е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципните норми на чл.чл.13 и 14 НПК, при визирани в тази насока доводи, подкрепени от изискуемата се фактическа и юридическа аргументация. Непосочването в депозираната касационна жалба на допуснати процесуални нарушения при събиране и преценка на съвкупния доказателствен материал, и обстоятелства, обезпечаващи същите, обосновава задължително съблюдаване от настоящия съдебен състав на приетите за доказани фактически констатации на въззивния съд, в рамките на които дължи произнасяне по предявените касационни основания по чл.348, т.1НПК. В съответствие с установените и обективирани в съдебния акт фактически положения, са съображенията на Варненски АС съд по прилагането на материалния закон. Касационната инстанция намира, че правилно въззивният съдебен състав е очертал правната квалификация на инкриминираното деяние. Проявните форми на неправомерна дейност на Т. Т. се субсумират от обективна и субективна страна от престъпния състав на бланкетната норма на чл.343, ал.1,б”В”, вр. чл.342, ал.1НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 ЗДвП. Законосъобразни са изводите на Апелативен съд-Варна за дерогирани от подсъдимия императивни предписания, установяващи задължения за водачите, управляващи МПС, да спазват ограниченията на скоростта. Въз основа на съдържимите се факти в приобщените гласни и писмени доказателствени средства /обяснения на подсъдимия Т, протоколи за оглед на местопроизшествието и данните от оригиналния запис на тахошайбата/, и при съблюдаване с предложените специални знания и компетентни мнения на съдебните експертизи, въззивният съдебен състав обосновано е приел, че избраната от подсъдимия Т, скорост на движение-90 км/ч, е по-висока от разрешената за пътния участък-70км/ч.бедителна е и изложената от контролираната съдебна инстанция, аргументация относно обективната възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие, при съобразяване с нормативно изискуемите се ограничения на скоростта. Базирайки се на приложените по делото заключения на вещите лица, инкорпорирани в допълнителната авто-техническа и комплексна медико-авто техническа експертизи, че с оглед опасната зона за спиране на товарния автомобил /67,18м/ и отстоянието на същия от мястото на конфликтната точка, когато възприетите от Т. Т. “стоп”-светлини на движещия се пред него мотоциклет, са сигнализирали за опасност на пътното платно /75,82м/, въззивният съд мотивирано формирал убеждение, че подсъдимото лице е могло технически да избегне фаталния удар, чрез екстрено спиране, ако е управлявало моторното превозно средство с предписаната от закона скорост-70км/ч. Правилно при интерпретиране противоправния акт на подсъдимото лице, касаещ повдигнатото от прокурора обвинение по чл.21 ЗДвП, е установен и моментът, от който е възникнала необходимостта за дееца да отреагира на създалата се опасна пътна обстановка, чрез изпълнение на законовите си задължения за намаляване на скоростта или спиране на процесния автомобил, с последното от които защитата заявява несъгласие. Категорично е установено по делото,че пострадалият Д. се е движел неправомерно на пътното платно Същият управлявал с превишена скорост мотоциклет “Сузуки RF 900Р”, изпреварил управлявания от подсъдимото лице товарен автомобил, след което без да се убеди че не представлява потенциална опасност за останалите участници в движението и няма да предпостави затруднения, пристъпил към рязко спиране, последвано от неочаквана маневра-ляв завой, при груби нарушения на правилата в ЗДвП. Очертаните противоправни действия на мотоциклетиста са възприети от Т. Т. , но той подценил създадената конфликтна ситуация и с поведенческите си прояви демонстрирал необоснована субективна увереност в своите професионални умения като водач на моторно превозно средство. След подадения от мотоциклетиста светлинен “стоп”-сигнал, подсъдимото лице предприело изпреварване, при което поради започналата от пострадалия маневра се наложило да завие рязко наляво, навлизайки в насрещната пътна лента, като от инициираното с тези действия, движение на товарната композиция последвал фаталния удар и Д. бил съборен и прегазен от задните гуми на ремаркето. Подсъдимият Т. не е реагирал своевременно и по адекватен начин на видими фактори, индициращи на внезапна и непредвидима опасност - чрез намаляване на скоростта или екстрено спиране. Действително подобни тежести за управляващия моторното превозно средство вменява разпоредбата на чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП, неспазването на която не е инкриминирано в рамките на повдигнатото срещу Т. , обвинение. Посочената правна норма регламентира изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила, във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане. Нейната неприложимост в конкретния казус е обусловена единствено от характеристиките й на обща правна норма при съотнасянето й към съдържанието на специалната диспозиция на чл.21 ЗДвП - императивно установяваща забрана за превишаване на разрешената скорост. Превишената скорост като форма на нарушение на относимите към режима на скоростта за движение правила винаги се явява несъобразена, но сочи на по-висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. Съществуващата колизия между правните норми не ограничава обаче съблюдаване на визираните в чл.20, ал.2 ЗДвП и тълкувани от съдебната практика условия, при преценка възможностите за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие, значими за субективната съставомерност на инкриминираните действия по чл.343НК, вр.чл.21 ЗДвП и тяхната причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, респективно не изключва изпълнение на правните й предписания за дължимо поведение. Логическо следствие от изложеното е заключението, че превишената скорост, с която подсъдимият Т в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е управлявал товарния автомобил-90км/ч, в кумулативна даденост с несвоевременните и несъответни реакции на водача на моторното превозно средство, при възприемане на възникналата на пътното платно опасност за движението, са предпоставили вредоносния резултат-смъртта на А. Д. В контекста на възприетата и описана фактология, обосноваваща приложимото материално право, на некоректност индицират и релевираните в депозираната касационна жалба, оплаквания за констатирани неправомерни поведенчески прояви на пострадалия Д. , мотивиращи оневиняване на подсъдимия. Същите, идентични по своето съдържание, с тези предмет на въззивна проверка, са коментирани обстойно и задълбочено от Варненски апелативен съд. Конкретиката на осъществените от пострадалия действия на пътното платно, предпоставя изводи за нарушени правни предписания на чл.24, ал.1 и 2, чл. 25, ал.1, чл.37, ал.2, чл.63, ал.1 и 2 и чл.150 ЗДвП, и съответно за съпричиняване на реализирания вредоносен резултат, но не обосновава заключение за случайно деяние, изключващо наказателната отговорност на Т. Т. Очертаната позиция формира вътрешното убеждение на настоящата инстанция за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице, и я мотивира да остави без уважение предявените от защитата на Т. , искания. При инстанционния контрол касационният съд не констатира основателност и на релевираните в жалбата бланкетни оплаквания, сочещи на процесуална нужда от упражняване правомощията по чл.354, ал.2, т.1 и 5НПК, и не възприема предложените на тази плоскост в съдебно заседание, доводи за несправедливост на диференцираните наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици. Наложените при условията на чл.55НК наказания са съответни на степента на обществена опасност на престъпното деяние и личността на подсъдимото лице, и съобразени с предявените от чл.36НК, изисквания за индивидуална и генерална превенция. Присъдените обезщетения на родителите на А. Д. за репариране на неимуществените вреди от престъпното посегателство-претърпени болки и страдания от загубата на 19-годишен син, са отмерени в съответствие с установената съдебна практика и не компрометират принципа за справедливост. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, и с оглед предоставените й процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №36 от 17.09.2008година на Окръжен съд-Шумен, по НОХД №235/2008 година Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №191/10.12.2008година, постановено по ВНОХД № 411/2008г., по описа на Варненски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.